Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

15.

Замисленото като скромна церемония бракосъчетание се превърна в цирк, най-големия рекламен парад на Холивуд. И всичко заради Дейвид Улф, който най-после отведе в леглото червенокосата статистка, изпълняваща незначителна роля в „Ренегатът“.

Макар да беше младши писач, само една стъпка по-високо от най-дребната служба в отдела, и да получаваше едва трийсет и пет седмично, Дейвид беше фигура, що се отнася до жените. Това можеше да се обясни само с една дума. Фаворизация. Бърни Норман му беше вуйчо.

Не че имаше особена полза от него. Обаче момичетата не знаеха. Откъде можеха да подозират, че Норман едва понася сестриния си син и му бе дал работа само за да накара сестра си да млъкне? И за да държи племенника си на разстояние, бе дал нареждане на трите си секретарки да не допускат Дейвид под никакъв претекст в кабинета му.

Това дразнеше Дейвид, но точно сега беше далеч от ума му. Беше двайсет и три годишен и разсъждаваше над по-важни неща. Каква разлика между тукашните момичета и онези у дома. Помисли си за разпоредителките на Бижу Тиатър в Ню Йорк, дребните, изплашени италианки и дръзките, едри ирландки, за бързите съвкупления на пустия втори балкон или на празната сцена зад големия екран, докато филмът се въртеше над главите им. Дори и там името на Бърни Норман му помагаше. Че как иначе ще го направят помощник-директор.

Момичето каза нещо. Отначало Дейвид не я чу.

— Какво? — попита той.

— Искам да присъствувам на сватбата на Невада Смит.

Макар и легнала под него, в гласа й имаше решителност, която той долови.

— Ще бъде в тесен кръг — уклончиво обясни той.

Сега гласът й се избистри и тя го погледна.

— Ще присъствуват много важни личности, които иначе никога не биха ме забелязали.

— Ще видя какво мога да направя — престори се той, че приема на сериозно желанието й.

Малко по-късно, докато полагаше алчни усилия за трети път да докопа златната ябълка, му хрумна страхотна мисъл.

— У-ха! — викна той, когато тя започна да се оформя в главата му.

— По-спокойно, малкия. Ще разбудиш съседите — прошепна тихо тя, мислейки, че е стигнал кулминацията.

И в известен смисъл беше права.

 

 

Бърни Норман се гордееше от факта, че пристига в студиото пръв от ръководния персонал. Всяка сутрин в седем часа дългата, черна лимузина, карана от шофьор, завиваше през масивния железен портал на парадния вход и спираше пред административната сграда. Той обичаше да идва рано, както обясняваше винаги, за да успее да прегледа кореспонденцията си, която беше поне двойно по-голяма от тази на когото и да било в студиото, преди да са пристигнали трите секретарки. По този начин остатъкът от деня оставаше за всеки, стигнал до вратата му. И, както твърдеше, вратата му бе винаги отворена.

Всъщност, идваше рано, защото по рождение обичаше да си вре носа навсякъде. Макар че никой не споменаваше това, всички в студиото знаеха какво прави от момента, щом входната врата се затвореше зад гърба му. Промъкваше се из пустите кабинети на служащите и секретарките, надничаше в книжата по бюрата, тършуваше из случайно забравените отворени чекмеджета и проучваше съдържанието на всяко писмо и бележка. Беше се стигнало дотам, че щом даден служител искаше непременно да обърне вниманието на Норман върху нещо, просто го оставяше да лежи невинно на бюрото и си отиваше вкъщи.

Норман лесно се оправдаваше пред себе си. Просто съм в течение на работата. Как иначе сам човек би могъл да управлява такава сложна организация?

Стигна тази сутрин до вратата на собствения си кабинет около осем часа, тъй като обиколката му бе продължила малко по-дълго от обикновено. Въздъхна тежко и отвори вратата. Проблеми, винаги проблеми.

