Цончо Родев
И стана ден (132)

Речник на по-малко познатите турски думи в книгата

Агарянин — нехристиянин (разг.).

Акран(ин) — връстник.

Алай — полк; същото — мястото, където се провеждат борби.

Алеат, (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие на труда.

Амджа — чичо. Амуджа — произволно от амджа — „чичо“; презрително название за турчин.

Аполети — пагони.

Арабаджия — който произвежда каруци или който превозва с каруци.

Аслан — лъв.

Ашево (ашодая) — кухня.

Ая (ай) — светец (свят човек).

Аян(ин) — местен управител (в малко по-старо време).

Баджа — огнище.

Базиргян(ин) — търговец.

Байгън — втръсване.

Балабан — едър, голям.

Балък — риба; балъкчия — рибар.

Басамак — стъпало на стълба.

Баскън — който надминава, който надхвърля.

Бастисвам — нападам ненадейно, надвивам; прен. — унищожавам.

Беллѝ — явно, открито, ясно.

Берат — султански указ, грамота на султан.

Бешлик — петаче, монета от пет пари.

Биз-бизе — между нас, помежду ни, без външни хора.

Бинбашия — майор; буквално — хилядник.

Борозан, боразан — военна тръба; сигналист, тръбач.

Булашик, булашък — нечисти, неизмити съдове.

Буюрнаме — поканително писмо на висш орган; разпореждане; указ.

Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.

Валия — областен управител; управител на вилает.

Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.

Векиллик — пълномощно.

Велиахт — престолонаследник.

Вергия — данък.

Висока порта — правителството в султанска Турция.

Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; член на охрана.

Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.

Гайле — грижа.

Галиба — навярно, вероятно.

Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.

Гевшек — болнав, мекушав.

Гологан — дребна монета (събирателно понятие).

Горгорбашия — предводител (иронично).

Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (иронично).

Гюндулук — надница.

Давия — дело пред съд, съдебен процес.

Даждия — данък (стар.).

Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.

Даул — тъпан.

Даяк — дърво за подпора; прен. — бой.

Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.

Деспот — владика.

Джихад — свещена война.

Джубе — горна дреха от дебел плат, често подплатена с кожи.

Джуга — желязо за запречване на врата, на колело на каруца и др.

Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавния съвет в султанска Турция.

Дивит — металическа мастилница с отделение за пера.

Дизгини — поводи на юзда.

Дост — приятел.

Драм — мярка за тегло, равна на 1/400 от оката (срв. ока).

Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв. м.

Дюмбелек — малък тъпан (във форма на полугърне).

Евет — да; еветчия — угодник; човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.

Емеклилик — пенсия.

Емении — плитки кожени обувки без токове и с вирнати носове.

Еснаф — съдружие на занаятчии от един занаят.

Забит(ин) — офицер.

Затиали — превъзходителство; затиалилериниз — ваше (твое, негово) превъзходителство: обръщение между турци, в дипломатическия език се използува екселанз, екселансънънъз (от фр.).

Зебек — член на малоазийското племе зебеци.

Зияфет — гощавка, гуляй.

Изин — позволително.

Илач — лекарство.

Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.

Ираде — султански указ.

Истиндак — дознание, следствие, разпит.

Ишмар — правене знак с очи; смигване, намигване.

Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.

Кабзамал(ин) — бирник.

Каврък — засукан (за мустаци).

Каза — околия.

Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.

Кайнак — извор.

Калеври — плитки кожени обувки.

Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.

Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.

Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.

Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, циркаджия, актьор; карагьозчилък — циркаджийство, фокусничество.

Караманлия — представител на племе от Мала Азия.

Кардаш — букв. брат; прен. — близък другар.

Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.

Качак — дезертьор от войската.

Каяфет — външен вид, външност, състояние на човек.

Кезап — азотна киселина.

Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.

Кересте — букв. прът, дървен материал; прен. — мъжки полов орган.

Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; бандит, кръвник, разбойник.

Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.

Кираджия — наемател на помещение; също — превозвач на чужди стоки.

