М. Д. Лаклън
Фенрир (74)

74.
Храбрият дебелак

Офети и Хугин седяха край огъня със стражите.

— Чудноват ми се вижда този кораб — каза Офети, — няма гребци, но доста кръв е замръзнала по палубата.

Хугин бе зареял поглед в мъглата. Бреговете приличаха на сенки, но на по-отдалечения от кораба имаше нещо по-плътно. И не беше камък. Вдиша дълбоко. Миришеше на вълк.

— Там има звяр — заяви магьосникът. — Вълк.

— Къде е?

Хугин посочи, а откъм брега долетя вой, странно приглушен в натежалия въздух.

— Нашето приятелче ли е?

— Така изглежда.

— Късметлии сме, щом го намерихме толкова скоро. Можем да го убием и да си вървим у дома.

От леда изникнаха черни силуети като привидения в мъглата. Но бяха мъже. Дружината се появи на двайсетина крачки от кораба. Воините изглеждаха заплашителни великани с по няколко ката кожени дрехи, дъхът им ги обгръщаше, сякаш ги пораждаше мъглата. Застанаха в редица и се вторачиха безмълвно в мъжете до огъня. Мечът на Гарвана изсъска от ножницата и двамата стражи паднаха мъртви.

— Май не му е времето да се тревожим какво дебне там — подхвърли Офети и погледна нехайно труповете.

Мъглата все още ограничаваше видимостта до един хвърлей камък. Дали да не хукне и да се скрие в нея? Можеше и да успее. Предположи обаче, че ще го накълцат, преди да се измъкне. Не тичаше така бързо като Гарвана. А и не бе свикнал да бяга. Подобно нещо не подобаваше на Тийорек по прякор Офети, син на Тетмар от рода на берсерка Тетлейф. Скочи на кораба и също извади меча си.

В погледа на Гарвана се четеше ням въпрос.

— Ако предпочиташ, бягай — подкани го Офети, — но разкажи как храбрият дебелак се е изправил срещу мнозина в Алдейгюборг и направил няколко жени вдовици, преди да умре.

— Бягай с мен. Ще се доберем до брега преди тях. Ти трябва да разкажеш моята история.

— И да се размина със славата си? Намери си друг скалд да пее за тебе, проскубана перушино.

Офети се ухили и вдигна щита пред себе си. Воините тръгнаха към тях полека. Бяха вързали въжета на ботушите си и стъпваха уверено по снега, навят върху леда.

— Идват. Тръгвай! — Гарвана протегна ръка над борда и Офети я стисна. — Разкажи за мен!

Хугин кимна и за миг се отдалечи — черно петно, което избледня до сиво в мъглата.

Офети се обърна към дружината:

— Е, ледени девици, кой от вас иска да се изправи срещу мен в двубой на този кораб? Защо да не изберете най-добрия боец сред вас и ако го убия, да ме изпроводите с потупване по гърба?

Те тръгнаха по-бързо.

— Е, добре! Само ви предупреждавам — вие сте много, аз съм сам, но имам късмета на Локи!

Те се втурнаха към него и Офети се приготви да умре.