Харолд Робинс
Торбарите (21)

11.

— Човече, това е истинска храна! — заговори разпалено Майк, сядайки до Макс с пълна догоре чиния със сланина, карантии, зеле и картофи.

Макс го погледна уморено и апатично натъпка храната в устата. Беше по-добра от затворническата, разбира се. За цяла седмица не виждаха толкова месо, колкото имаха сега в чиниите си. Ала не беше гладен. Беше уморен, направо капнал от скубане на ориз цял ден. Не вярваше дори, че ще може да се изправи вече.

Рийвс и един друг затворник седнаха до него. Рийвс погледна над чинията си към него, докато устата му предъвкваше тлъстото месо.

— Избра ли си вече женска, момко?

Макс поклати глава. Имаше ги достатъчно. Момичета каджун, млади и силни, с къси поли и мускулести крака и бедра. Много, по всички оризища, работещи рамо до рамо с мъжете, с разпилени от вятъра коси, с блеснали зъби, а до ноздрите на човек долиташе типичният мирис на жена. Изглежда за тях нямаше значение, че мъжете са затворници, те бяха мъже и ги имаше достатъчно.

— Много съм уморен — отвърна Макс. Отмести чинията и разтърка коляно. Болеше го от белезника на крака и от газенето из водата цял ден.

— Аз пък не — каза седналият до Рийвс затворник. — Пестил съм си цялата година силите за тази седмица. Ще си взема достатъчно, че да ми държи влага до догодина.

— По-добре е да не пропуснеш, индианецо — каза Рийвс. — Нищо на този свят не може да се сравни с едно момиче каджун.

— Вярно е, майка му стара! — каза възбудено другият затворник.

— А ти пипна ли някоя? — обърна се Рийвс към Майк през Макс. Очите му бяха студени и злобни.

Майк не отговори. Продължи да яде.

Лицето на Рийвс помръкна.

— Видях те из оризищата. Ходиш нагоре-надолу с пушката в ръка. Показваш на момичетата какво се крие в тесните ти панталони.

Майк продължаваше да мълчи. Залови се да отопява с парчета хляб соса от чинията си.

Напъха и последното парче хляб в устата и преглътна. С особено съжаление огледа празната чиния и се изправи.

— Бре, ама много хубаво беше — отбеляза той.

— Ей, негър, на теб говоря — обади се Рийвс.

За пръв път Майк го погледна. Наведе се лениво над Макс и сграбчи с една ръка Рийвс за гърлото. Издигна го сгърчен във въздуха, на нивото на главата си.

— На мен ли говориш, затворнико?

Рийвс не можеше да отрони нито дума.

Майк започна леко да разтърсва Рийвс.

— Не забравяй едно нещо, затворнико! — каза той. — Аз съм надзирател, а ти си затворник. Ако ти се иска да не пострадаш, най-добре е да си затваряш устата.

Рийвс безпомощно махаше с ръце във въздуха. Лицето му беше посиняло. Майк го разклати още няколко пъти, после небрежно го запокити към стената на спалнята, на около три метра от тях.

Рийвс се удари в стената и се отпусна към пода. Очите му се впиха в Майк. Устата му помръдна, ала не издаде звук.

Майк му се усмихна.

— Започваш да схващаш, затворнико — каза той. — Започваш да схващаш. — Вдигна празната чиния. — Ще ида да видя дали мога да изкрънкам още малко кльопачка. Честна дума, това е най-хубавото, което някога съм ял.

Рийвс се изправи с усилие, докато надзирателят се отдалечаваше.

— Ще го убия! — закани се той. — Кълна се в бога, преди да офейкам, ще очистя тоя негър.

Вечерта в спалнята витаеше атмосфера на очакване. Макс се беше излегнал на нара и я улавяше с всичките си сетива, толкова беше заразителна. Беше забравил умората. Не можеше да заспи.

Пазачът беше идвал да провери прангите на краката, приковаващи затворниците към леглата. Стигна до вратата и се спря за миг. После се изсмя в мрака и излезе.

Почти веднага след това Макс усети драскването на кибрит и бледо пламъче се прокрадна в мрака. Макс се обърна към светлината. Някой бе успял да докопа отнякъде свещ. Пламъчето й весело заигра почти до главата му.

В стаята се разнесе приглушен смях. Макс дочу нечий глас:

— Този път поне ще можем да видим как изглеждат.

— Пет пари не давам как изглеждат — бързо отговори друг. — Стига да имат големи цици.

Трети се обади дрезгаво:

— Кълвачът ти е забравил да работи, толкова е привикнал с бялата ти като лилия ръка.

Приглушен смях отново се понесе из стаята. Мина около половин час. Макс долавяше шума от неспокойните движения на нетърпеливо мърдащи мъже по леглата.

— Мислиш ли, че няма да дойдат? — нервно попиша един глас.

— Ами, ще се покажат — отвърна друг затворник. — И те чакат с не по-малко нетърпение този момент.

— Господи, Боже мой! — простена изтерзан глас в дъното на помещението. — Не издържам повече. Цял ден съм си мислил за женските, за тази нощ — гласът му премина в дрезгаво стенание.

В стаята пак се разнесе тихият шум от неспокойно въртящите се по наровете мъже. Макс усети как потта избива по челото му, а сърцето затупка ускорено. Обърна се по корем, почувствувал как сладката, силна топлина изведнъж се разлива по слабините му. Сгърчи се за миг, завладян от пламъка на дивото желание, после ядно се обърна. Сви си цигара с разтреперани пръсти. Усети как тютюнът се разпилява по него, но накрая успя да запали и всмукна дълбоко дима в гърдите.

