Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

14.

Морис Бонър се надигна в леглото и загледа момичето, което се запъти към един стол и седна в него. Изучаваше я с възхищение. Момичето беше голо. И прекрасно. Едрите, пълни гърди почиваха върху идеално оформения гръден кош. Плоският, стегнат корем набъбваше рязко над изненадващо издадения пубис, после нежно преливаше към бедрата на дългите й, стройни крака.

Видя как мускулите на гърба й внезапно заиграха, когато тя се обърна да вземе пакета цигари от масичката. Кимна с одобрение. Беше красива, страхотно красива. Може би не в обикновения смисъл на думата, но толкова прекрасна, колкото една проститутка можеше да бъде.

— Боже мой, колко си грозен — каза момичето, като го погледна.

Той се ухили, разкривайки разкривени, неравни зъби на дългото си, конско лице. Казаното от нея не беше нещо ново. Не го изненадваше; сам можеше да го види в огледалото. Отметна чаршафа и стана от леглото.

— Ето, покрий се — каза момичето и му подхвърли хавлиена кърпа. — Приличаш на маймуна с увисналия си член.

Той ловко улови кърпата и я загърна около кръста си.

— Добре ли беше? — полюбопитства той, вземайки цигара от пакета. Тя не му отговори. — Струваше ли си?

— Може и така да се каже — отвърна незаинтересовано тя.

Той се върна до леглото и седна на ръба.

— Това ли е всичко? — попита той. — Просто поредният мъж?

Тя го изгледа.

— Предполагам, че си разумно момче. Искаш ли да ти кажа истината?

— Истината, разбира се — усмихна се наново той.

— Всички сте еднакви за мен — изговори тя, без да отмества погледа си.

— Все пак, нищо ли не чувстваш?

— Разбира се — отговори тя. — И аз съм човек. Обаче не си го позволявам при клиентите. Те плащат за изкуството ми. — Загаси си цигарата в пепелника. — Когато почувствам нужда да си вирна краката, вземам една седмица отпуск и отивам в някое туристическо ранчо, от тези, които се грижат омъжените жени да прекарат добре. Там винаги се намира някой каубой, който си мисли, че е страхотен и ми е свършил голяма услуга. И всъщност е така, защото не съм задължена да му разигравам театър. Докато клиентите плащат. Там аз имам задължения.

— Така не мамиш ли клиентите си?

Тя се усмихна.

— Чувстваш ли се измамен?

— Не — призна той. После бързо добави. — Не знам. Не допусках, че разиграваш театър.

— Не разигравах театър — обясни тя и взе друга цигара. — Работех. Това ми е занаятът.

Той не проговори.

Тя запали цигарата и продължи, жестикулирайки:

— Ето например, навечеряш се добре. След това споделяш с приятелите си, че си ял чудесно печено. Най-хубавото. Не се притесняваш да го кажеш. Дори ги уведомяваш къде си вечерял, за да могат и те да се възползват от откритието ти. Така ли е?

Той кимна.

— Така е и с мен — каза тя. — Ти имаш приятел. В случая е Ърв Шварц. Седнали сте да играете карти, когато той те поглежда и казва: „Снощи чуках едно чудо парче. Страхотна беше. Джени Дентън. Иди да я натегнеш.“ Пристигаш и оставяш парите на масата. Качваш се отгоре, лягаш отдолу. Напълваш се като балон и литваш в небесата. Обзалагам се, че отдавна не си свършвал три пъти последователно. Все още ли се чувстваш измамен?

Той се разсмя, чувствайки се изведнъж млад и силен. Тя имаше право. От дълго време насам не се бе чувствал така, може би от двадесет години. Усети как пламъкът в слабините му се връща. Стана остави кърпата да падне на пода. Тя се засмя.

— По-млад си, отколкото мислех. Е, вече е полунощ.

— И какво? — загледа я той.

