Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

16.

Минаваше осем, когато Айлин чу вратата на външния кабинет да се отваря. Остави палитрата и изтри петната от боите по ръцете си в широкия сив халат. Обърна се към вратата точно когато Рина влезе.

— Прощавай, че се забавих, Айлин — извини се Рина. — Тази вечер поработихме извънредно.

Айлин й се усмихна.

— Няма нищо. И без това имах да довърша някои неща — тя погледна Рина. — Изглеждаш уморена. Защо не седнеш да си починеш няколко минути? Чух от производствения отдел, че ще закъснеят, затова поръчах кафе и сандвичи.

Рина й отправи изпълнен с благодарност поглед.

— Чудесно — каза тя и се отпусна на огромната кушетка, като си изрита обувките. — Уморих се.

Айлин притегли масичката към кушетката. Отвори малък хладилник и извади поднос със сандвичи, които постави пред Рина. Взе голям термос с черно кафе и бързо наля чаша за Рина. Рина поднесе димящата чаша към устните си.

— Много е хубаво — каза тя над ръба на чашата. Пак отпи и облегна глава на кушетката. — Толкова съм капнала, че не съм и гладна.

— Как няма да си? — отговори Айлин. — Откак свърши „Ренегатът“, вече цяла година не си почивала и седмица. Три филма един след друг, а следващата седмица започваш четвърти. Чудо е как не си се сгромолясала.

Рина я погледна.

— Обичам да работя.

— Аз също — бързо отвърна Айлин. — Но има един момент, когато човек трябва да тегли чертата.

Рина не отговори. Отпи от кафето и взе един брой на „Варайъти“. Заразгръща напосоки страниците. Спря на едно заглавие, прочете го, после го подаде на Айлин…

— Видя ли това?

Айлин хвърли поглед на страницата. Заглавието привлече вниманието й. Беше типично за списанието:

РЕКОРДЕН КАСОВ СБОР ЗА „РЕНЕГАТЪТ“

В година, изпълнена с воя и хленча на притежатели на киносалони и измъчени продуценти за бездънната яма, в която потъват печалбите на филмопроизводителите, е окуражаващо да се отбележи проблясването на първия слънчев лъч. Научаваме със сигурност от осведомен източник, че миналата седмица, по-малко от година след пускането му на екран, „Ренегатът“ е реализирал печалба от пет милиона долара. Може да се очаква, че с предстоящите още много прожекции в Америка и навред по света шлагерът на Рина Марлоу ще донесе поне десет милиона долара. „Ренегатът“, разпространен от Норман, бе произведен и финансиран от Джонас Корд, богат западняк, известен повече с миналогодишния си рекорден полет от Париж до Лос Анжелос. Във филма участвува и Невада Смит.

— Видях го — вдигна очи от списанието Айлин.

— Означава ли това, че всички са си получили парите обратно?

— Предполагам, че да — каза Айлин. — Разбира се, ако Бърни не ги е ограбил тихомълком.

Рина се усмихна. Обзе я странно успокоение. Най-после Невада можеше да си отдъхне. Взе един сандвич и го захапа настървено.

— Изведнъж огладнях — каза тя, докато дъвчеше.

Мълчаливо Айлин напълни отново чашата с кафе, после наля и на себе си. Рина ядеше бързо и за няколко минути свърши. Взе цигара от малката кутия на масичката и я запали. Облегна се, издуха дима към тавана. Страните й едва забележимо си възвръщаха цвета.

— Сега се чувствувам по-добре. Щом свърша цигарата, можем да пробваме онези костюми.

— Не бързам — каза Айлин. — Имам време.

— Най-добре е да започнем — изправи се Рина, като загаси цигарата в пепелника. — Сетих се, че в шест сутринта ще дойдат от „Скрийн старс“ да снимат как закусваме с Невада.

Айлин отиде до гардеробната и плъзна вратите. Шест чифта циркови трика, всяко с различен цвят, висяха вътре. Рина измъкна едно и се обърна към Айлин, придържайки костюма пред себе си.

— Стават все по-малки и по-малки.

Айлин се усмихна.

— Лично Бърни се разпореди за тези. В края на краищата заглавието на филма е „Момичето на летящия трапец“.

Взе костюма и го държа, докато Рина се събличаше. Рина обърна гръб, като си свали роклята и се замъчи да влезе в тесния костюм.

— Уф! — изпъшка тя. — Може би не трябваше да ям тези сандвичи!

Айлин пристъпи назад и заоглежда костюма.

— По-добре стъпи на пиедестала — каза тя. — Трябва да оправя някои неща.

Отбеляза с креда нужните корекции.

— Готово — каза тя. — Дай да видим следващия.

