Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

11.

Три дни по-късно обядваха на терасата, когато тя видя сив Ролс-Ройс да спира пред къщата. Шофьор в изискана униформа отвори вратата и някаква жена слезе. След две минути прислужникът се появи на терасата.

— Някоя си мисис Шварц е дошла да ви види, мистър Стенхърст.

Стенхърст се усмихна.

— Донеси още един прибор, Джъдсън, и покани мисис Шварц да се присъедини към нас.

Прислужникът кимна.

— Да, мистър Стенхърст.

След миг на прага се появи самата жена.

— Чарли! — възкликна тя с неприкрита сърдечност в гласа. Протегна ръце към него, още докато приближаваше. — Колко се радвам да те видя.

— Аида! — Стенхърст й целуна ръка. — Прощавай, че не мога да стана. — Вдигна очи към лицето й. — Прекрасна си както винаги.

— Никак не си се променил, Чарли. Все още можеш да лъжеш, без да ти мигне окото.

Стенхърст се засмя.

— Аида, запознай се с Джени Дентън.

— Приятно ми е — поздрави Джени. Видя една жена пред прага на шейсетте години, семпло, но скъпо облечена. Жената се извърна и й отправи топла и приятелска усмивка, но Джени изведнъж изпита чувството, че едва ли нещо е убягнало на този бегъл поглед.

Тя се обърна към Стенхърст.

— Това ли е момичето, за което ми спомена по телефона?

Стенхърст кимна.

Жената се обърна отново към Джени. Този път погледът й бе определено изучаващ. Ненадейно тя се усмихна.

— Може да си си загубил яйцата, Чарли — каза тя съвсем спокойно, — но явно не си си изгубил вкуса.

Джени ги зяпна с отворена уста. Стенхърст се разсмя и в този момент прислужникът влезе с един стол.

— Помогни на мисис Шварц, Джъдсън.

Прислужникът се поклони и излезе. Стенхърст се обърна към Джени.

— Предполагам, че се чудиш какво става?

Джени кимна, все още неспособна да проговори.

— Преди двайсет и пет години Аида Шварц ръководеше най-добрия публичен дом на запад от Чикаго.

Мисис Шварц присегна и го тупна по ръката.

— Чарли помни всичко — каза тя на Джени. — Помни дори и това, че не пия никога нищо друго, освен подсладено шери. — Погледна чашата на масата пред него. — Предполагам, че и ти все още пиеш шампанско с лед във високи чаши.

Той кимна.

— Старите навици са като старите приятели, Аида, човек трудно ги зарязва.

Прислужникът постави чаша пред нея. Тя я поднесе изискано към устните си и отпи. Погледна прислужника и му се усмихна.

— Благодаря ви.

— Аз ви благодаря, мадам.

Тя вдигна вежди, приятно изненадана.

— Много е хубаво — обясни тя. — Да знаеш колко е трудно да се намери един свестен коктейл дори в най-скъпите заведения. Изглежда, че дамите сега не пият друго, освен мартини. — Потръпна. — Ужасно. По мое време една дама не би помислила дори да вкуси подобно нещо.

Стенхърст погледна Джени.

— Аида никога не разрешаваше на момичетата си да пият друго, освен шери.

— Уискито замайва разсъдъка — вметна Аида. — А на моите момичета не се плащаше, за да пият.

Споменът накара стареца да се закиска.

— Вярно е, Аида, спомняш ли си преди войната, когато идвах за масаж на простатата?

— Как да не помня — усмихна му се тя.

Той погледна Джени през масата.

— Бях позакъсал и един лекар ми препоръча масаж за простатната жлеза три пъти месечно. Първия път отидох в кабинета му. След това реших, че ако трябва да ми правят масаж, поне да му се наслаждавам. И така, три вечери в седмицата поверявах лечението си на Аида.

