Дейвид Морел
Петата професия (77)

10.

— Какво ли я е задържало? — попита Акира.

— Минали са само десет минути.

Бяха оставили Рейчъл за малко, тъй като не можеха да намерят място за паркиране. Макар че се опита да успокои Акира, самият той вече започваше да се притеснява. Не само защото беше длъжен да я охранява, но и поради надигащото се в него чувство.

Беше късен следобед. Движението бе доста натоварено. Савидж зави надясно, като не преставаше да се оглежда.

— Ето я — посочи Акира.

Успокои се, като я видя да излиза от градската библиотека. След минута тя се качи при тях и той потегли.

— Проверих телефонния указател — каза тя. — Ето и фотокопие от картата на града. Взех и списъка на болниците в района. Ще ни отнеме доста време, тъй като не са малко. Сигурни ли сте, че не си спомняте името на болницата?

— Не са ни го споменавали — отговори Акира.

— Сигурно е било изписано на чаршафите и на пижамите.

— Бях упоен от демерола — каза Савидж. — И да е имало някакъв надпис, не съм го забелязал.

Акира изучаваше списъка. Започна да го чете на глас:

— „Централна остеопатична болница“, „Обществена болница“, „Щатска болница“.

— Остеопатична ли каза? — попита Савидж. — Звучи ми като „хиропрактика“. Това не беше ли лекуване чрез манипулации на гръбначния стълб и ставите?

— Не. Остеопатичната медицина смята, че повечето болести се причиняват от силния натиск при нараняване и разместване на костите.

Савидж се опита да схване, но поклати глава:

— Все пак трябва да опитаме навсякъде.