— Уговорката беше две банкноти до полунощ — напомни тя. — Ти получи това, за което плати. Отсега до зори струва още три банкноти. Като се включва и закуската.

— Страшна си, като някое импресарио — засмя се той. — Добре, съгласен съм.

Тя се усмихна и се изправи.

— Ела.

Последва я в огромна баня с гигантска квадратна вана от мрамор, вградена в пода. Имаше маса за масаж до стената, под прозореца. Тя посочи натам.

— Качвай се.

Той седна на ръба на масата и я наблюдаваше как отвори шкафчето. Извади оттам един бръснач, крем за бръснене и четка. Напълни тасче с вода и напои една кърпа под крана. Постави всичко на ръба на мивката, близо до масата.

— Легни — нареди тя, потапяйки четката в тасчето, биейки усилено, докато се получи обилна пяна.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Ти как мислиш? — запита тя. — Смятам да те обръсна.

— Бръснах се тази вечер.

Тя се засмя.

— Не лицето ти, глупчо. — Присегна с ръка и го притисна върху масата. — Искам да видя как изглеждаш под тая козина.

— Но…

— Стой мирно — заповяда свирепо тя и започна да му сапунисва гърдите. — Няма да те порежа. Правила съм го толкова пъти, когато работех в болницата.

Пяната му действаше много успокоително.

— Работила си в болница ли?

Тя кимна.

— На двайсетгодишна възраст завърших училище за медицински сестри — каза. — С отличен.

— Защо се отказа?

Едва усещаше движението на бръснача по тялото? Тя се обърна да го изплакне под крана.

— Шейсет и пет долара месечно, осемнадесет часа на ден — каза тя, като се обърна към него. Започна да сапунисва другата страна на гърдите му. — И прекалено много веселяци, който си мислят, че другото е безплатно.

Той се засмя, когато бръсначът се плъзна по корема му.

— Гъдел ме е.

Тя пак изплакна бръснача.

— Обърни се — нареди тя. — Искам да ти взема гърба и раменете.

Обърна се по корем и отпусна глава на ръцете си. Долови лекия ментолов аромат на сапунената пяна в ноздрите си. Усещаше как бръсначът се движи бързо по него. Затвори очи.

Тя го потупа по рамото и той отвори очи. Тя бръкна в шкафчето и извади калъп сапун. Разкъса опаковката и му го подаде.

— Вземи сега един топъл душ и се изтрий хубаво.

Струята вода го боцкаше като с карфици; помещението се изпълни с пара и аромат на жасминов сапун. Усети как кожата му тръпне. Когато излезе, лицето му беше зачервено и усмихнато. Тя му подаде голям чаршаф.

— Избърши се и се върни пак на масата.

Той веднага се загърна и се изпъна на масата. Тя взе малък ръчен вибратор от шкафа и го включи в контакта. Започна бавно да го масажира. Бръмченето на вибратора сякаш отпусна мускулите на тялото му.

— По-хубаво е от турска баня — каза той.

— Това е турска баня — сухо отбеляза тя, после изключи вибратора и метна кърпата отгоре му. — Сега полежи няколко минути.

Той я видя как се навежда над мраморната вана и пуска водата. Проверяваше внимателно, докато получи желаната температура, после я остави да тече. Когато водата във ваната се покачи на около десетина сантиметра, тя я спря.

— Готово — каза. — Ставай.

Той слезе от масата и чаршафът се свлече на пода.

— Знаеш ли — отбеляза тя, — не си и наполовина толкова грозен, какъвто бе, преди да ти смъкна козина. — Побутна с крак вратата на банята, за да я затвори и така разкри огледалото зад нея.

Той се погледна в огледалото и лицето му цъфна в усмивка. Права беше. Изведнъж изглеждаше с двайсет години по-млад. Тялото му бе чисто и бяло под цялата окосменост. Дори се чувстваше по-строен.

Усмихна се на отражението си в огледалото.

