Рик Янси
Петата вълна (8)

7.

Около обяд спирам, за да пия вода и да хапна един суджук. Всеки път, щом ям суджук, консерва сардини или друга суха храна, си мисля: „Едно по-малко!“ Хапка по хапка стопявам доказателствата, че сме съществували тук в определен момент.

Ако някой ден мерна пиле, ще му извия вкусното вратле и ще го сготвя. Човек убивам за сандвич! Честно, видя ли някой да яде чийзбургер, спукана му е работата.

Има доста крави наоколо. Мога да застрелям една и да я изкормя с камата си. Клането със сигурност няма да ме затрудни. Трудно ще бъде готвенето. Паленето на огън, дори и през деня, е най-сигурния начин да ги поканя на барбекюто си.

На десетина метра от мен пробягва сянка. Отскачам инстинктивно назад и удрям глава в една Хонда Сивик, на която се бях подпряла, докато обядвах. Не е безпилотен самолет. Птица е, като че ли чайка. Рее се почти без да движи крилете си. Настръхвам от отвращение. Мразя птици. Не ги мразех преди Пришествието. Нито след Първата или Втора вълна, които почти не ме засегнаха.

Но след Третата вълна ги намразих яко. Не по тяхна вина, разбира се. Все едно да мразиш куршумите, като си изправен на разстрел. Няма логика.

Но, така или иначе, мразя ги.