— Това, което не ви каза — добави Аида, — е, че лекуването страшно го възбуждаше. А моите момичета бяха обучени никога да не разочароват гостите. Когато Чарли се явил за преглед при лекаря след две седмици и му обяснил, лекарят страшно се разстроил.

Стенхърст продължаваше да се смее.

— Лекарят каза, че щял да изправи Аида пред съда и да я обвини в практикуване на медицина, без да има право за това.

Мисис Шварц присегна и нежно потупа Стенхърст по ръката.

— А спомняш ли си Ед Бери?

— Разбира се. — Той се изкиска и отново погледна Джени. — Ед Бери беше един от закостенелите южняшки баптисти, които не виждат по-далеч от върха на носа си и всяко нещо анатемосват като грях. Е, в навечерието на едни избори, в които Ед се бореше да стане губернатор с една програма за страхотни реформи, използвах възбудата му и го склоних да пийнем; към полунощ той вече ронеше пиянски сълзи. Тогава, без да му казвам къде го водя, отидохме при Аида. Той никога не забрави визитата си.

Стенхърст така се разсмя, че чак сълзи се появиха в очите му.

— Бедният Ед, никога не разбра, кое го е провалило. Загуби изборите, но това въобще не го разстрои. В деня, когато Аида затвори заведението, след като влязохме във войната, той беше долу на бара и ридаеше, сякаш е дошъл краят на света.

— Това беше в доброто старо време — обади се Аида. — Дни каквито никога вече няма да видим.

— Защо затворихте? — полюбопитства Джени.

— По няколко причини — каза сериозно Аида, обръщайки се към Джени. — По време на войната и след нея имаше премного свободна конкуренция. Като че ли всички момичета го бяха ударили през просото. Стана много трудно да намериш момичета с интерес и влечение към професията, за да се поддържа високият стандарт, който исках да поддържам. Бяха просто обикновени уличници. Тъй като не се нуждаех от пари, закрих заведението.

— Аида е много заможна жена. Тя вложи всичките си пари в недвижими имоти и жилищни сгради, тук и в повечето големи градове на страната. — Стенхърст вдигна поглед към нея. — Приблизително колко пари имаш сега, Аида?

Тя сви рамене.

— Около шест милиона долара, горе-долу — отговори небрежно тя. — Благодарение на теб и неколцина приятели.

Стенхърст се ухили.

— И така, Джени, все още ли смяташ да се върнеш в болницата?

Джени не му отговори.

— Е, Джени? — настоя той.

Джени изгледа продължително най-напред него, после Аида. Те я наблюдаваха напрегнато. Поиска да заговори, но не успя. Думите не излизаха от устата й.

Ненадейно мисис Шварц присегна и я погали по ръката окуражително.

— Дай й малко време да си помисли, Чарли — каза нежно тя. — Това е решение, което едно момиче трябва само да вземе.

Странна привързаност се четеше в очите на Стенхърст, когато ги насочи към Джени.

— Ще трябва да избърза с решението си — каза тихо той. — Не остава много време.

Той не знаеше в момента колко, но се оказа точно два дни.

 

 

Изви глава да я види, когато тя влезе в стаята му два дни по-късно.

— Днес мисля да остана в леглото, Джени — каза той с притихнал глас.

Тя дръпна завесите на прозореца и го погледна на светлината, която заля леглото. Лицето му беше бяло, а кожата се бе изпънала върху костите му като сух пергамент. Полузатвори очи, сякаш светлината му причиняваше болка.

Тя мина отстрани на леглото и погледна надолу.

— Искаш ли да повикам доктора, Чарли?

— Какво може да направи той? — попита Стенхърст, а по челото му изби пот. Тя взе кърпа от нощната масичка и изтри лицето му. После дръпна одеялото и надигна старомодната му нощница. Чевръсто смъкна торбичката и видя как очите му се приковават в нея, докато я отнасяше към банята.

— Много е зле, нали? — попита той, приковал очи в нея, когато тя се върна.

— Доста.

