Дейвид Морел
Петата професия (84)

2.

— М-м.

Сантизо стоеше в ъгъла на кабинета и се взираше внимателно в снимките пред флуоресцентния екран.

Той ги разглеждаше вече няколко минути. Беше скръстил ръце и слушаше обясненията на Савидж за събитията, които ги бяха довели при него.

— Персонални защитници ли казвате? — попита Сантизо, като не отделяше поглед от екрана. — Струва ми се, че имате доста интересна професия. Но дори и това…

Той се обърна към Савидж и Акира, извади нещо като химикалка от джоба на ризата си и разгледа лявото слепоочие на всеки от тях.

— Ммм.

Сантизо седна зад бюрото си, отпи няколко глътки чай и се замисли.

— Този хирург е свършил работата си много добре. Сътворил е произведение на изкуството. Имайте предвид, че говоря само за козметичната страна на тази процедура, т.е. за умелото прикритие на хирургическата намеса. Калцирането около мястото, където е била отделена част от черепа и после поставена отново, е минимално. Виждате ли, обикновено това се извършва като се пробиват дупчици в черепа по краищата на определеното място. Всичко се изчислява така, че бургията да не засегне мозъка. В дупчиците се пъха много тънка и здрава метална нишка и се насочва към срещуположния отвор. Хирургът хваща двата края на нишката и дърпа нагоре. Тази процедура се повтаря и с останалите отвори, докато се отстрани необходимата част от черепа. Казах ви, че нишката е тънка, но все пак не чак толкова, че да не остави следи след калцирането. Тези отвори не биха могли да останат незабелязани на рентгенова снимка. В този случай обаче — Сантизо потърка брадичката си — няма отвори, а само това малко кръгче, което прилича повече на капаче от костта, която е била отстранена и поставена отново. Линията между него и черепа е толкова фина, че почти не се забелязва калциране. Изненадан съм, че обикновеният лекар, при когото сте ходили, е могъл да го забележи.

— Но след като не е използвана обичайната техника, тогава как е направено всичко това? — попита Савидж.

— Именно там е цялата работа — отговори Сантизо. — Хирургът би трябвало да използва петмилиметрова бургия, за да направи отвор с размера на капачето, за което ви споменах. Но той не е искал да оставя следи. Единственото обяснение, което ми идва наум… Костта трябва да е била изрязана с лазерен лъч. Лазерът вече се използва в очната хирургия. Само въпрос на време е да започне да се прилага и в другите клонове на хирургията. Аз съм правил някои експерименти и затова ви казах, че този, който е извършил операцията, е сътворил произведение на изкуството. Без съмнение той е изключително надарен и много добре запознат с последните новости в нашата област. Все пак не бих казал, че това е уникална операция. Между водещите неврохирурзи познавам поне десетина, като включвам в това число и себе си, които биха могли да не оставят следи след подобна операция. Веднага трябва да добавя, че това е само формалната страна на всяка хирургическа намеса. Най-важният критерий си остава целта на операцията. Тъй като не знам защо е извършена, не бих могъл да дам оценка за същината на работата във вашия случай.

Акира го прекъсна:

— Може ли хирургията да обясни…

— … вашата дилема ли? Възможно е. Но все пак не съм убеден. Какъв беше терминът, който употребихте? Противоположното на deja vu, нали така?

— Jamais vu — подсказа Савидж.

— Да. Нещо, което мислите, че сте видели, а то никога не се е случвало. Не съм много добре запознат с тази концепция, но обичам да научавам нови неща. Ще запомня вашия израз. И все пак, ако не бяха тези рентгенови снимки, щях да си помисля, че сте някакви мошеници и да ви изгоня.

— Признавам, че това, което ви разказахме, звучи невероятно — отвърна Савидж. — Трябваше да поемем риска, че може и да не ни повярвате. В нашата работа предпочитаме да се доверяваме на фактите. Ние се занимаваме с физични проблеми, ако мога така да се изразя. Например, как да осигурим безопасното придвижване на Главния, как да избегнем куршума на убийците, как да избягаме от преследване. Но тук физичните факти не отговарят на реалността. На нашите усещания за нея. Ние сме толкова объркани, направо бих казал невротизирани, което сигурно е нормално в случая. Освен това ни е страх.

— Да, забелязах го по очите ви. Искам да съм откровен докрай с вас. Програмата ми е прекалено натоварена. Съгласих се да ви приема, само защото моят съвипускник ме помоли за това. Каза, че ще бъда заинтригуван. Да, наистина е така. — Сантизо отново погледна часовника си и добави: — Половин час ще играя тенис, после ще направя няколко обиколки. Чакайте ме тук, да речем след около два часа и половина. Ще помоля и един колега да дойде. Междувременно искам да отидете отново в рентгеновия кабинет — завърши той и вдигна слушалката.

— Трябва ли да си правим още снимки? Тези не са ли сполучливи?

— Не, искам да ви направят магнитнорезонансно изследване.