Рина присегна назад да освободи кукичките. Една от тях засече.

— Трябва да ми помогнеш, Айлин. Не мога да се измъкна.

Слезе от пиедестала и се обърна с гръб към Айлин. Айлин сръчно се справи. Дрехата рязко се разтвори и пръстите й усетиха голия гръб на Рина. Изтръпнаха от допира с твърдата, топла плът. Айлин почувствува кръвта да пулсира в слепоочията й. Бързо пристъпи назад, като че ли бе докоснала нажежено желязо. Неведнъж се бе изкушавала, но не биваше да позволи подобно нещо да й създаде неприятности. Години наред бе работила, за да получи тази длъжност.

Рина смъкна горната част на костюма до кръста и се замъчи да свали трикото от бедрата си. Погледна към Айлин.

— Страхувам се, че пак трябва да ми помогнеш.

Лицето на Айлин беше непроницаема маска.

— Стъпи на пиедестала! — нареди тя.

Рина се върна на пиедестала и се обърна към нея. Айлин задърпа дрехата, а пръстите й изгаряха всеки път, щом докоснеше Рина. Най-после трикото поддаде и Айлин усети как Рина потръпна, когато ръката й случайно се плъзна по меката копринена окосменост.

— Студено ли ти е? — попита Айлин, пристъпвайки назад.

Рина я погледна за миг, после извърна очи.

— Не — отговори тя с нисък глас, измъквайки крака от трикото. Вдигна го и го подаде на Айлин.

Айлин посегна към костюма, докосна ръката на Рина и вече не можеше да я пусне. Бавно вдигна поглед към Рина и сърцето й се стегна. Рина пак потръпна.

— Не — прошепна тя с все още извърнат поглед. После добави: — Моля те, недей.

Айлин чувствуваше, като че ли сънува. Нищо вече не беше реално.

— Погледни ме! — заповяда тя.

Рина бавно изви глава. Очите им се срещнаха и Айлин долови тръпките. Видя как зърната на Рина набъбваха на гърдите като разбудени червени макове сред бяло поле.

Пристъпи към нея и зарови лице в бледите, меки като коприна косми между бедрата. За миг останаха неподвижни, после тя усети ръката на Рина да гали нежно косата й. Пристъпи назад и Рина се свлече в прегръдките й.

Айлин почувствува как сълзите бликнаха от очите й.

— Защо? — проплака неистово тя. — Защо трябваше да се омъжваш за него?

 

 

Както обикновено Невада се събуди в четири и половина сутринта, нахлузи чифт износени дънки и отиде в конюшнята. Също както обикновено, по пътя затвори вратата между спалните им, за да разбере Рина, че е излязъл.

Каубоят го очакваше с димящо канче горчиво, черно кафе. Разговорът им следваше всекидневния ритуал, докато Невада го поведе към конюшнята, където провериха всички ясли. Последна беше яслата на Уайти. Невада спря пред него.

— Д’утро, мойто момче — прошепна той.

Конят промуши глава над преградата и погледа Невада с големите си, интелигентни очи. Завря нос в ръката на Невада, търсейки неизменната бучка захар. Не се разочарова.

Невада отвори портата и влезе в яслата. Прокара ръце по гладките, лъскави хълбоци на животното.

— Малко позатлъстяваме, мойто момче — прошепна той. — Така е, като нямаме много работа напоследък. Няма да е зле да те поразтъпча малко.

Без да проговори, каубоят му подаде голямото седло, което лежеше върху преградата между двете ясли. Невада го плъзна на гърба на коня и го затегна. Мушна желязото в устата му и изведе коня от конюшнята. Възседна го пред дървената, боядисана в бяло постройка.

Потегли по пътеката, която водеше към арената за упражнения, изградена специално за него в подножието на хълма, зад къщата. На минаване забеляза сивите, остри върхове на кулите на покрива.

Сети се за статията във „Варайъти“. Устната му се изви иронично. Ето че бе направил най-търсения филм на годината и нито веднъж, през целия този период, никой не го бе потърсил, за да започне друг. Времето на големите уестърни бе минало. Много скъпи излизаха.

Утеши се, че поне не беше единственият. Том Микс, Кен Мейнърд, Гей Гибсън, Холт — всички бяха на същия хал. Мейнърд бе опитал да се бори. Направи няколко филмчета за „Юнивърсал“, скалъпвани по за пет дни. Невада бе гледал един от тях. Не бяха работа за него. Слаб филм, лошо озвучен. Половината време човек дори не можеше да разбере какво казват актьорите.

Том Микс бе опитал друго. Замина за Европа с шоу за Дивия Запад и ако можеше да се вярва на вестниците, той и конят му Том бяха пожънали луд успех. Може би заслужаваше да се помисли затова. Неговата трупа продължаваше да се радва на успех. Ако се включеше в нея, би било още по-добре. Трябваше да го стори или да хваща китарата.

