М. Д. Лаклън
Фенрир (28)

28.
Гарвани

Отначало младежът реши да убие гарвана, който се промъкна през димоотвода. Варивото от гарван едва се понасяше, ала толкова рядко слагаха мръвка в уста, че се задоволяваха с каквото и да е месо. Но птицата беше толкова смешна, когато се намести върху рамото на спящия господар. После подскочи на главата му и младият селянин се зачуди дали пък няма да се изцвъка на косата му… а може би се надяваше на това. Не че желаеше злото на господаря, напротив — почиташе го, но го развеселяваха тъкмо такива случки.

После изпърхаха криле и той усети остро убождане по бузата. Друг гарван отлетя към димоотвода. Пипна бузата си и близна пръстите си. Кръв. Противната твар го бе клъвнала или одраскала с нокти.

Не каза нищо, само гледаше кръвта. А птицата върху рамото на младия господар го зяпаше с очи като лъскави въгленчета. Нямаше желание да помръдне, макар че вътре беше задушно от тлеещата жарава в огнището. Гарванът не откъсваше поглед от него. Дали му се привиждаше, или птицата наистина задаваше безмълвен въпрос с наклонената си встрани глава, все едно го преценяваше?

Пак опипа бузата си. Раната беше твърде болезнена, по-скоро като ужилване от пчела. Ударите на сърцето му се ускориха. Не мислеше ясно, сякаш нещо пълзеше в главата му, сякаш искаше едновременно да стане, да седне, да бъде неподвижен и да тича.

Чуваше дразнещо шумното дишане на младия господар. Ако ще този човек да бе убил вражеския крал, защо трябваше да сумти и да пъшка така? А дали наистина бе убил краля? Момчето знаеше, че благородниците все лъжат, колкото и изтънчени да са обноските им. Жегата ставаше непоносима. Той смъкна ризата си и остана полугол. Обливаше се в пот. Болката в бузата плъзваше и сковаваше в дясната половина на тялото му.

Гарванът се взираше в него.

Селянинът разпери ръце.

— Какъв отговор чакаш от мен?

Усети се, че говори на птицата. Засмя се на глупостта си. Но гарванът го гледаше неотлъчно. Младежът трепереше, колкото и да му беше горещо. Кикотенето секна и започна да напира друго чувство. Гняв. Разбира се, знаеше какво си е наумил този благородник. Да насили сестра му, да им отнеме реколтата и да убие всеки, който му се изпречи. Тъкмо такива неща вършат високопоставените, всеизвестно е.

А благородникът не спеше, само дебнеше като лисугер, докато всички се унесат дълбоко. И тогава щеше да се надигне, за да върши злините си. Благородниците вземат по право каквото им се полага, но простолюдието очаква срещу това закрила. А те какво направиха? Оставиха северняците да нахлуят, да разграбят Неустрия и да обсадят Париж. А ако някой обикновен човек не им даде дължимото, какво ще му се случи?

Не можеше да търпи повече горещината в главата си. Нещо го хапеше и се гърчеше в него, ръфаше здравия му разум, разкъсваше мислите му. Блещукащите черни камъчета в главата на гарвана не го изпускаха от погледа си. Момчето се изправи. Взе нож от лавицата до масата. В чест на господаря бяха сготвили месо. Това острие беше добро, с него режеха лесно. Сведе поглед към пълничкия чужденец, който служеше на благородника. „Първо него ли?“

Господарят се размърда.

„Не, по-добре боецът да е пръв, после ще се оправя със слугата.“

Гарванът изграчи, когато младежът пристъпи напред и заби ножа в корема на Елис.