М. Д. Лаклън
Фенрир (9)

9.
Сама

Изповедникът Жеан беше пленник. В бъркотията на бягството и от страх да не я хванат Елис съвсем забрави, че и той беше до нея, когато северняците нападнаха. Ами нейният брат? Юд нямаше равен на себе си в битките, ако се вярваше на наставниците от юношеството му. Изобщо не й бе хрумвало, че е възможно да го ранят и дори да го убият. Но северняците бяха излезли от града със заловения от тях изповедник. Юд не би позволил това, ако е жив. Тя се смръзна.

Внезапен подтик я накара да докосне монаха, да го насърчи или просто да му покаже, че не е сам. Лесно си представи отговора му: „Никога не съм сам, защото съм с Бог“. И все пак й се стори редно да протегне ръка към него.

Умът й се проясняваше, но я налегна ужас. В църквата тя не успя да обясни на изповедника колко живи бяха виденията й. После вълкът се появи, по-точно — човек вълк, който се пожертва заради нея. Чувството за дебнеща заплаха в сънищата се развихри истински в живота й. Ами онова нещо, което се пробуди у нея и повлия на мулетата? Какво беше то? Опита се да насочи вниманието си към настоящето. Внушаваше си, че трябва да е загрижена за опасността от северняците наоколо, не от някакви дяволи.

Всички воини бяха видимо пияни и се препъваха, докато търсеха оръжията си. Не разбираше думите им, но си личеше, че са неспокойни. Стараеше се да стои настрана от дребосъка. Докато се наливаха с вино, другите ставаха по-гръмогласни и приветливи, а той се затвори в себе си, само седеше до огъня с усмивчица на презрение към съратниците си.

Всички тръгнаха надолу по полегат склон към най-голямата къща — неугледна като всички извън градските стени, построена от греди и измазани с глина плетени стени. По прозорците висяха парчета пергамент. Елис се досети, че северняците са ги нарязали, щом са се нанесли, защото не бяха свикнали нещо да спира теченията в къщата. Дреболия, която обаче открои тяхното варварство пред погледа й. Как беше възможно франките да губят битки срещу такава сган? Но нейният брат твърдеше, че императорът е ленив дебелак и предпочита да прахосва богатството на своя народ в подкупи за северняците, вместо да се изправи на бойното поле срещу тях, както подобава на мъж. Юд бе доказал с делата си, че те могат да бъдат победени, но Шарл упорстваше и им плащаше да се махнат. Графът казваше, че щом им плащат със злато, северняците винаги ще се връщат за още, но ако им платят със стомана, ще се отърват от тях.

Доближиха къщата и тя спря мулетата. Навсякъде имаше воини, някои стояха на стража, навлекли броните си, други седяха и играеха на зарове или се хранеха, трети спяха. Елис си спомни, че в една от торбите е пъхната отрязаната й коса. Какво ли ще си помисли кралят, ако я види? Севернякът на име Фастар вдигна ръка и заговори на останалите. Леший долови уплахата й и започна да превежда шепнешком.

— Момци, това е кралят. Поне веднъж не забравяйте, че избрахте мен да говоря от името на всички. Аз се уговорих с него, значи мен ще иска да чуе. Да не съм чул и една думичка от вас, ясно ли е?

— Ами ако попита някого какво е ставало?

— Само кажете, че сте правили каквото съм ви заповядал. Зададе ли още въпроси, отговорете му, че не знаете и аз съм наясно с всичко. Ако не ви говори, не си отваряйте устата. Да влизаме и да се махаме оттук колкото може по-скоро. Домъкнете монаха.

Елис стоеше и гледаше как завлякоха изповедника Жеан вътре, Леший пък се засуети около мулетата. Фастар го бе забравил, прекалено разтревожен от повикването на краля. Търговецът нямаше намерение да му напомня за себе си. Елис мръзнеше, а в ума си чуваше отново дрезгавото грачене на гарвана.

Огледа се към реката и страховитата, но очукана кула на моста. Нейните хора щяха да я надупчат със стрели, преди да доплува достатъчно близо, за да им викне. Оставаше й единствено да бяга към Неустрия на север, но северняците бяха завладели повечето земи и там. Трябваше да чака сгоден случай, а не биваше да забравя и дълга си на християнка и да бди над изповедника.

Мислеше си, че се е превърнала в прекалено желана плячка. Хора вълци или гарвани, датчани — всички искаха да я хванат. Засега беше по-безопасно да си остане нямо идиотче.

Погали ушите на стоящото отпред муле и то отърка муцуната си в нея. Поне един съюзник бе спечелила…