Това беше новият уестърн — пеещ каубой и китара. Почувствува лека погнуса при самата мисъл за това. Оня дребен, бузест Джин Отри бе наложил стила. Единствената трудност, както бе чул от един каубой, била да го пазят да не падне от коня. Също и Текс Ритър я караше добре.

Невада отново погледна къщата. Това беше най-голямата глупост от всички — капан на стойност четвърт милион долара. Необходими бяха над двайсет прислужници за поддръжката и парите, хвърлени в нея, се стопяваха тъй, както глутницата прерийни вълци разкъсваха заблуден елен. Направи бърза равносметка на имуществото си.

Говедовъдната ферма в Тексас тъкмо бе започнала да се изплаща, когато депресията удари, и сега имаше щастие, че поне не му носи загуба. Процентите от продажбата на играчки и каубойски костюми с името на Невада Смит спадаха, тъй като децата прехвърлиха непостоянната си преданост към други звезди. Останали му бяха единствено дялът от шоуто „Дивият Запад“ и ранчото за развеждащи се в Невада. Те носеха най-много по две хиляди месечно. Само поддръжката на къщата надхвърляше шест хиляди месечно. Рина бе предложила да поеме част от разходите, но той бе отказал, понеже смяташе, че уреждането на сметките е задължение на мъжа. Но сега, дори след изплащането на банковия заем за „Ренегатът“, той знаеше, че не ще му бъде възможно да поддържа къщата, без да бръкне в основния си капитал. Най-разумно бе да се избави от нея. Трябваше да се примири със загубата. Талберг от „Метро“ му бе предложил сто и петдесет хиляди. Така поне щеше да си спести комисионната.

Реши се. Нямаше полза от това да седи тук и да очаква позвъняването на телефона. Ще потегли с шоуто и ще продаде къщата. Почувствува се по-добре. Реши да каже на Рина, щом тя се върне от студиото довечера.

Телефонът на стълба в края на оградата остро иззвъня. Подкара коня натам.

— Да?

— Мистър Смит? — беше гласът на лакея.

— Да, Джеймс — каза той.

— Мисис Смит би желала да закусите с нея в лятната стая.

Невада се поколеба. Странно как бързо прислугата се ориентираше кой е важната личност в семейството. Сега Джеймс използуваше същия тон на отдалеченост към него, които някога бе използувал към Рина.

Чу как прислужникът си прочиства гърлото.

— Да кажа ли на мисис Смит, че ще дойдете, сър? — запита той. — Мисля, че тя очаква някакви фотографи от списанието „Скрийн Старс“.

Така значи. Невада почувствува как го обзема негодувание. За пръв път от месеци насам Рина го викаше за закуска, а то било с рекламна цел. Миг след това съжали за помислите си. В крайна сметка, какво бе виновна тя. Работеше денонощно от месеци насам.

— Кажете й, че ще дойда веднага, щом прибера коня — каза той.

 

 

— Още една снимка как наливате кафе на Невада — каза фотографът — и ще приключваме.

Невада си вдигна чашата и протегна ръка през масата към Рина. Тя вдигна сребърното чайниче и го задържа над чашата. Професионално и автоматично двамата се усмихнаха.

Бяха ги прекарали през всичко. Снимка как Рина пържи яйца с бекон, докато той наднича през рамото й, да види какво се готви, препичането на филийките, поднасяне на пикантни хапки един на друг. Всичко, което читателите на популярни списания очакваха да прочетат за филмовите звезди. Смяташе се, че това ще им създаде представа за домашен уют.

След като фотографите си прибраха вещите и си тръгнаха, настъпи кратка неловка тишина. Невада заговори пръв:

— Слава богу, че свърши.

— И аз се радвам — каза Рина. Поколеба се, после хвърли поглед на стенния часовник. — Най-добре да тръгвам. Трябва да бъде в гримьорната в седем и половина.

Накани се да стане, когато телефонът до нея иззвъня.

Пак седна и взе слушалката.

— Ало?

Невада долови пукането на глас в слушалката. Рина го погледна странно, после заговори:

— Добро утро, Луела — каза тя с приятен глас. — Не, не ме събуждаш, Невада и аз тъкмо закусвахме… Да, правилно — „Момичето на летящия трапец“. Чудесна роля… Не, Норман реши да не заема Гейбъл от „Метро Голдуин Майер“. Казва, че само един мъж би могъл да се справи с ролята… Разбира се. Невада. Тя е само за него. Почакай, ще те свържа с него.

Тя закри слушалката с ръка.