— Зная — прошепна той. — Погледнах, преди да влезеш. Беше ужасно черна.

Тя плъзна ръка под него и го подкрепи, докато му оправяше възглавницата. После внимателно го отпусна.

— Не зная. Някои сутрини съм я виждала и по-лоша.

— Не ме занасяй. — Той затвори за миг очи и пак ги отвори. — Имам някакво предчувствие, че ми е дошло времето — едва промълви той, приковал очи в лицето й.

— Ще ти стане по-добре, ако ти дам малко портокалов сок.

— По дяволите — изломоти разпалено той. — Кой тръгва за ада с портокалов сок? Дай ми шампанско!

Тя мълчаливо остави чашата с портокалов сок и взе една висока чаша. Напълни я с кубчета лед от термоса и я доля с шампанско. Мушна в чашата една стъклена сламка и се накани да му помогне.

— Все още мога сам да си държа любимата напитка — каза той.

Телетипът в ъгъла на стаята затрака. Тя отиде до него и надникна отгоре.

— Какво е? — запита той.

— Някаква реч, която Лендън произнесъл на приема на републиканците снощи.

— Изключи го — ядоса се той. Подаде й чашата, тя я взе и я остави на масичката. Телефонът зазвъня. Тя вдигна слушалката.

— Главният редактор от Лос Анжелос — съобщи тя. — Обажда се по повод на вчерашното ти повикване.

— Кажи му, че искам Дик Трейси да бъде прехвърлен на работа в тукашния ми вестник. — Тя кимна и повтори нареждането в слушалката, след което затвори. Обърна се към него и видя, че лицето му пак се е обляло в пот.

— Синът на Чарлз ме накара да му обещая, че ще му телефонирам, ако сметна за необходимо.

— Недей! — отсече той. — За какъв дявол ми е да злорадства над мен? Кучият му син от години чака да пукна. Иска да сложи ръка на вестниците. — Той се изкиска беззвучно. — Обзалагам се, че веднага след погребението този глупак ще насочи вестниците в полза на Рузвелт.

Болезнен спазъм премина през него и той се изправи рязко в леглото.

— Ох, Господи! — възкликна той и се улови за корема. Ръката й мигновено обви раменете му и го подкрепи, докато другата ръка опипваше за спринцовката с морфин.

— Още не, Джени, моля те!

Тя го погледна и върна спринцовката на масичката.

— Добре — съгласи се тя. — Кажи ми кога.

Той пак се отпусна на възглавницата и тя му изтри изпотеното лице. Затвори очи и притихна. После пак ги отвори и в тях тя видя уплаха, каквато не бе забелязвала преди.

— Струва ми се, че се задушавам! — измъкна се от гърлото му, а ръката му се насочи към устата.

Без да се обръща, тя бързо присегна към дренажния тампон на масичката зад нея и го поднесе към устата му. Той се закашля, сгърчи се и изплю една възчерна храчка жлъчка. Тя свали тампона и му изтри устата и брадата, след което го отпусна на възглавницата.

Той вдигна към нея насълзените си очи и положи усилия да се усмихне.

— Господи! — прошепна дрезгаво той. — Имаше вкус на пикня.

Тя не му отговори и той уморено притвори очи. Видя го да потръпва от болка. След известно време той заговори със затворени очи.

— Знаеш ли, Джени — прошепна, — мислех, че най-сладката агония е, като се изпразва човек. Но тази обещава да е много по-сладка.

Отвори очи и я погледна. Ужасът бе изчезнал от тях и бе отстъпил място на дълбоко, мъдро спокойствие. Усмихна се бавно.

— Хайде, Джени — каза тихо. — Сега!

Приковала очи в него, тя присегна зад гърба си към спринцовката. Намери автоматично хлътналата вена и заби иглата в нея. Взе втора спринцовка. Той й се усмихна, когато видя какво държи и прошепна:

— Благодаря ти, Джени.

Тя се наведе и целуна бледото влажно чело.

