Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

9.

Останаха на палубата, докато отминаха статуята на Свободата и остров Елис, после водата стана стъкленозелена и брегът не се виждаше.

— Вълнувате ли се? — запита мис Маргарет Брадли.

— Направо е приказно.

Маргарет се усмихна.

— Ще става все по-хубаво и по-хубаво. Но сега е най-добре да се върнем в каютата и да отпочинем преди вечеря.

— Но аз съвсем не съм уморена — възрази Рина.

— Ще бъдете — каза твърдо, но вежливо Маргарет. — Шест дни ще бъдем на борда на „Левиатан“. Ще имате достатъчно време да разгледате всичко.

Тя кимна с мълчаливо одобрение, когато влязоха в каютата. Харисън Барлоу не се скъпеше, щом ставаше дума за дъщеря му. Беше първокласна каюта, с двойно легло и отделна баня. Не беше се колебал и когато тя му бе споменала, че Рина ще се нуждае от нов гардероб. Напротив, просто бе подписал чек за хиляда долара и й бе казал, че ако те не стигат, е достатъчно само да му се обади.

Бяха взели някои дреболии от Ню Йорк: останалото трябваше да купят от Париж. Но без да споменава пред Рина, тя бе поръчала някои работи и бе наредила да ги натоварят направо на парахода. С нетърпение чакаше да види изражението на лицето на Рина, когато ги зърнеше.

Кутиите бяха върху леглото, но тя не привлече вниманието й върху тях. Искаше да издебне подходящия момент. Свали лекото пролетно манто и се отпусна в креслото. Отвори чантата и извади пакет цигари. Едва след като запали, усети, че Рина я наблюдава. Сети се, че Рина никога не я бе виждала да пуши.

Тя й подаде пакета.

— Ще вземеш ли една?

Рина се поколеба.

— Хайде — настоя тя. — Все едно. Ще видите колко европейки пушат: те не са провинциалистки като нас.

Наблюдаваше как Рина си пали цигарата и се засмя, когато тя се закашля.

— Не поглъщайте дима.

Рина задържа дима в устата си и бавно го издуха.

— Така ли?

Маргарет се засмя.

— Добре.

— Забавно е, мис Брадли.

Маргарет я погледна.

— А сега, когато сме вече на път, мисля, че можем да изоставим формалностите. Отсега нататък можеш да ме наричаш Пеги. — Тя стана. — Би ли желала да се изкъпеш първа, Рина?

Рина поклати глава.

— Не, мис Брадли, можете да идете първа, ако искате.

Маргарет поклати глава усмихната.

— Пеги.

— Исках да кажа — Пеги.

— Така е по-добре — каза Маргарет.

 

 

Тя вдигна поглед към Рина, която, излизайки от банята, пристягаше шнура на хавлията. Дългата й руса коса, падаща по раменете, изглеждаща още по-сребриста на фона на тъмния тен. На вратата леко се почука. Рина я погледна въпросително.

— Поръчах шери — обясни тя. — Действува добре на апетита първия ден в открит океан. Установила съм, че предпазва от морска болест.

Тя пое подноса от стюарда и подаде една чаша на Рина.

— Наздраве! — каза усмихнато и бавно отпи от питието.

— Приятно е — отбеляза Рина.

— Радвам се, че ти хареса.

Рина бавно остави чашата.

— Да облека ли новия си син костюм за вечеря?

Маргарет прие сепнато изражение.

— Вечерите в първа класа са официални, Рина.

— Имам няколко бални рокли — сети се Рина. — Мога да облека една от тях.

— Не са ли от онези ужасни рокли, които обличат на училищните танцови забави?

Обидено изражение се появи на лицето на Рина.

— Мислех ги за хубави.

— За деца, може би — засмя се Маргарет. — Но не и за една млада дама на път за Европа.

— Тогава не зная какво да облека — каза безпомощно Рина.

Достатъчно бе дразнила момичето.

— Онези кутии на леглото са твои — каза уж небрежно тя. — Мисля, че ще намериш нещо подходящо в тях.