— Достатъчно нарцисизъм — отсече тя. — Влизай във ваната.

Той се потопи във водата. Беше малко по-топла от телесната температура.

— Отпусни се. Ей сега ще се върна.

Той се излегна, а миг след това тя бе отново в банята. В едната си ръка носеше огромна бутилка шампанско, а в другата малък мускал. Остави шампанското на пода, отвори мускалчето и капна няколко капки от него във водата. Тежкият аромат на жасмин веднага изпълни стаята. Остави мускалчето на ръба на ваната и взе бутилката шампанско.

С вещина отстрани станиола и разхлаби телта около тапата. Тапата изгърмя и шампанското шурна между пръстите й.

— Забравила си чашата — каза той, не преставайки да я гледа.

— Не ставай глупав. Само тъпаците пият тази дивотия. Тя е за ваната. Много по-добре е от вана с изкуствени мехурчета.

Тя заизлива съдържанието на бутилката около него.

Виното се пенеше и приятно загъделичка кожата му.

Постави празната бутилка на пода и взе цигара от кутията на шкафчето. Запали я. Той усети тежкия, хаплив мирис на марихуана.

Дръпна веднъж от цигарата и му я подаде.

— Ето — каза тя. — Две дръпвания. Не повече.

Той поклати глава.

— Не, благодаря. Не съм по тая част.

— Не ми бъркай работата — каза тя. — Искам само да те отпусна.

Пое цигарата от ръцете й и внимателно я постави между устните си. Дръпна. Димът проникна дълбоко него. Не стана нужда да го издухва. Тялото му го попи като гъба.

Погледна се. Изведнъж се почувства изпълнен с жизненост. Тялото му бе така чисто и здраво. Погледна към нея, когато тя влизаше във ваната. Пак дръпна от цигарата. Стори му се, че се понесе леко върху водата.

— Достатъчно. — Тя взе цигарата от устата и я захвърли настрани.

— Луда работа — каза той усмихнат, докато тя се настаняваше във ваната до него.

— Така трябва — каза тя, навеждайки глава към гърдите му, едва покрити от водата. Сепна се, когато усети как зъбите й задраскаха леко гърдите му. Тя вдигна глава и го погледна усмихната. — Така трябва — повтори тя. — Дала съм двайсет долара за бутилката шампанско.

 

 

Не можеше да си спомни кога точно му хрумна идеята. Вероятно докато е спал. Но нямаше значение. Тя бе узряла, когато слезе на закуска сутринта. Той бе изпълнен с увереността, която съпровождаше толкова много други подобни успешни идеи в миналото.

Тя вдигна поглед от масата, когато чу стъпките му по стълбището.

— Добро утро, мистър Бонър. Гладен ли сте?

Той отвърна на усмивката й с благодарност.

— Умирам от глад — каза той и сам се изненада. Отдавна не бе мечтал за солидна закуска. Обикновено минаваше със сок и кафе.

Видя как помръдна крак и натисна някакъв бутон на пода под масата. В кухнята, в задната част на къщата, отекна звън.

— Изпийте си сока — нареди тя. — Закуската ще дойде ей сега.

Настани се срещу нея и вдигна голямата чаша доматен сок от съда с лед, в която бе поставена.

— Наздраве.

Огледа я одобрително. На ярката утринна светлина по лицето й нямаше никаква бръчка. Очите й бяха бистри и тъмни, устните — леко начервени. Бледо кестенявата й коса бе пристегната здраво към тила на конска опашка. Загорелите й ръце изпъкваха на фона на бялата спортна блуза с къси ръкави, която бе плътно, спретнато натъпкана в майсторски скроената клинообразна пола.

Вратата зад нея се отвори и една едра мексиканка се заклатушка към тях, понесла огромен поднос, съдържанието на който нареди на просторната въртяща се част в средата на масата. После сръчно отстрани изпразнената чаша пред него и остави на нейно място голяма чиния.

