Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

12.

Рина бе застанала на глава, подпряла тяло върху стената, когато Жак влезе в апартамента. Той я изгледа, плъзгайки очи по стройното, облечено в гимнастически костюм тяло, и по разпилените на пода блестящи коси.

— Какво правиш? — учтиво запита той.

Тя му хвърли една обърната надолу усмивка.

— Стоя на главата си.

— Това виждам — отвърна той. — Но защо?

— Амру Сингх казва, че така е много добре за мозъка. Кръвта измива мозъка и гледаш на света от нова перспектива. Прав е. Нямаш си представа колко различен изглежда светът отдолу нагоре.

— Не ти ли каза Амру Сингх как човек може да целуне едно момиче, което стои на главата си? — запита той засмян.

— Не — отвърна тя. На лицето й се появи палава усмивка. — Но аз сама се сетих! — изпъна гръб и бързо разтвори крака.

Той се разсмя. Не можеше да се сгреши подканата в това „V“ на стената. Бързо се наведе напред, постави глава между изопнатите крака и я целуна.

Тя се засмя и се стовари на пода.

— Радвам се да чуя смеха ти — каза той. — Отначало не се смееше много.

— Не ми беше до смях.

— А сега си вече щастлива?

Очите й продължаваха да се смеят, когато го погледна.

— Много щастлива. — Беше съвсем различна от замаяното момиче, което бе видял през онази нощ, преди няколко месеца. Припомни си телефонното повикване.

— Мосю Дешам? — запита един дълбок, тих глас.

— Oui? — отвърна той в полусън.

— Извинете, че ви нарушавам почивката — продължи гласът на френски с типичен, макар и не съвсем британски акцент. — Казвам се Амру Сингх. С мен е една ваша приятелка, госпожица Рина Марлоу. Тя се нуждае от вашата помощ.

Беше вече разбуден.

— Сериозно ли е?

— Твърде сериозно — отговори Амру Сингх. — Стана злополука с госпожица Брадли. Загина при падане и полицията е на път да създаде неприятности.

— Дайте ми да говоря с госпожица Марлоу.

— За нещастие тя не може да дойде на телефона. В състояние на пълен шок е.

— Къде се намирате?

— В студиото на господин Паван, скулптора. Знаете ли къде е?

— Да — бързо отговори Жак. — Ще бъда там след половин час. Междувременно й кажете да не разговаря с никого.

— Вече се погрижих за това — каза Амру Сингх. — Тя няма да говори с никого до идването ви.

Жак не можа да разбере какво е имал предвид Амру Сингх, докато не видя пепелявото лице на Рина и празния поглед в очите й. Полицията ефикасно я бе изолирала в стаичката на студиото.

— Вашата приятелка е в тежко шоково състояние, мосю — каза инспекторът, когато Жак му се представи. — Изпратих да повикат лекар.

Жак леко се поклони.

— Много сте любезен, инспекторе. Бихте ли ми казали какво се е случило? Аз току-що пристигнах, след като един общ приятел ми се обади по телефона.

Инспекторът разтвори широко ръце.

— Чиста формалност, мосю. Госпожица Брадли паднала от стълбището. Необходими са ни показанията на госпожица Марлоу, която единствено е била с нея по това време.

Жак кимна. Сигурно се криеше и още нещо, помисли си той. Иначе защо Амру Сингх трябваше да го вика?

— Може ли да вляза в стаичката?

— Разбира се, мосю — поклони се този път инспекторът.

Жак влезе. Рина седеше на малък стол, полускрита от висок мъж с тюрбан.

— Мосю Дешам?

Жак се поклони.

— На вашите услуги, мосю Сингх. — Хвърли поглед към Рина. Тя не го виждаше.

Когато Амру Сингх заговори, гласът му беше мек, сякаш говореше на дете:

— Вашият приятел мосю Дешам е тук, госпожице.

Рина вдигна празен, невиждащ поглед.

Жак погледна въпросително Амру Сингх. Тъмните очи на младежа бяха непроницаеми.

— Присъствувах на инцидента, мосю Дешам. Тя бе извънредно разстроена и готова да поеме вината за злополуката с нейната приятелка.