Изразът на лицето на Рина, когато отвори пакетите, оправда напълно надеждите на Маргарет. Рина извади черна официална рокля, която прилепна на тялото й, разкривайки голите й рамене. Когато след час влязоха в салона за вечеря, всички мъжки погледи ги проследиха.

Маргарет се присегна фамилиарно през масата и потупа Рина.

— Изглеждаш чудесно, скъпа.

 

 

Маргарет отпусна хавлията и се обърна да се огледа в огромното огледало. Доволна от отразения образ, тя плъзна ръце по тялото си, после се протегна доволна. Малките й гърди с дребни зърна не бяха по-едри от тези на много мъже, бедрата й бяха плоски, а краката прави.

Нахлузи копринената пижама, бързо закопча копчелъка на дългите панталони с мъжка кройка, след което сложи плътно прилепващото болеро. Среса черната си коса назад и я закрепи с фиби. Пак се огледа в огледалото. На пръв поглед малцина биха определили дали е жена, или мъж.

Доволна излезе от банята и влезе в каютата.

— Можеш да влезеш, Рина.

Рина вторачи изумена поглед в нея.

— Мис Брадли… Пеги, аз… тази пижама!

— Харесва ли ти? — усмихна се Маргарет.

Рина кимна. Маргарет се зарадва.

— Направена е от оригинална китайска коприна. Една приятелка ми изпрати плата от Сан Франциско. Сама съм ги кроила. — Едно нещо определено можеше да се каже за Сали — имаше добър вкус. От всичко, което някога й бе подарявала, тази пижама бе любимата й.

Рина стана от стола и измъкна от гардероба една памучна нощница. Тръгна към банята.

— Почакай! — каза Маргарет. Отиде до своя гардероб и извади малка кутия. — Докато пазарувах, ти купих и няколко нощници.

Наблюдаваше лицето на Рина, когато отвори кутията.

— Но те са от истинска коприна!

— Боях се, че ще си носиш онези ужасни училищни ризи.

Рина загледа кутията.

— Различен цвят за всеки ден от седмицата — каза тя. — Толкова са прекрасни, че не зная коя да сложа най-напред.

Маргарет пак се усмихна.

— Защо не сложиш бялата тази вечер?

— Добре — съгласи се Рина. Взе я и се запъти към банята. На вратата спря.

— Не зная как да ти благодаря, Пеги — промълви развълнувано тя. — Правиш всичко да изглежда прекрасно.

Маргарет се засмя щастлива.

— Точно така исках да бъде за теб — каза тя. Погледна Рина, сякаш току-що й бе хрумнало, и продължи:

— Какво ще кажеш да си направим малко празненство? Докато се преобличаш, ще поръчам бутилка шампанско.

— Би било чудесно — усмихна се Рина. — Винаги съм мечтала да пийна шампанско, но татко никога не ми е позволявал.

— Това ще бъде една малка наша тайна — засмя се Маргарет и присегна за телефона. — Обещавам ти, че няма да му кажа.

 

 

Рина остави чашата и се закиска.

Маргарет се излегна на стола, все още държейки своята чаша за крехката дръжка.

— На какво се смееш?

— Нощницата ми шумоли и от нея изскачат малки искрици, когато се движа.

— Статично електричество — обясни Маргарет. — Коприната е много добър проводник.

— Зная — бързо отговори Рина. — Помня го от лекциите ти. — Тя прокара ръка по нощницата си. — Изпуска малки сини искрици. Виждаш ли ги?

— Не.

Рина скочи на крака.

— Ще загася светлината — каза тя. — Тогава ще можеш да ги видиш.

Тя загаси светлините и застана пред Маргарет.

— Гледай! — каза. Прокара ръце по нощницата. Доловиха слабо пукане и по връхчетата на пръстите й се появиха малки искрици. Рина вдигна чашата си и я изпи на един дъх. Поднесе я на Маргарет.

— Може ли да получа още малко, Пеги?

— Разбира се — отговори Маргарет и й напълни чашата.

Рина я поднесе към устните си и отпи.

— Шампанското не е нищо друго, освен газирано вино — каза сериозно тя. — Само че има по-добър вкус. Не е толкова сладко.

