Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

3.

Харисън Марлоу съгледа главата на жена си, приведена над бродерията. Тихо прекоси стаята, наведе се над гърба на стола и бързо я целуна по бузата. В гласа й, както обикновено, имаше приятно сепване:

— О, Хари! Ами ако ни види прислугата?

— Няма опасност — засмя се той. — Всички са заети със забавата. Видях как се е наконтила Мери.

В гласа на съпругата му имаше укор:

— Знаеш, че не е забава.

Той заобиколи и застана пред нея, продължавайки да се усмихва:

— Не му казват така, но ирландците правят забава от всичко. — Той отиде към шкафа. — Малко шери преди вечеря?

— Струва ми се, че бих пийнала едно мартини тази вечер, ако нямаш нищо против, мили — изрече колебливо Джералдин.

Той се обърна леко изненадан. Когато бяха в Европа на сватбено пътешествие, един барман в Париж ги бе запознал с новата напитка и оттогава тя им служеше като сигнал помежду им.

— Разбира се, мила — отвърна той. Дръпна шнура и Мери се появи на вратата.

— Малко натрошен лед, Мери.

Момичето направи реверанс и изчезна. Той се обърна към шкафа и извади бутилка джин, френския вермут и мъничка бутилка горчив портокалов сок. С помощта на чаша за измерване внимателно отля три чаши джин в шейкъра за коктейли и една чаша вермут. После тържествено прибави четири капки горчив сок. Междувременно ледът вече се намираше на шкафа до него и той старателно напълни шейкъра догоре с лед. Внимателно постави капака и усърдно задруса съда.

Най-после напитката бе изстудена. Той разви капака и съсредоточено разпредели съдържанието в чашите. Изпразнил шейкъра, той пусна по една зелена маслина в чашите, отстъпи крачка назад и го изгледа с одобрение. Всяка бе пълна до ръба — още капка и би преляла, капка по-малко и нямаше да са пълни.

Джералдин Марлоу поднесе своята чаша до устните. Смръщи носа си одобрително.

— Чудесно е.

— Благодаря — каза той и вдигна чашата си. — За твое здраве, мила.

Остави чашата и погледна жена си озадачено. Може би имаше истина в това, което беше чувал, че жените разцъфтяват, когато позастареят и желанието им нарасне. Пресметна бързо. Той беше на тридесет и четири: следователно Джералдин беше на тридесет и една. Бяха женени от седем години и с изключение на медения им месец, сексуалният им живот бе придобил една регулярност. А сега — два пъти за по-малко от седмица. Може би наистина имаше нещо вярно.

Все едно, това го радваше. Той обичаше жена си. Това бе единствената причина да ходи в онази къща на „Саут Стрийт“. За да й спести унижението да го търпи повече, отколкото искаше. Пак вдигна чашата.

— Откри ли днес нещо ново за семейството на Берта? — запита тя.

Харисън Марлоу поклати глава.

— Няма никъде никакво семейство. Може би в Европа има роднини, но ние дори не знаем града, от който е дошла.

Джералдин загледа чашата си. Бледозлатистият цвят на напитката сякаш блестеше.

— Ужасно! — тихо промълви тя. — Какво ще стане сега с детето?

Харисън сви рамене.

— Не зная. Изглежда ще трябва да уведомя властите, вероятно ще я настанят в местното сиропиталище.

— Не можем да го допуснем! — Думите се изтръгнаха неволно от устните на Джералдин.

Харисън я погледна изненадан.

— Защо не? — запита той. — Не виждам какво друго можем да направим.

— Защо да не я задържим?

— Просто не може — каза той. — Има редица формалности. Сирачетата не са като движимо имущество. Не може човек да ги задържи просто защото се е случило да осиротеят в къщата му.

— Можеш да говориш с властите — настояваше Джералдин. — Убедена съм, че те биха предпочели да я оставят при нас, отколкото да се превърне в обществено бреме.

— Не зная — каза Харисън. — Може да поискат да я осиновим, за да бъдат сигурни, че не би станала бреме.

— Хари, каква чудесна идея! — усмихна се Джералдин, стана от стола и тръгна към съпруга си. — Ах, как не съм се сетила за това!

— За какво да се сетиш?

— Да осиновим Рина — каза Джералдин. — Толкова се гордея с теб. Имаш прекрасен ум. Мислиш за всичко.

Той я загледа безмълвно.

Тя обви ръце около шията му.

— Винаги ти се е искало да си имаме момиченце, нали? А и Лади ще бъде толкова щастлив да си има сестричка.