— Cafe un momento — каза бързо тя и изчезна.

— Заповядай, мистър Бонър — подкани Джени. — Има шунка, бекон, говеждо, пушена риба и бъбреци в чиниите със зелени похлупаци. Под жълтите има пържени яйца на очи, бъркани яйца и пържени картофи.

Той завъртя подвижния център на масата, докато попадна на шунката и си сипа. Докато си пълнеше чинията, мексиканката влезе с каничка кафе, топли кифлички и препечени филийки. Погледна в чинията си. Шунката беше точно такава, каквато я харесваше.

Джени си сипа порядъчна порция говеждо печено.

— Богата трапеза — отбеляза той, докато мексиканката му пълнеше чашата с кафе. Джени му се усмихна.

— Няма нищо евтино в този дом.

Мексиканката отиде и напълни чашата на Джени, после се заклатушка към кухнята.

— Имаш вид, като че ли ще играеш тенис тази сутрин.

— Точно това ще правя — кимна тя. — Играя по два часа всяка сутрин.

— Къде играеш?

— В Бел Еър. Имам постоянен час при Франки Гарднър.

Той повдигна вежди. Франки Гарднър бе един от най-добрите професионалисти в страната. Взимаше скъпо — най-малко двадесет и пет долара за час.

— Да не е един от клиентите ти? — запита с любопитство той.

— Не играя с клиентите си. Не е добре за работата. Купувам му времето като всеки друг.

— Защо?

— Обичам да спортувам — обясни тя. — Помагат ми да си поддържам формата. Сега вече знаеш, че понякога работя до късно.

— Разбирам какво имаш предвид. Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо друго?

— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Споменах ти, че имам диплома за медицинска сестра.

— Не това исках да кажа. Никога ли не си опитвала в киното?

Тя се разсмя непринудено.

— Аз съм родена калифорнийка, мистър Бонър. Виждала съм какво става с децата, които идват тук. Някои изглеждат по-добре и от мен. Завършват като хопове на коли, започват да продават сандвичи или стават уличници за по пет долара. Не, благодаря. Това не е за мен.

— Не говоря случайно — настоя той. — Знаеш ли кой съм аз?

— Разбира се, мистър Бонър. Нали чета вестници. Вие сте един от най-големите продуценти в Холивуд.

— Тогава сигурно знам какво говоря, а?

— Възможно е — усмихна се тя. — Но аз се познавам и знам, че не съм артистка.

— Думите ти не съвпадат със снощните.

— Онова е съвсем друго — обясни тя. — То ми е занаятът. Освен това, виждате как живея. Ще мине много време, преди да почна да печеля по хилядарка седмично в киното.

— Откъде знаеш? От пет години разполагаме със сценарий, който не можем да реализираме поради липса на изпълнителка на главната роля. Беше написан за Рина Марлоу. Мисля, че е подходящ за теб.

— Вие сте луд! — засмя се тя. — Рина Марлоу бе една от най-красивите жени на екрана. Не бих могла да се сравнявам с нея.

Изведнъж той стана сериозен.

— В теб има неща, които ми напомнят за нея.

— Възможно е — каза тя. — Чувам, че била доста невъздържана.

— И това също — съгласи се той и се приведе към нея. — Но не него имам предвид. Прескочи утре в студиото и ще наредя да ти направят пробни снимки. Ако нищо не излезе, ще се откажем от цялата идея. Но ако излезе, необходимо е само одобрението на един човек и ти ще изкарваш по две хилядарки седмично.

— Две хиляди? — зяпна тя. — Вие се шегувате.

Той поклати глава.

— Никога не се шегувам за пари.

— Аз също — изрече сериозно тя. — Кой е този, от чието одобрение се нуждаете?

— Джонас Корд.

— По-добре да се откажем — каза тя. — От това, което чувам за него из града, той е направо откачен.