Запъти се към бюрото си и замръзна ужасен. Племенникът му Дейвид спеше на кушетката, а на пода около него лежаха пръснати разни книжа. Бърни почувствува гневът да се надига в него.

Прекоси стаята и задърпа Дейвид от кушетката.

— Как смееш да спиш в кабинета ми, безделническо копеле? — викна той.

Дейвид седна стреснат. Затърка очи.

— Не смятах да заспивам. Търсех едни книжа и вероятно съм заспал.

— Книжа! — изрева Норман. — Какви книжа? — Той бързо вдигна един лист. Обърна замръзнали от ужас очи към племенника си. — Производственият договор за „Ренегатът“ — обвинително изрече той. — От личната ми папка с поверителни книжа!

— Ще ти обясня — бързо започна Дейвид, вече буден.

— Никакви обяснения! — драматично каза Норман. Посочи вратата. — Вън! Ако след пет минути не си извън студиото, ще наредя на пазачите да те изхвърлят. Край с тебе. Уволнен си! Свършено е! Едно не търпя в това студио — подлеците и шпионите. Синът на собствената ми сестра! Вън!

— О, зарежи това, вуйчо Бърни — каза Дейвид и се изправи.

— Той ще ми говори на мен! — ревеше Норман. — Половин нощ майка му ме безпокои по телефона. — Гласът му несъзнателно започна да имитира носовото скимтене на сестра му. — „Моят Дювидел още не се е прибрал, цяла нощ не се е прибирал. Да не би да е станало нещо с него, да не е катастрофирал?“ Катастрофирал, ха! Трябваше да й кажа, че нейният малък Дювидел цяла нощ чука онова червенокосо курве, статистката от студиото, ха! Марш навън!

Дейвид вторачи поглед във вуйчо си.

— Как си узнал?

— Узнал? — изрева вуйчо му. — Аз зная всичко, което става тук. Да не мислиш, че съм създал това студио, като чукам по цяла нощ в наети за час стаи? Не! Работил съм, казвам ти, работил съм като куче. Ден и нощ! — Отиде до стола зад бюрото и се строполи на него. Притисна със силно подчертан жест ръка към сърцето си. — Такъв позор, от собствената ти плът и кръв, и то рано сутринта! Трябваше да предположа!

Отключи бюрото и извади флаконче с таблетки. Глътна бързо две и се облегна назад със затворени очи.

Дейвид погледна вуйчо си.

— Добре ли си, вуйчо Бърни?

Норман бавно отвори очи.

— Още ли си тук? — запита той с глас на човек, полагащ огромни усилия да се овладее. — Вън! — Очите му съзряха книжата по пода. — Най-напред събери книжата! — нареди бързо той. — И се измитай!

— Дори не знаеш защо съм дошъл тази сутрин — пробно опита Дейвид. — Възникна нещо много важно.

Вуйчо му отвори очи и го погледна.

— Щом е важно, защо не дойдеш да ме видиш като всички други? Знаеш, че вратата ми е винаги отворена.

— Отворена? — изсмя се саркастично Дейвид. — И сам Христос да се явеше в това студио, онези три вещици никога нямаше да го допуснат до теб!

— Не намесвай религията! — предупредително вдигна ръка Норман. — Знаеш моята политика. За мен всички са равни. Иска ли някой да се срещне с мен, ще говори с третата ми секретарка, тя ще каже на втората, втората секретарка ще докладва на първата. Сметне ли първата секретарка, че въпросът е важен, докладва на мен и в следващия миг ето те в кабинета ми! — щракна пръсти той. — Ей така! А не да идваш да ровиш посред нощ из поверителните книжа! Сега да те няма!

— Добре — Дейвид се запъти към вратата. Трябваше да се досети, че ще стане така, а не да се опитва да стори нещо за дъртия копелдак. — Отивам си — каза горчиво той. — Но когато мина през тази врата, огледай се добре, много добре, защото с мен изхвърляш един милион долара!