Той усети нежния допир на тялото й и ответната топла вълна, която бликна. Тя го целуна бързо по устните и все така бързо изви лице срамежливо, почувствувала незабавния ответ.

— Толкова съм развълнувана! — прошепна многозначително тя, заровила лице в рамото му. — Мислиш ли, че бихме могли да пийнем по още едно мартини?

 

 

Данди Джим Калахан се изправи в средата на кабинета си и ги загледа. Замислено си затърка брадичката.

— Не зная — бавно изрече той. — Трудно е това, което искате.

— Но, господин кмете — веднага реагира Джералдин Марлоу, — вие бихте могли да го направите.

Кметът поклати глава.

— Не е толкова лесно, колкото ви се струва, скъпа госпожо. Забравяте, че и църквата има да си каже думата. В крайна сметка майката е била католичка, а вие не можете да вземете едно католиче и просто да го направите протестантче, поне в Бостън. Никой няма да се съгласи.

Джералдин се извърна с изписано на лицето разочарование. Едва тогава видя съпруга си за пръв път в друга светлина, а не просто симпатичен възпитаник на Харвард, за когото се беше омъжила.

Той пристъпи напред и в гласа му се появи твърдост, която никога дотогава не бе забелязала.

— Църквата би била още по-недоволна, ако докажа, че майката никога не е била католичка. Би се получило твърде неловко, нали?

— Имате ли доказателства? — обърна се към него кметът.

— Имам — каза Марлоу. Извади лист хартия от джоба си. — Паспортът на майката и свидетелството за раждане на детето. И в двете ясно е посочено, че майката е била протестантка.

Данди Джим взе документите и ги огледа.

— Щом сте ги имали, защо не ги спряхте?

— Как можех? — запита Марлоу. — Получих ги едва днес. Снощи слугите и отец Нолан уредиха всичко. Пък и какво значение имаше за клетата жена? Тя ще получи християнско погребение.

Данди Джим кимна и му върна документите.

— Конфузно положение за отец Нолан — каза той. — Млад пастрок и прави такава грешка в първата си църква. Това никак няма да се понрави на епископа.

— Епископът няма защо да узнава — каза Марлоу.

Данди Джим го изгледа замислено, без да проговори.

Марлоу го притисна:

— Догодина ще има избори — кимна Данди Джим.

— Вярно — каза Марлоу. — Винаги ще има избори и избирателни кампании. Един кандидат се нуждае от дарения почти толкова, колкото и от гласове.

— Казвал ли съм ви, че се познавах с баща ви? — усмихна се Данди Джим.

Марлоу отвърна на усмивката му:

— Не, не сте. Но баща ми често го е споменавал. Много пъти ми е разказвал как ви е изхвърлил от кабинета си.

Данди Джим кимна.

— Вярно. Вашият баща имаше буен темперамент. Човек би го сметнал за ирландец. Исках само да направи едно малко дарение. Беше преди двадесетина години. Тогава се бях кандидатирал за градски съветник. Знаете ли какво ми каза?

Марлоу поклати глава.

— Каза, че дори да бъда избран за пазител на кучетата, щял да си вземе семейството и да се премести. — Данди Джим се усмихна. — Няма да му хареса, когато научи, че сте направили дарение за моя избирателен фонд.

Марлоу беше непреклонен.

— Баща ми е и аз много го уважавам — каза той. — Но какво правя в политиката и с парите си е моя грижа, не негова.

— Имате ли други деца? — попита Данди Джим.

— Едно момче — бързо отговори Джералдин. — Лади е на осем години.

Данди Джим се усмихна.

— Не зная — каза той. — Един ден жените ще имат право на глас и ако това малко момиченце бъде отгледано горе в сиропиталището на хълма, това е един глас, който никога няма да получа.

— Аз ви обещавам, господин кмете — бързо вметна Джералдин, — че ако този ден дойде някога, жените от моето домакинство винаги ще гласуват за вас!

Усмивката на Данди Джим стана по-широка. Той се поклони вежливо.

— Слабост на политиците е винаги да правят сделки.

На другия ден Тимоти Кели, секретарят на кмета, се яви в канцеларията на Марлоу и получи чек за петстотин долара. Той подхвърли на Марлоу да се срещне с известен съдия в общинския съд.

Там именно се извърши осиновяването. Бързо, тихо и законно. Когато Марлоу излезе от кабинета на съдията, той остави при него кръщелно свидетелство на някакво бяло дете от женски пол, носещо името Катрина Остерлааг.

В джоба му имаше кръщелно свидетелство на името на неговата дъщеря Рина Марлоу.