— Обажда се Парсънс — заговори бързо тя. — Вчера Бърни реши, че ти трябва да играеш ролята на цирковия ездач. Луела проверява дали е така.

— Какво става? — запита сухо Невада. — „Метро“ не му ли зае Гейбъл?

— Не ставай глупав! Вземи слушалката!

— Ало, Луела?

Познатият, сладникав глас замляска в ухото му:

— Моите поздравления, Невада! Чудесно, че пак ще играете срещу прекрасната си жена!

— Един момент, Луела — засмя се той. — Не бързайте толкова. Не съм се заловил за филма.

— Не си ли! — Ето ти нова сензация за Парсънс. — Защо?

— Вече се съгласих да тръгна с моето шоу „Дивият Запад“ — обясни той. — Това ще ме обвърже поне за шест месеца. Докато ме няма, Рина ще потърси друго жилище. Мисля, че ще ни бъде по-удобно в някоя по-малка къща.

Гласът й стана делови:

— Продавате „Хилтоп“?

— Да.

— На Талберг ли? — попита тя. — Разбрах, че той се интересувал.

— Не зная — каза той. — Няколко души се обадиха.

— Ще ме уведомите ли, когато решите?

— Разбира се.

— Няма неприятности между двама ви, нали? — проницателно попита тя.

— Луела! — засмя се той. — Знаете, че няма нищо такова.

— Радвам се! И двамата сте толкова мили — каза тя. Поколеба се за момент. — Съобщете ми, ако има някакви новини.

— Непременно, Луела.

— Всичко хубаво на двама ви.

Невада остави слушалката и погледна през масата. Не бе възнамерявал да стане по този начин, но вече нямаше какво да се прави.

Лицето на Рина бе побеляло от гняв.

— Можеше да кажеш най-напред на мен, преди да го разтръбиш на целия свят!

— Имал ли съм възможност? — възрази той, раздразнен въпреки желанието си. — За пръв път от месеци насам разговаряме двамата. Освен това ти можеше да ми кажеш за филма.

— Цял ден вчера Бърни се опитваше да се свърже с теб, но ти не вдигаше телефона.

— Чист блъф — каза той. — През целия ден си бях у дома и никой не е звънил. А пък и не бих приел подаянията му — нито пък твоите.

— Може би ако понякога измъкваше нос от твоите конюшни, би могъл да разбереш какво става по света.

— Зная какво става — възрази ядосан той. — Не е нужно да се правиш пред мен на филмова звезда.

— О, какъв смисъл има? — попита горчиво тя. — За какво въобще се ожени за мен?

— Или ти за мен? — попита той с не по-малка горчивина.

Докато се гледаха един друг, истината внезапно изплува и за двамата. Бяха се оженили, защото и двамата знаеха, че са се загубили един друг и отчаяно искаха да задържат остатъците. Осъзнавайки това, гневът им се стопи тъй бързо, както се бе появил.

— Прощавай — изрече той. Тя го погледна над чайничето.

— И ти. Казах ти, че развалям всичко, до което се допра, че не съм добра за теб.

— Не ставай глупава — възрази той. — Не ти си виновна. Така или иначе, трябваше да се случи. Нещата в професията се променят.

— Не говоря за професията — каза Рина. — Говоря за теб и мен. Трябваше да се ожениш за някоя, която би ти създала семейство. Аз не ти дадох нищо.

— Не можеш да поемаш цялата вина. И двамата се опитахме посвоему, но никой от двама ни нямаше това, което бе нужно на другия. Работата е в това, че и двамата сгрешихме.

— Не съм в състояние да пледирам за развод, докато не завърша филма — каза тя с приглушен глас. — Не възразявам, ако ти направиш необходимото преди това.

— Не, мога да почакам — спокойно отговори той.

Тя хвърли поглед към стенния часовник.

— Боже мой! Закъснях! — възкликна тя. — Трябва да побързам.

На вратата се спря и го изгледа.

— Оставаш ли мой приятел?

Той бавно кимна с глава и отвърна на усмивката й, но гласът му беше сериозен:

— Винаги ще остана твой приятел.

Тя се закова за миг и той видя внезапно бликналите сълзи в очите й, после тя се обърна и изтича от стаята.

Прекрачи до прозореца и като повдигна пердето, се загледа навън. Видя я как се появи пред къщата, видя шофьора да й отваря вратата. Колата се загуби надолу по хълма, на път за студиото. Пусна пердето.

Рина вече не се върна в къщата. През нощта остана в апартамента на Айлин. На другия ден се настани в хотел, а три месеца по-късно подаде молба за развод „поради несъвместимост на характерите“ в Рено.

Така, не само от гледна точка на закона, всичко свърши.