— Няма да дойдат — изписка нечий почти разплакан глас.

— Само ни дразнят оная работа! — ядовито каза друг. — Дявол да ги вземе!

Макс лежеше притихнал на нара, оставил дима да се процежда през ноздрите му. Свещта запращя, премига и помещението потъна в пълен мрак. Гласът на Майк едва стигна до него откъм съседния нар:

— Как си, момче?

— Екстра.

— Дай да си дръпна от фаса.

Ръцете им се допряха за миг, когато Макс мълчаливо му подаде почти догорялата цигара. Огънчето й хвърли бледа светлина върху лицето на Майк, когато всмукваше от нея.

— Не се тревожи, момче. — Гласът му беше мек и успокояващ. — Ще изскочат веднага, щом свещта прегори. Изглежда тези глупаци не могат да разберат, че жените не искат хем мъжете, хем една друга да се видят.

Миг след това вратата на колибата се отвори и жените завлизаха. Пристъпваха тихо, почти не се чуваше как босите им крака докосваха пода.

Макс се завъртя в нара с надеждата, че ще успее да зърне тази, която ще дойде при него. Видя обаче само влизащи сенки, които потъваха в околния мрак. Една ръка докосна лицето му. Той се приготви.

— Млад ли си, или си стар? — прошепна гласът.

— Млад — отвърна също шепнешком той.

Ръката й намери неговата и я положи на бузата си. Пръстите му се плъзнаха нежно по лицето й. Кожата беше гладка и топла. Той усети как устните й потръпват под пръстите му.

— Искаш ли да остана при теб? — прошепна тя.

— Да.

Тя бързо се мушна на нара до него и той зарови глава в меката й гръд. — Огромна топлота и нежност го обля.

Сякаш от много далеч до него достигна тихото хълцане на някого в стаята.

— Мила — стенеше той, — скъпа моя женичке. Не знаеш колко много ми липсваш.

Макс се обърна към жената до него. Когато тя се наведе да целуне устните му, той усети сълзите, които се стичаха по бузите й, и разбра, че тя също е чула.

Затвори очи. Как да каже на тази жена, че дори не можеше да я види? Как да й каже, че е донесла любов и нежност в това помещение?

— Благодаря ти — зашепна признателно той — благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти…

 

 

На четвъртия ден в оризищата Рийвс дойде при него.

— Исках да говоря с теб — каза бързо той. — Но трябваше да изчакам, докато проклетият негър се разкара. Намерих лодка!

— Какво?

— По-тихо! — дрезгаво нареди Рийвс. — Всичко е уредено. Ще бъде в кипарисовата горичка южно от затвора на другия ден след завръщането ни.

— Откъде знаеш?

— Уредих го с моето момиче — обясни Рийвс.

— Сигурен ли си, че не те е метнала?

— Сигурен съм — бързо отговори Рийвс. — Тези момичета каджун искат само едно. Казах й, че ще я взема в Ню Орлийнс с мен, ако ми помогне да избягам. Лодката ще бъде там. Момичето живее на майната си. Съвсем ни устройва да се скрием при нея, докато престанат да ни търсят.

Бързо се огледа и започна да се измъква.

На вечеря Майк седна до Макс. Дълго време се чуваше само мляскане и търкането на лъжиците по чиниите.

— Ще тръгнеш ли сега с Рийвс, щом е намерил лодка? — изведнъж го запита Майк. Макс го изгледа учуден.

— Вече си узнал?

— Няма тайни в такива места — усмихна се Майк.

— Не зная — каза Макс.

— Повярвай ми, момче — искрено заяви негърът, — трийсет дни в клетката са много повече от оставащите ти година и половина.

— Но може пък да успеем.

— Няма да успеете! — каза горчиво Майк. — Първото, което ще направи началството, е да изкара кучетата. Ако те не ви пипнат, блатото ще ви пипне.

— Откъде ще разбере, че сме хванали през блатата? — бързо го запита Макс. — Нали ти няма да му кажеш?

Очите на негъра добиха огорчено изражение.

— Знаеш много добре, момче. Може да съм надзирател, обаче не съм предател. Директорът си знае работата. Сам човек поема по пътя. Щом са двама, хващат през блатата. Такава е играта.

Макс мълчаливо дръпна от цигарата.

— Моля те, не отивай, момче! — настоя Майк. — Не прави нищо, за да трябва после да те карам да страдаш. Искам да ти бъда приятел.

Макс вдигна очи и му се усмихна. Присегна и положи ръка на рамото на огромния мъж.

— Независимо от всичко — каза сериозно той, — ти си ми приятел.

— Ти си решил — каза Майк. Изправи се и бавно се отдалечи.

Макс се загледа подире му зачуден. Откъде знаеше Майк това, което на него самия още не бе известно? Стана и огреба чинията си.

Ала колко е бил прав Майк той разбра едва когато прехвърли оградата на следващата нощ и хукна да бяга като луд към кипарисовата горичка с Рийвс по петите му.

После Рийвс запълзя покрай дънерите на кипарисите, потънал почти до колене в лепкавата вода на тресавището, и запсува:

— Кучката му долна! Долна, лъжлива, курвенска каджун!

Нямаше никаква лодка.