Дейвид Морел
Петата професия (68)

1.

Тридесет и шест часа по-късно тримата кацнаха на летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Бяха успели да стигнат с кола до Марсилия, после със самолет до Париж. Там Савидж реши, че синините на Рейчъл могат да се прикрият с малко грим. Бяха ходили на фотограф и Савидж уреди първокласно направен фалшив паспорт, защото не смееха да привличат повече вниманието като използват този на Джойс Стоун. Ако някой от митническите служители забележеше приликата на Сюзън Портър — това беше името от паспорта — с бившата кинозвезда, Рейчъл трябваше просто да благодари за комплимента. Минаха безпроблемно всички формалности на пропускателните пунктове.

Акира беше застанал по-назад на опашката, все едно че пътува сам. След малко той се присъедини към тях.

— Разгледах тълпата. Изглежда никой не се интересува от нас.

— Точно на това се надявахме. Нямаше начин Пападрополис да разбере къде ще отиде Рейчъл. Сигурно си мисли, че още сме в Южна Франция и се опитваме да стигнем до островното княжество.

Те прекосиха голямата шумна зала.

— Значи съм свободна? — възкликна Рейчъл.

— По-добре да кажем, че си във „временен отдих“ — уточни Савидж. — Ако трябва да съм искрен, проблемът ти е отложен, но не и окончателно решен.

— Засега това ме удовлетворява. Стига ми, че мога да вървя спокойно без да се оглеждам непрекъснато назад.

— Все пак ще се наложи да гледаш напред — вметна Акира. — Имаме да свършим една работа.

— Разбирам. Искаш да кажеш, че аз ви задържам. Съжалявам. Ако не бяхте вие двамата… Не мога да намеря подходящи думи… Каквото и да кажа, ще бъде недостатъчно. Благодаря ви — произнесе тя накрая и ги прегърна.