Дейвид Морел
Петата професия (30)

11.

В края на третия следобед те станаха от масата, стиснаха си ръцете и излязоха от залата, но този път не се отправиха към столовата. Всеки тръгна към стаята си безкрайно доволен.

— Акира ще опакова багажа — каза Камичи, когато бяха вече на третия етаж. — Довечера си тръгваме.

— Както желаете, Камичи-сан.

Един звук накара Савидж да изтръпне. Едва чуто щракване на ключалка.

От стаята срещу тази на Камичи четирима мъже се шмугнаха в коридора. Мускулести. На около тридесет. Японци. Облечени с тъмни дрехи. Трима от тях държаха бокен — къси дървени мечове.

Камичи въздъхна.

Савидж го бутна встрани, като изкрещя:

— Бягай!

Моментално се хвърли напред, за да бъде между нападателите и Главния. Не можеше да си позволи да мисли за себе си в този момент. Най-близкостоящият убиец вече беше извадил меча си.

Савидж парира удара с крак и го удари по ръката, в която държеше меча. Извъртя се и разцепи въздуха с длан, като я заби в гърлото на следващия.

Не можа да продължи.

Видя как над лакътя му изсвистя бокен. Костта на ръката му изпука. Той изохка инстинктивно. Ръката не можеше повече да му служи, но Савидж отново се втурна напред, отклонявайки следващия удар със здравата. Този път успя да счупи носа на нападателя.

Изведнъж почувства присъствието на Камичи до себе си.

— Не! — изкрещя Савидж.

Камичи посегна да ритне един от убийците.

— Бягай! — викна му Савидж.

Отново някой замахна към него с бокен. Този път улучиха другата му ръка. Изстена от болка, защото костта беше строшена. Бяха изминали само четири минути.

Видя как Акира хуква към тях.

Във въздуха се извиха мечове.

Акира отбиваше ударите с ръце и крака.

Нов удар с бокен към Савидж, този път в ребрата. Той се задъха от липса на въздух. Опита се да се задържи на крака. Видя как Акира със страхотен удар събори един от нападателите.

Прободен, Камичи изпищя от болка.

След като и двете му ръце се оказаха безпомощни, Савидж можеше да разчита само на краката си, но успя да нанесе само един удар в нечии слабини. Някой разцепи коляното му. Усети силна болка в другото коляно, после в гърба и тила.

Лицето му се удари в пода и от носа му шурна кръв.

Остана да се гърчи безпомощен на земята. Опита се да види как Акира нанася страхотни, добре координирани удари с ръце и крака.

Само трима от нападателите бяха с мечове. Ръцете на четвъртия изглеждаха свободни. Но изведнъж със светкавични движения той посегна към хълбока си и извади катана — дълъг извит самурайски меч. Проблесна стомана.

Изрева някаква заповед на японски. Тримата се затичаха назад. Той размаха своя меч катана. Острият като бръснач метал изсвистя, удари Камичи през кръста и го преряза на две. Частите на тялото му отхвръкнаха в различни посоки.

Рукна кръв. Вътрешностите му се пръснаха по пода.

Акира изрида от обида и се втурна да разсече гръкляна на убиеца преди да е замахнал отново.

Твърде късно. Онзи вече замахваше към него, стискайки меча здраво в ръце.

Савидж агонизираше на пода, но му се стори, че Акира успя да отскочи встрани навреме и да избегне удара. Мъжът не замахна втори път. Вместо това Савидж видя как главата на Акира се отдели от раменете му.

Кръвта бликна от оголения му врат.

Тялото му се задържа около три ужасни секунди преди да се строполи.

Главата му падна като тиква, търколи се и спря точно пред Савидж. Закрепи се на основата си, а очите останаха на едно ниво с неговите.

Бяха отворени.

Стори му се, че премигнаха.

Савидж изпищя. Все още в съзнание, той видя, че някой се приближава. Почувства се така, сякаш и неговата глава не е вече на раменете му.

Виждаше само в червено.

После в бяло.

Накрая изгуби съзнание.