— Нещо се позатопли тук, не мислиш ли?

— Позатопли се — съгласи се Рина. — Искаш ли да включа вентилатора?

— О, не — рязко я спря Маргарет. — Само бихме изстинали на течението. Просто ще си сваля горната част на пижамата.

Усети очите на Рина, приковани в малката й гръд, и бързо вдигна чашата.

— Имаш ли нещо против?

Рина поклати глава. Вдигна чашата и пак отпи.

— Чуваш ли музиката?

— Оркестърът от балната зала — кимна Маргарет. — Свирят валс.

Рина се изправи. Залюля се в такт с музиката.

— Обичам да танцувам — каза тя и се понесе леко из стаята, а бялата нощница се разтваряше при извъртанията й, разкривайки дългите, изпечени от слънцето крака.

Маргарет почувствува някаква болка в утробата си, когато се изправи.

— И аз обичам да танцувам — заяви тя, покланяйки се престорено тържествено. — Мога ли да разчитам на този танц, мис Марлоу?

Рина я погледна усмихната.

— Само на този. Всички други са ангажирани, мис Брадли.

Маргарет поклати укорително пръст към Рина.

— Мистър Брадли, моля.

Рина се разсмя.

— Естествено. Само този, мистър Брадли.

Маргарет обви ръце около талията на Рина. И двете се засмяха, когато ситните искри изпукаха от дрехата на Рина. Маргарет усети как краката й се разтрепериха, когато почувствува топлината, бликаща от гърдите на Рина през нощницата. Улавяйки плътно младото момиче, тя я поведе в танца. Завъртяха се лудо в кръг, докато музиката стигна до кресчендо и изведнъж спря.

Рина я погледна в лицето. Маргарет й се усмихваше.

— Я да пийнем още малко шампанско! — Тя напълни чашата на Рина и вдигна своята. — Ти си много добра танцьорка, Рина.

— Благодаря. Е, ти водиш по-добре от момчетата, които идваха в пансиона. Вършиш всичко толкова добре — залюля се леко Рина. — Танцът ме замая.

— Може би ще бъде по-добре да си полегнеш малко.

Рина поклати глава.

— И да разваля нашето празненство?

— Полегни за миг. Няма да развалиш празненството. Ще дойда и ще седна на леглото до теб.

— Добре — прие Рина. Тръгна към леглото и сложи чашата върху нощната масичка, после се изтегна върху белия чаршаф.

Маргарет седна до нея.

— По-добре ли се чувствуваш?

— Стаята продължава да се върти — призна Рина.

Маргарет се наведе и я погали по челото.

— Затвори очи за малко.

Рина послушно затвори очи. Замълчаха и Маргарет продължи да гали челото й.

— Така е по-добре — каза кротко Рина. — Въртенето изчезна.

Маргарет не отговори, но продължи леко да я гали по главата. Рина отвори очи и я погледна. Маргарет присегна за чашата.

— Още малко шампанско?

Рина кимна. Отпи и подаде чашата на Маргарет, която й се усмихна, после остави чашата.

— Радвам се, че отиваме заедно в Европа — каза изведнъж Рина. — Всъщност никога не съм имала близка приятелка. Съученичките ми изглеждат такива глупачки. Говорят само за момчета.

— Повечето от тях са наистина много глупави — каза Маргарет. — Затова те харесах от момента, когато влезе в стаята ми през онази нощ. Знаех, че си по-различна, по-зряла.

— Не мога да понасям момчетата, откак умря Лади — каза Рина.

— Лади?

— Брат ми — обясни Рина. — Той и татко са единствените мъже, които съм харесвала.

— Трябва да е бил много симпатичен — каза Маргарет.

— Наистина — Рина изви глава настрани. — Струва ми се, че бях влюбена в него.

— Това не е нищо — бързо каза Маргарет. — Всички момичета са влюбени в братята си.

— Всъщност знаеш ли, той не ми беше брат, аз съм осиновена.

— Откъде знаеш, че си го обичала? — попита Маргарет и лека нотка на ревност се появи в гласа й.

— Зная — отговори Рина. — Мисля, че и той ме обичаше.