— Чакай! — извика вуйчото след него. — Обичам да бъда справедлив. Каза, че си имал да ми съобщиш нещо важно? Е, кажи го. Слушам те.

Дейвид затвори вратата.

— Следващия месец, преди пускането на филма, Невада Смит и Рина Марлоу ще се женят — каза той.

— Да не мислиш, че не знам? — изгледа го сърдито вуйчо му. — Но какво ме интересува? Даже не са ме поканили за церемонията. Освен това с Невада е свършено.

— Може — каза Дейвид. — Ала не и с момичето. Гледа ли филма?

— Разбира се, че съм гледал филма! — отсече Норман. — Довечера го пускаме на предварителна прожекция.

— Така, а след нея тя ще е най-търсената мадама в бранша.

В очите на вуйчо му се мерна уважение.

— Е, и?

— От книжата ти разбрах, че още никой не е сключил договор с нея — продължи Дейвид. — Ти й предложи и то още тази сутрин. После…

Вуйчо му вече кимаше.

— После ще им кажеш, че искаш ти да поемеш сватбата. Като подарък от студиото. Ще направим най-импозантната сватба и ще грабнем ума на Холивуд. Това ще покачи общите приходи с пет милиона.

— И каква ни е ползата от това? — попита Норман. — Филмът не е наш, не участвуваме в печалбата.

— Нали вземаме такса за разпространението му? — запита Дейвид с растяща самоувереност, виждайки съсредоточения израз по лицето на вуйчо си. — Двадесет и пет на сто от пет милиона са милион и четвърт. Достатъчно, за да поеме половината от разходите ни по разпространението за една година. И чудесното нещо в цялата работа е, че можем да впишем цената на сватбата като разходи за реклама и по този начин всичко ще е за сметка на филма. На нас няма да ни струва нито цент. Корд плаща всичко от своя дял от печалбата.

Норман се изправи на крака. В очите му имаше сълзи.

— Знаех си аз! Кръвта си е кръв! — изрече драматично той. — От този момент ти работиш за мен. Ставаш мой помощник! Ще кажа на момичетата да приготвят съседния кабинет. Повече от това не бих могъл да искам и от собствения си син — ако имах такъв!

— И още нещо!

— Да? Какво е то?

Норман пак седна.

— Мисля, че трябва да опитаме да сключим с Корд договор да прави за нас по един филм годишно.

Норман поклати глава.

— А, не! И без това си имаме достатъчно щури хора.

— Той има усет за филмите. Можеш да видиш това в „Ренегатът“

— Имаше късмет.

— Не беше късмет — настоя Дейвид. — Аз бях на терена през цялото време. Няма нещо в целия филм, което да не стана според желанието му. Ако не беше той, Марлоу никога нямаше да е звездата, каквато ще бъде. Такъв нюх към жените не съм срещал през живота си.

— Той е неверник — възрази Норман. — Какво разбират неверниците от жени?

— Неверниците са знаели за жените, преди Адам да изведе Ева от рая.

— Не! — каза Норман.

— Защо не?

— Не искам такъв тип да се върти наоколо — заяви Норман. — Той няма да се задоволи само с правенето на филми. Не след дълго ще поиска той да командува. Див човек не работи със съдружници. — Стана, заобиколи бюрото и тръгна към племенника си. — Не! — повтори твърдо. — С него не искам да си имам работа. Но другите ти идеи ми харесват. Тази сутрин ще излезем и ще вземем подписа на момичето върху договора. После ще им кажем за сватбата. Това няма да се хареса на Невада, но ще го склоним. В края на краищата вложил е собствените си пари в този филм и едва ли ще иска да рискува!

