Дейвид Морел
Петата професия (45)

2.

Грохотът ставаше все по-силен. Превърна се в оглушителен рев. Савидж бе стиснал с все сила руля. Очите го заболяха от взиране в тъмното. Ушите му ехтяха. Опита се да обърне на север, по-далече от разбиващите се вълни. Но силата на вятъра и течението изтласкваха яхтата обратно към скалите, които напразно се мъчеше да избегне.

Яхтата се килна на една страна. Водата обля палубата.

— Страхувам се, че трябва да се махаме — извика Савидж. — Приготви се.

Рейчъл тръгна към долната палуба.

— Недей! — каза той.

— Не разбираш! Там има спасителни жилетки.

— Какво? И не си ми казала досега?

Много скоро тя изскочи бързо отдолу и му подаде гумена жилетка, а друга завърза на себе си. Яхтата се накланяше все повече и все по-дълбоко. Водата изпълваше палубата и изобщо не се отичаше.

— Хвани се за мен! — извика Савидж.

Следващата вълна се разби със страшна сила. Всичко се обърна наопаки.

Савидж се задъхваше, загуби равновесие, удари се в палубата, успя да сграбчи Рейчъл. Двамата се изтърколиха на една страна. Вълните ги задушаваха. Не можеха да си поемат въздух. Нагълтаха се с вода.

Рейчъл бе плътно до него. Савидж се опита да повдигне глава и да извика, преди да го залее следващата вълна:

— Давай назад!

„Трябва да се махнем оттук. Иначе ще се обърне върху нас. Ще ни повлече към дъното.“

— Давай назад!

Рейчъл не можа да се задържи за него. Той я хвана за жилетката.

„Назад“ — помисли Савидж и се оказа отново под водата. „По дяволите! Трябва да се махнем“. — Той показа глава отгоре, пое въздух, после нагълта пак вода и я изкашля. Бе тъмно като в гроб, като черен кошмар. Абсолютна лудост.

Светкавица блесна право в очите му. Стори му се, че огромни вълни се придвижват към него и всеки момент ще го залеят. Изведнъж разбра. Тези страховити черни очертания не бяха вълни! Това бяха хълмове!

Хвана по-здраво Рейчъл. Докато светкавицата още не беше угаснала, успя да забележи на брега огромни валуни, заливани от вълните.

Отново всичко потъна в мрак. Вятърът набираше все по-голяма скорост. Най-накрая ги изтласка към прибоя.

Рейчъл изстена. Савидж се удари в скала и също изстена. В следващия момент водата го заля. Потъваше. Сякаш се върна отново в болницата в Харисбърг, в трескавия сън, причинен от демерола. После му се стори, че е в коридора на „Медфорд Гап“ и губи съзнание от ударите с бокен. Проблесна стомана. Видя как острият като бръснач самурайски меч — катана, отсича главата на Акира.

Шурна кръв.

Главата на Акира падна като тиква на пода.

Търкулна се към него и спря изправена, а очите премигнаха.

„Савидж?“

„Акира?“

Лудост!

Хаос!

Вълните го погълнаха.