— Сбогом, Чарли.

Той пак се отпусна на възглавницата и затвори очи, докато тя заби втората игла в него. На леглото имаше шест празни ампули. Тя остана притихнала, с пръсти върху пулса му, чувствайки как той все повече и повече отслабва. Най-сетне спря напълно. Тя изгледа стареца за миг, после му затвори клепачите и го зави презглава с одеялото.

Изправи се, мушна ампулите в джоба на престилката, уморено прекоси стаята и вдигна слушалката.

Прислужникът я пресрещна в коридора на път за стаята й. В ръката си държеше плик.

— Мистър Стенхърст ме помоли да ви предам това, мис Дентън. Даде ми го, преди да дойдете на работа тази сутрин.

— Благодаря ви, Джъдсън. — Тя затвори вратата след себе си и разкъса плика, докато прекосяваше стаята. Вътре имаше пет банкноти по хиляда долара и писмо, написано с разкривения му почерк.

„Скъпа Джени,

Сега вече вярвам си схванала причината, поради която поисках да останеш при мен до края. Едно нещо, което никога не можах да разбера, е това криворазбрано милосърдие, проповядвано от мнозина, което само удължава агонията от настъпващата смърт.

Прилагам заплатата ти до раздялата ни. Можеш да я използваш, както пожелаеш — като бели пари за черни дни, докато си похабяваш живота в грижи за другите без отплата, или — ако притежаваш поне половината от разума, който смятах, че имаш, и си поне наполовина жената, за каквато те мислех — да ги използваш за обучението си при Аида, чието училище, поради липса на друго име, ще нарека «Стенхърст Колидж», и оттам да заживееш живот, какъвто ти подобава.

Оставам с благодарност и признателност.

Искрено твой

Ч. СТЕНХЪРСТ“

Все така, с писмото в ръка, тя отиде до гардероба и измъкна куфара. Постави го на леглото и бавно започна да прибира дрехите си в него. След по-малко от час слезе от таксито и изтича по стълбите на църквата, намествайки шалчето, което бе сложила, на главата си. Прекръсти се, когато влезе в църквата, после забърза към амвона и зави наляво към статуята на Светата Дева.

Там коленичи, сключи ръце за молитва и наведе глава. После се изви, взе свещ от поличката, поднесе я до една вече запалена и когато се разгоря, я сложи между другите пред статуята. Пак се поклони и коленичи за миг, обърна се и забърза навън. На вратата потопи пръсти в Светената вода и ги опря до челото си, после отвори чантата и мушна една банкнота в прореза на кутията за волни помощи.

Вечерта свещеникът остана приятно изненадан. В кутията, сред сребърните и медни монети, лежеше сгъната банкнота от хиляда долара.

 

 

Сивият Ролс-Ройс бе паркиран пред старата къща на Дейлхърст авеню в Уестууд, когато Джени пристигна с таксито. Тя слезе, плати на шофьора, отиде до вратата и остави куфара, преди да натисне звънеца.

Някъде от вътрешността на къщата долетя звън. Вратата се отвори и една прислужница каза:

— Оттук, мис.

Аида седеше на кушетката пред малка масичка, на която имаше поднос с чай и бисквити.

— Можеш да занесеш куфара при другите, Мери.

— Да, мадам — каза момичето.

Джени се обърна и видя как момичето остави куфара й при няколко други до вратата. Обърна се пак към Аида. На кушетката пред нея лежеше отворен вестник и голямото черно заглавие се наби в очите й:

СТЕНХЪРСТ МЪРТЪВ!

Аида стана, улови я за ръката и нежно я притегли към кушетката.

— Седни, мила — каза нежно тя. — Очаквах те. Имаме достатъчно време за чаша чай, преди да тръгнем за гарата.

— За гарата?

— Разбира се, мила — каза Аида. — Отиваме в Чикаго. Единственото място в Съединените щати, откъдето едно момиче трябва да започне кариерата си.