— Имаше ли нещо общо с нещастието? — попита Жак.

— Както вече обясних на полицията — отговори кротко Амру Сингх, — нищо от това, което видях, не ме накара да мисля подобно нещо.

— Какво каза тя на полицията?

— Сметнах, че е най-добре да не разговаря с тях — отвърна Амру Сингх.

— Лекар ли сте?

— Студент съм, мосю — отговори Амру Сингх. Жак го изгледа.

— Тогава как успяхте да й попречите да говори с полицията?

Лицето на Амру Сингх остана безизразно.

— Казах й да не говори.

— И тя ви се подчини? — попита Жак. Амру Сингх кимна.

— Едва ли можеше да направи нещо друго.

— Може ли да говоря с нея?

— Ако желаете — не възрази Амру Сингх. — Но бих предложил това да стане на друго място. Иначе може би биха изтълкували неправилно думите й.

— Полицията вече е изпратила за лекар — каза Жак. — Няма ли…

Амру Сингх се усмихна.

— Лекарят просто ще потвърди, че тя е в шок.

Стана точно така, когато лекарят пристигна. Жак се обърна към инспектора:

— Ако позволите, инспекторе, ще придружа госпожица Марлоу до дома й. Утре следобед, след като я види нейният лекар, ще я доведа в кабинета ви за показанията.

Инспекторът се поклони.

В таксито Жак се наведе и даде на шофьора адреса на Рина.

— Би било по-добре, ако госпожица Марлоу не се прибере в нейния апартамент — каза рязко Амру Сингх. — Там много неща ще й напомнят за нейната приятелка.

Жак се замисли за миг, после даде на шофьора другия си адрес.

Амру Сингх влезе в апартамента и Рина послушно го последва.

Жак затвори вратата зад тях. Амру Сингх я отведе до едно кресло. Посочи й го и тя послушно седна.

— Не може повече да разчитате на мен — каза тихо той. — Не мога да продължавам да говоря вместо вас. Сега вие трябва да говорите сама.

Рина бавно повдигна глава. Очите й замигаха, като че ли се събуждаше от дълбок сън. После го видя.

Изведнъж сълзите рукнаха по лицето й. Тя се хвърли в обятията му.

— Жак, Жак! — проплака тя. — Знаех, че ще дойдеш!

Тя се разхълца и тялото й затрепери в обятията му. Думите излизаха от устните й в диви, несвързани мисли.

— Ш-ш-шт! — прошепна той, като я притисна. — Не бой се. Всичко ще се оправи.

Дочу как вратата зад него се отвори и затвори. Ледо изви глава, Амру Сингх беше излязъл.

На следващия ден те отидоха в кабинета на инспектора. Оттам отидоха в нейния апартамент и пренесоха вещите й в неговия. След две нощи той неочаквано се появи в апартамента. Амру Сингх се надигна от едно кресло.

— Амру Сингх е мой приятел — каза плахо Рина.

Жак погледна първо нея, после индуса. Бързо пристъпи напред с протегната ръка.

— Щом е твой приятел — каза той, — значи е и мой.

Белите зъби на индуса блеснаха в усмивка, когато ръцете им се срещнаха в топло ръкостискане. Оттогава тримата вечеряха заедно поне веднъж седмично.

 

 

Жак превъртя ключа. Отстъпи встрани, за да влезе Рина, след което я последва в спалнята. Веднъж вътре, тя веднага си изрита обувките. Седна на ръба на леглото и си затърка ходилата.

— Ах, така ми е добре.

Той коленичи пред нея и започна да й масажира крака. Усмихна се.

— Тази вечер беше прекрасна.

Тя го изгледа палаво.

— Monsieur le Ministre определено мислеше така — пошегува се тя. — Каза, ако някога помисля, за друга връзка, да го имам предвид.

— Дъртият му развратник! — изруга Жак. — Трябва да е вече осемдесетгодишен… пък и в Операта!

Тя стана от леглото и си свали роклята, после седна в йогийска поза на пода. Краката й бяха кръстосани под нея, ръцете образуваха квадрат пред гърдите.

— Какво правиш? — запита изненадан той.