 

 

Дейвид се погрижи специално копие от кинопрегледа за сватбата да стигне до Корд, който по това време бе в Европа. Когато Джонас влезе в малката прожекционна зала в Лондон, където бяха уредили да му го пуснат, светлините веднага загаснаха и взрив от музика изпълни салона. На екрана буквите излизаха от въртяща се камера и накрая не се виждаше нищо друго освен:

КИНОПРЕГЛЕД — „НОРМАН ПИКЧЪРС“
НАЙ-ЗНАТНИТЕ ВЪВ ФИЛМОВИЯ СВЯТ

Драматично тържественият глас на диктора прозвуча, когато на екрана се появи далечен план на църква, около която се тълпяха хора:

„Цял Холивуд, целият свят живее развълнуван от приказната днешна сватба в Холивуд между Невада Смит и Рина Марлоу, звездите в предстоящата суперпродукция на Бърнард Норман «Ренегатът».“

Последва кадър с Невада, яздещ към църквата, великолепно облечен в тъмен каубойски костюм, яхнал снежнобял кон.

„Младоженецът, световноизвестният каубой Невада Смит, пристига в църквата с не по-малко прочутия си кон Уайти“.

Невада изкачи стъпалата и влезе в църквата, докато полицията едва задържаше крещящата тълпа. После една черна лимузина си проби път. Бърни Норман излезе и се наведе да помогне на Рина. Тя спря за миг, усмихна се на тълпата, после хвана протегнатата ръка на Норман и се заизкачва към църквата, а камерата я показа в близък план.

„Ето и младоженката, прекрасната Рина Марлоу, звезда на «Ренегатът», облегната на Бърнард Б. Норман, бележит холивудски продуцент, който отвежда невестата. Булчинската рокля на мис Марлоу е от дантела в слонова кост, скроена специално за нея от Айлин Гейлърд, прочутата модистка, проектирала също така великолепните костюми, които ще видите мис Марлоу да носи във филма на Бърнард Б. Норман «Ренегатът».“

Сега камерата се премести в двора на къщата на Невада в Бевърли Хилс, където бе издигната величествена палатка, около която сновяха тълпи народ.

„Тук на поляната пред къщата-дворец на Невада Смит се намира палатката, издигната от работниците в студиото на Бърнард Б. Норман като техен принос за прочутата двойка. Тя е достатъчно голяма, за да подслони и нахрани хиляди гости и е най-голямата от този вид, построявана някога, където и да било по света. А сега нека поздравим някои от прочутите гости.“

Камерата заснова по поляната, а дикторът представяше известни звезди и вестникарски репортери, които се откъсваха от грижливо подбраните си групи, за да се усмихнат и поклонят пред камерата. Камерата се насочи към стълбището на къщата, когато Рина и Невада застанаха на прага. Миг по-късно Норман бе между тях. Рина държеше в ръце огромен букет от рози и орхидеи.

„Ето отново щастливата двойка, заедно с техния приятел прочутия продуцент Бърнард Б. Норман. Невестата се кани да хвърли букета към изпълнената с нетърпение публика.“

Кадър на хвърлящата букета Рина и сборичкването на красиви млади момичета. Най-после цветята бяха грабнати от едно червенокосо момиче с тъмни очи и камерата остана за миг насочена натам.

Букетът бе уловен от мис Ан Бари, близка приятелка на невестата. Червенокосата красавица мис Бари също играе в „Ренегатът“ и току-що сключи договор с „Норман Пикчърс“ заради чудесната си интерпретация на ролята.

На финала камерата отново показа в едър план Рина, Норман и Невада, които се усмихваха. Норман стоеше между тях, поставил бащински едната си ръка върху рамото на Невада, а другата бе скрита от поглед, зад гърба на невестата. Всички се смееха доволни, докато кадърът се стопи.

Светлините в прожекционната зала светнаха, Джонас се изправи и без да се усмихва, напусна салона. Дълбоко в стомаха изпитваше странен хлад. Щом така искаше Рина, нейна си работа.

Но това, което нито Джонас, нито който и да е друг от гледащите към екрана не видяха, бе лявата ръка на Бърни Норман, скрита зад гърба на Рина.

Тя бавно и старателно изследваше закръглените полукълба на задника й.