Дейвид Морел
Петата професия (42)

23.

Към средата на юли Савидж вече изминаваше по десет мили всяка сутрин. През август можеше да тича. Правеше по сто изправяния в леглото и по сто лицеви опори. Мускулите му възвърнаха предишната си сила. Плуваше в залива срещу течението. Купи си лодка с гребла, за да натоварва повече ръцете и краката си. Всяка вечер ходеше да стреля.

Остана само да възстанови уменията си в бойните изкуства. Дисциплината на духа беше също толкова важна, колкото и физическата издръжливост. Първите опити му донесоха разочарование. Чистотата на духа изключваше такива чувства като срам и гняв. Емоциите бяха разрушителни, а мислите го разсейваха. Трябваше да успокои духа си и да го слее отново с тялото си. Инстинктите, а не интелектът — трябваше да ръководят действията му. Мисленето беше пагубно в борбата. Рефлексите решаваха всичко.

Опитваше с длани да разцепва бетонни блокчета. По ръцете му отново се появиха мазоли. Към края на септември вече беше готов.