Харолд Робинс
Торбарите (33)

6.

Телефонът зазвъня яростно над главата ми. Разтърсих я, да дойда на себе си, и хвърлих поглед към часовника. Беше седем и пет. Вдигнах слушалката.

— Мистър Корд? Тук е фон Елстер. Прощавайте, че ви безпокоя толкова рано, но се намирам долу във фоайето с мистър Норман. Много важно е да се видим, преди да се срещнете с Невада.

— Кой е този Норман? — запитах аз, полагайки усилия да избистря главата си.

— Бърнард Б. Норман от „Норман Пикчърс“. Компанията, която създаде филма. Мистър Норман мисли, че би могъл да ви помогне със съветите си при преговорите с Невада.

— Защо ми е нужна помощ? — запитах аз. — Познавам Невада достатъчно отдавна.

Гласът му стана поверителен.

— С Невада няма проблеми, мистър Корд. Обаче неговият импресарио, Дан Пиърс, е много ловък. Мистър Норман просто желае да ви даде някои указания, преди да се свържете с него.

Присегнах за цигара. Фон Елстер не беше губил време. Веднага бе хукнал при шефа си, щом надуши парите. Не знаех какво искат, но бях дяволски сигурен, че то не вещае нищо добро за Невада.

— Почакайте да се облека. Ще ви телефонирам.

Оставих слушалката и запалих цигарата. Синята обвивка на сценария се наби в очите ми. Пак взех слушалката. Дадох на телефонистката домашния номер на Тони Морони.

— Прощавай, че те будя толкова рано, Тони — извиних се аз. — Тук е Джонас.

Мекият му глас се захили по телефона.

— Няма нищо, Джонас. Аз ставам рано. Впрочем, честит ти брак.

— Благодаря — автоматично казах аз и изведнъж се сетих, че дори не бях помислил за Моника от момента на пристигането си. — Ти ли финансира новия филм на Невада Смит?

— „Ренегатът“ ли?

— Да.

— Да, аз — отвърна той.

— Каква е тази история около него?

— Филмът е добър — каза той. — Разбира се, шансовете му биха били по-големи, ако е говорящ, но все пак е хубав филм.

— Щом мислиш, че е добър, защо искаш възстановяване на заема?

— Нека аз първо да ти задам един въпрос, Джонас — каза той. — От какво точно се интересуваш?

— Още не зная — казах искрено аз. — Невада е мой приятел. Искам да разбера какво става. Защо искаш погасяване?

— Знаеш как работим — поясни той. — Отпуснахме заема на Смит косвено, с гаранции на компанията „Норман Пикчърс“. Сега Бърни Норман се нуждае от кредит, за да преработи някои свои стари филми, затова изтегля гаранцията. Това автоматично означава, че трябва да ни се възстанови заемът.

Нищо чудно, че фон Елстер и Норман ме чакаха долу във фоайето да се видим. Не им се искаше ничия намеса, за да спипат Невада.

— Какво точно ще стане с Невада? — попитах аз.

— Ако не може да си плати заема, ще му отнемем филма, после цялата косвена гаранция отива под отчет на писмен дълг. След това ликвидираме, докато си възвърнем стойността на заема.

— Какво правите с филма? — попитах. — Хвърляте ли го?

— О, не — засмя се тихо той. — Връщаме го на Норман, за да го разпространява. Това дава възможност на Бърни да си прибере парите. Той е вложил към четиристотин хиляди. След като си ги прибере, излишъкът се дава на нас. Покрие ли се дългът, остатъка привеждаме на Смит.

Цялата работа се изясняваше. Невада имаше да чака да стигнат пари до него!

— Какви са вероятностите за излишъци? — попитах.

— Не много добри — отговори Тони. — При тази сделка таксите за разпространение са много ниски и най-напред идват парите на Невада. Когато ги приберем, таксите се утрояват и неговият дял остава последен.

— Кой прибира таксите, банката ли?

Той пак се засмя.

— Не, разбира се, Бърни. Той е разпространителят.

Всичко ми стана ясно. Тези момчета долу добре го бяха измислили да прецакат Невада. По този начин грабваха голяма сума почти срещу нищо. Чудех се колко ли е ловък импресариото на Невада, щом го е натикал в капан като този.

— Още един въпрос, Тони — казах, — и няма да те безпокоя повече. Колко още пари са нужни, за да се озвучи „Ренегатът“.

Той замълча.

— Чакай да видя! — каза. — Декорите си стоят, имат и всички костюми. Това прави около половината от стойността. Може би около един милион: ако имат щастие, може и по-малко.

— Заслужава ли си?

Той се поколеба.

— Обикновено не рискувам да давам мнения за филмите. Много неща могат да се случат.

— Рискувай този път — насърчих го аз. — Нужно ми е мнението на човек, който не е лично заинтересован.

— От сведенията, които имам, рискът може би си заслужава.

— Благодаря ти — казах, — сега ми направи една услуга. Задръж всякакво действие по заема, докато ти се обадя по-късно през деня. Може би аз ще поема гаранциите вместо Норман.