— Така ли? — запита Маргарет още по-ревниво. — Да не би да те е… да сте?

Рина загледа встрани.

— Никога преди не съм говорила с някого за това.

— На мен можеш да кажеш — подкани я Маргарет. — Аз съм ти приятелка. Между нас няма тайни.

— Няма ли да ми се разсърдиш?

— Няма да ти се разсърдя — почти рязко каза Маргарет. — Разкажи ми!

Гласът на Рина бе заглушен от възглавницата.

— Не му давах да ме докосва, защото се боях от това, което може да се случи. После, един ден, той влезе в стаята ми и ми върза ръцете за леглото с колана, а след това… го стори. Толкова ме болеше!

— Не те е обичал толкова, щом ти е причинил болка.

— Обичаше ме! — възрази разпалено Рина. — Не разбираш ли, Пеги? Аз исках да го стори. Непрестанно го дразнех и възбуждах и когато го стори, разбрах, че го обичам. Но той излезе на разходка заедно с мама с лодката и се удавиха. — Тя се разхълца. — Аз бях виновна, защото исках да ми го направи. Не разбираш ли, че аз трябваше да умра, а не мама? Тя ми взе мястото в съня. Сега вече не мога да сънувам моя сън.

— Пак ще сънуваш сънищата си — каза бавно Маргарет, улавяйки ръката на Рина, като привлече главата й към гърдите си.

— Не, няма!

— Ще сънуваш! — убедено каза Маргарет. — Разкажи ми всичко и аз ще ти помогна.

Рина спря да хълца.

— Мислиш ли, че ще можеш? — запита тя, впила очи в лицето й.

— Разкажи ми и ще видим.

Рина пое дълбоко дъх.

— Сънувах, че съм мъртва и всички са край леглото ми разплакани. Чувствувах колко много ме обичат и желаят, защото ме молеха да не умирам. Ала нищо не можех да направя. Бях мъртва.

Маргарет почувствува как по тялото й минават студените тръпки на възбудата. Бавно се изправи на крака.

— Затвори очи, Рина — каза тихо тя, — и ние ще изиграем съня ти. Кой искаш да бъда?

Рина я погледна свенливо.

— Искаш ли да бъдеш Лади?

— Ще бъда Лади — отвърна Маргарет. — Сега затвори очи.

Маргарет погледна момичето. Изведнъж очите й се напълниха със сълзи. Рина беше мъртва. Рина действително беше мъртва.

— Рина! — зарида дрезгаво тя. — Моля те, не умирай! Моля те!

Рина не помръдна и Маргарет падна на колене край леглото.

— Моля те, Рина. Не мога да живея без теб! — Наведе се над леглото и обсипа лицето на Рина с целувки.

Изведнъж Рина отвори очи, горда усмивка озари лицето й.

— Ти наистина плачеш — каза тя и пръстите й помилваха бузата на Маргарет. После, доволна, пак затвори очи.

Маргарет бавно й смъкна нощницата.

— Ти си прекрасна — прошепна тя. — Ти си най-прекрасната жена на света. Не може такава красота да умре.

Рина вдигна поглед към нея.

— Наистина ли мислиш, че съм прекрасна?

Маргарет кимна. Изрита панталона на пижамата и го остави да се свлече на пода.

— Погледни ме само, за да разбереш колко си красива. — Тя улови ръката на Рина и я притисна към гърдите си, после я плъзна по корема към бедрата. — Виж колко съм плоска, като мъж. — Бавно се плъзна в леглото до Рина и замилва нежно гърдите й, притискайки устни до меките й, хладни бузи.

— Толкова ми е добре с теб, толкова съм сигурна — прошепна Рина. — Не си като другите момчета, не ми е приятно да ме докосват. Страхувам се от тях. А от теб не се страхувам.

Маргарет се претъркаля с болезнен вик, а коленете й разтвориха краката на Рина.

— Обичам те, Рина! Моля те, не умирай!

Притисна устни към устата на Рина. Мигновено усети пламъка на търсещия й език, после долови дрезгавия шепот:

— Лади, обичам те!