— Подготвям се за медитация — обясни тя. — Амру Сингх казва, че пет минути медитация преди сън освобождават ума и тялото от всякакво напрежение.

Той измъкна ръкавелите си и ги постави на нощната масичка. Наблюдаваше я в огледалото.

— Много лесно бих могъл да те ревнувам от Амру Сингх.

— Това ще ме направи много нещастна — заяви сериозно тя. — Защото тогава ще трябва да престана да се срещам с Амру.

— Би го направила за мен?

— Разбира се — каза тя. — Аз те обичам. Той е само мой приятел и учител.

— Той е и мой приятел — заяви не по-малко сериозно той. — Ще ми бъде много неприятно, ако позволиш една закачлива забележка да разстрои тази връзка.

Тя се усмихна. Усмихна се и той и се обърна към нощната масичка. Започна да си съблича ризата.

— И какво научи от нашия приятел днес?

— Съществува голяма вероятност скоро да се освободя от желанието за смърт, направлявало много от действията ми от детските години — отговори тя.

— Добре — каза Жак. — И как ще стане това?

— Той ме учи на йогистките упражнения за бременни. С тях ще мога да контролирам цялото си тяло.

— Не виждам ползата. Упражненията имат смисъл тогава, когато си бременна.

— Зная — каза тя.

Нещо в гласа й го накара да я погледне в огледалото. Лицето й беше безчувствено, отдадено на медитацията.

— Как започнахме тази тема? — запита той.

Очите й отскочиха към него.

— Ти я започна — каза тя. — Доктор Форне казва, че си ме оплодил.

Изведнъж той се намери на пода до нея, прегърна я и почна да я целува, говорейки за развод с жена си, така че детето да може да се роди в семейната вила в Южна Франция.

Тя сложи пръст на устните му. Стори му се, като че ли изведнъж е станала по-възрастната.

— Хайде, хайде — каза нежно тя. — Постъпваш като американец с глупави, провинциални схващания. И двамата знаем, че един развод ще разруши кариерата ти, така че не говори повече за това. Ще си родя детето и ще продължим да си живеем, както досега.

— Ами ако баща ти узнае?

Тя се усмихна.

— Не е нужно да узнава. Като отида на гости, просто ще обясня, че съм имала нещастен брак и това ще бъде всичко. — Тя се засмя и го побутна към банята. — Върви сега да се изкъпеш. Достатъчно вълнения имаше днес. Взе ли ми бостънските вестници?

— В чантата са.

Той се потопи във ваната. Водата беше топла и го отпусна: той усети как ускореният ход на сърцето му постепенно се нормализира. Бавно, с прилив на свежи сили и задоволство, той почна да се сапунисва.

Излезе от банята, привързвайки халата си. Рина не беше в спалнята и той отиде във всекидневната. Нещо в начина, по който седеше край масата, загледана във вестника, накара тръпки на уплаха да пробягат по тялото му.

— Рина!

Тя се обърна към него. Бавно повдигна очи. Никога през живота си не бе виждал такова дълбоко страдание. Сякаш бе изгубила всякаква надежда за избавление.

— Не ще мога да родя бебето, Жак — промълви тя глухо. Сълзите бликнаха от очите й.

— Какво? — отскубна се от гърлото му.

— Трябва да си вървя у дома — прошепна тя.

— Защо? — извика той и болката се появи.

Тя посочи вестника: той пристъпи и погледна през рамото й.

Голямото заглавие минаваше през цялата страница:

ХАРИСЪН МАРЛОУ ПОДСЪДИМ

Бостънски банкер от пето поколение заплетен в криминален банкрут на семейна банка

Отдолу имаше снимка на три колони на Харисън Марлоу.

Той я улови за раменете.

— О, мила!

Едва долови шепота й:

— Толкова исках това бебе!

Знаеше, че не е време да спори с нея. Едно нещо разбираше като французин — синовния дълг.

— Ще имаме друго — утеши я той. — Когато това свърши, ти ще се върнеш във Франция.

Усети я как се раздвижва в прегръдката му.

— Не — проплака тя. — Доктор Форне ми каза, че никога няма да имам друго дете.