— Ще ти трябва още един милион след това.

— Зная — отговорих аз. — Но ръката ми все още си я бива. Винаги мога да подпиша чек.

Морони се засмя развеселен и се сбогувахме. Не се безпокоеше. Знаеше, че лесно мога да покрия сумата с парите от синдиката, който заемаше патента ми за пластмасови отливки. Банкерите бяха винаги готови да ти отпуснат колкото искаш пари, стига да им представиш косвени гаранции.

Погледнах часовника, докато оставях слушалката. Беше почти седем и половина и се чувствувах още замаян. Посегнах отново към слушалката, но се отказах. Да вървят по дяволите! Нека чакат, щом искат да ме видят. Обърнах се и влязох в банята да си взема душ.

Телефонът звъня на три пъти, докато бях под душа. Стоях там, оставил топлата вода да се просмуква в кожата и да отнася умората. Беше почти осем, когато излязох от банята и телефонът пак иззвъня.

Беше отново фон Елстер. Гласът му бе нисък и заговорнически.

— Невада, импресариото му и Рина се качват — заяви той. — Не ни видяха.

— Добре — казах аз.

— Но как ще се срещнем?

— Мисля, че е много късно вече — спокойно казах аз. — Струва ми се, че ще трябва сам да се оправя с импресариото на Невада. Кажете на вашия мистър Норман, че ценя предложението му все пак. Ако имам нужда, ще му се обадя.

Чух стъписаното му хлъцване, когато прекъснах. Засмях се и се зачудих как ли ще обясни това на своя шеф. Намъкнах се в панталона и се присегнах за риза, когато на вратата се почука.

— Влез! — викнах от спалнята. Чух отварянето на вратата и закопчах ризата си. Потърсих обувките, но те лежаха от другата страна на леглото. Не си струваше да обикалям за тях, затова тръгнах по чорапи.

Рина вече седеше на голямата кушетка. Невада и един друг мъж стояха насред стаята. Бавна усмивка се появи на лицето на Невада. Той протегна ръка.

— Джонас! — промълви топло той.

Поех неловко ръката му. Изглеждаше ми смешно да се ръкувам с него като с чужд човек.

— Невада!

В крайчетата на очите му забелязах леки признаци на напрегнатост, но щом ме погледна в лицето, те изчезнаха.

— От ден на ден заприличваш на баща си, синко.

— А ти изглеждаш добре. Защо си с тез каубойски дрехи?

Някаква притесненост се появи на лицето му.

— Те са част от играта — промълви той. — Трябва да ги нося. Децата очакват това. — Зарови из джобовете с привичния си жест и извади такъмите за цигари. Започна да свива една. — Четох във вестниците за теб. Полетът от Париж до Лос Анжелос, сватбата и тъй нататък. Жена ти с теб ли е?

Поклатих глава.

Той ме изгледа проницателно. В този момент знаех, че е разбрал как стоят нещата между мен и Моника. Можеше да чете в мен като в отворена книга.

— Жалко. Щеше ми се да се запозная с нея.

Погледнах към другия мъж, за да сменя темата. Невада веднага се улови.

— А, това е Дан Пиърс, моят импресарио.

Ръкувахме се и минах направо към въпроса.

— Снощи гледах филма ти — започнах аз. — Хареса ми. Много жалко, че ще трябва да го правиш наново.

— Мислех, че говорящите филми няма да се наложат — каза Невада.

— Не е само това, Невада — прекъсна го ядосано Пиърс. Той се обърна към мен: — Вярно, Невада искаше филма да е ням, но когато започнахме да снимаме, видя, че е сгрешил. Тогава се опитахме да го обърнем на говорящ, но не можахме.

— Защо?

— Норман не ни даде — обясни Пиърс. — По онова време имаше само едно звуково студио и той го използваше за един от собствените си филми. Настоя веднага да започваме със снимането, иначе щял да изтегли гаранциите.

Сега вече картината беше ясна. Цялата работа от самото начало бе чисто изнудване. Погледнах Невада. Не можех да разбера. Беше чудесен покерджия, за да клъвне така.

Невада отново схвана какво ми е.

— Зная какво мислиш, момче — бързо вметна той. — Но исках да направя този филм. В него имаше нещо много повече от всичко останало, което бях играл дотогава.

— А Норман? — запитах аз. — Как стана, че отказа да те авансира за ново преснимане?

— Изчерпа се кредитът ми — каза Невада. — Затова банката си иска заема.

— Това са куп глупости! — пак избухна Пиърс. — Пипнаха ни за гушата. Бърни Норман принуждава банката да си възстанови заема, а в замяна банката му връща филма. Така той го получава почти без пари — около една трета от сумата, която би хвърлил, за да го направи.

— Колко би струвало преснимането на филма? — запитах аз.

Невада ме погледна.

— Около милион.

— Плюс заемът, който банката си иска — бързо добави Пиърс.

Обърнах се към него:

— Пак ли Норман ще трябва да го пусне?

Той кимна.

— Естествено. Имат десет хиляди договора за него и ако е говорящ, никой киносалон няма да се откаже.

— Ако е ням?

— Ще бъдем щастливи, ако го пласираме в хиляда и петстотин — каза той. — Всички искат говорящи.

— Какво мислиш, че трябва да направя?

Невада се поколеба за миг, после ме погледна прямо.

— Не бих го сторил на твое място — каза искрено той. — Може да обереш цялата парса.

Видях погледа, който му хвърли Пиърс. Бе изпълнен с гняв, но и с известно уважение. За Пиърс аз бях просто надут глупак. Но не може да се отрече, че чувствуваше връзката между мен и Невада.

Изгледах го за миг после се обърнах и погледнах Рина, седнала на кушетката. Лицето й беше безизразно. Само очите й умоляваха.

Обърнах се към Невада.

— Ще рискувам — казах. — Но само при едно условие. Купувам правата и правя свой филм. И когато го преработим, ще бъде тъй, както аз искам. Никакви възражения, всеки ще върши това, което му кажа. Включително и ти. Ако ще губя, искам аз да раздам картите.

Невада кимна. Достатъчно често бе чувал същите думи от устата на баща ми. И сам ме бе учил да раздавам картите, когато залозите са високи.

— Но какво знаете вие за правенето на филми? — запита Пиърс.

— Нищо — признах аз. — Но колко хора познавате, които знаят как се прави говорящ филм?

Това го спря. Проумяване блесна в очите му. Казаното от мен беше вярно. Това беше нова професия. В нея нямаше ветерани. Пак се обърнах към Невада.

— Е?

— Не зная — бавно промълви той. — Оставям те да поемеш целия риск. Аз нямам какво да губя.

— Грешиш! — бързо се намеси Пиърс. — Излезе ли боклук, с кариерата ти е свършено.

Невада му се усмихна.

— Достатъчно добре преживявах и по-рано — каза той. — Малко старичък съм да се тревожа за нещо, в което попаднах случайно.

— Е, Невада?

Той протегна ръка, напрегнатостта около очите му изведнъж изчезна и той сякаш се подмлади.

— Дадено, младши.

Поех ръката му, после отидох при телефона. Потърсих Морони в банката.

— Направи необходимото, заемът да се прехвърли на „Корд Експлозивс“ — помолих аз.

— Желая ти успех, Джонас — каза той със смях. — Имах чувството, че така ще постъпиш.

— Значи си знаел повече от мен.

— Така ще познаеш добрия банкер — отвърна той.

Оставих слушалката и се обърнах към другите.

— Първото, което искам, е да се уволни фон Елстер.

Невада се обади изумен:

— Но фон Елстер е един от най-добрите в занаята — възрази той. — Режисирал е всичките ми филми. Той ме откри.

— Той е едно въшливо, дребно лайно! — казах аз. — Щом усети, че си натясно, веднага направи опит да те продаде. Още в седем часа беше довел Бърни Норман. Искаха да ми дават безплатни съвети. Не разговарях с тях.

— Сега може би ще ми повярваш, че зад цялата машинация стои Бърни — обади се Пиърс.

— Харесваш или не, Невада — казах аз, — ние сключихме сделка, филмът е мой и каквото кажа аз, това става.

Той мълчаливо кимна.

— Следващото ми желание е Пиърс да ми организира гледането на колкото може повече говорящи филми през следващите три дни. След това, другата седмица, ще ви закарам в Ню Йорк. Ще прекараме три-четири дни по театрите. Може дори да намерим някой подходящ сценичен режисьор, докато сме там. Ще видим! — Спрях да си запаля цигарата и видях усмихнатото лице на Невада. — На какво се смееш?

— Както казах, от ден на ден все повече заприличваш на баща си.

Ухилих се и аз. Точно тогава келнерът донесе закуска. Невада и Пиърс влязоха в банята да се измият, а Рина и аз останахме сами.

Погледът й беше изненадващо нежен.

— Само да искаш, Джонас — каза меко тя, — мисля, че можеш да бъдеш добър човек.

Погледнах я в очите.

— Не се опитвай да ме будалкаш — казах аз. — Ние двамата знаем защо го направих. Ти и аз сключихме нашата сделка още снощи.

Нежният поглед изчезна.

— Искаш ли още сега да изпълня моята част?

По начина, по който го каза, знаех, че съм я наранил. Усмихнах се.

— Мога да почакам.

— Аз също — отговори тя. — Дори завинаги, ако се наложи.

Телефонът иззвъня.

— Виж кой е! — казах аз.

Рина вдигна слушалката, чух някакъв глас, после тя ми подаде слушалката.

— Жена ти.

— Ало, Моника.

Гласът й бе пълен с гняв.

— Работа! — развика се тя. — И като те потърся, някаква евтина курва се обажда. Предполагам, че ще кажеш, че е мащехата ти!

— Точно така!

Чу се ядовито щракване и слушалката занемя в ръката ми. Изгледах я за миг и започнах да се смея. Всичко беше толкова вярно.

И толкова погрешно.