Колагас — чин във войската и полицията между капитан и майор.

Колайгеле, (колайгере) — сполай ти; поздрав към хора, които работят.

Колауз(ин) — телохранител.

Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.

Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).

Къшла — казарма; също — зимна кошара, сграда за зимуване на овце.

Кьойлия — селянин.

Кюлаф — букв. вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.

Кятиб(ин) — писар.

Лакърдия — дума, приказка.

Ливанто — одеколон; благоухаеща течност.

Лобут — бой; бой като наказание.

Мааза — склад за готови стоки.

Мангър — дребна медна монета.

Марангоз(ин) — дърворезбар; марангозан — украсен с художествена дърворезба.

Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.

Махмузи — шпори.

Машал и машала — факел, главня.

Меджидие — сребърна монета, равна на 20 гроша, по името на султан Абдул Меджид.

Меджлис — народно събрание, респ. към областните и околийските управления в Турция след реформите.

Медресе — мохамеданско духовно училище.

Мекере — подлец, подлизурко, мазник.

Мемлекет — местност, край, страна.

Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.

Миллет, милет — народ.

Миралай — полковник.

Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.

Мурабе — война.

Мурафет — умение, сръчност, майсторство.

Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.

Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда вътре.

Мюдюр(ин) — управител на неголям град; околийски управител.

Мюезин — нисш духовен чин; викач от минарета, който призовава мюсюлманите за молитва.

Мюзевир(ин), мюзевирджия — интригант; мюзевирджийство, мюзевирджилък — интригантство.

Мюлезим(ин), мюлязим(ин) — подпоручик, лейтенант.

Мютесариф — управител на санджак.

Мюфетиш(ин) — инспектор, следовател.

Намаз — мохамеданска молитва, която се извършва пет пъти на ден в определени часове.

Нахакере, нахакерне — напразно, залудо.

Нишан — знак, белег, мишена; нишанджия — който умее да се цели.

Низам — редовна войска; войник от редовната войска.

Одая — стая.

Оджак — огнище.

Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.

Онбашия — десетник, началник на десет войника или заптиета.

Орталък — множество, много хора от околната среда.

Пазвант(ин) — нощен пазач; пазач.

Палабуюк — големи (за мустаци).

Палер — вид доброкачествен барут.

Папаз — християнски поп, свещеник.

Парлама — букв. блясък, сияние; прен. — празен шум, празно великолепие.

Пастаф — топче плат.

Редиф — запас; войник от запаса.

Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.

Сайбия — собственик; стопанин.

Салхана — кланица.

Санджак — окръг, административно поделение на вилает (срв. вилает).

Сахат — час; часовник.

Сеиз(ин) — коняр.

Сердарекрем — главнокомандуващ.

Сераскер — министър на войната; сераскерлик — министерство на войната.

Селямлък — мъжкото отделение в ислямска къща, в странноприемница.

Семселе — род, коляно, фамилия.

Сефер — пътуване, отиване да се извърши някаква работа; военен поход.

Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.

Соба — стая; стая, в която има печка.

Субаша — полицейски началник.

Суватчия — който отглежда добитък за клане.

Табак — кожар; който обработва, щави кожи; табакхане — работилницата на табак.

Табия — укрепление, окоп.

Табор — батальон; войсково поделение от няколко роти.

Талим — военно обучение.

Танзимат — наредба за държавно преустройство в султанска Турция.

Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.

Тасма — ремък; дълга изрезка от кожа.

Тахтаба — дървеница.

Тезкере, тескере — документ за самоличност.

Телал(ин), телял(ин) — глашатай.

Теллия — куршум с навита тел за причиняване на по-тежки рани.

Тепелик — краят на дръжката на пищов.

Терджуман(ин) — преводач.

Терзия — шивач.

Тертип — ред; наредба, план, начин.

Тетик — спусък на огнестрелно оръжие.

Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.

Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзка.

Топал — куц, хром, сакат.

Тузлук (или сланник) — предбалканска област около гр. Антоново.

Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия.

Устабашия — пръв майстор, председател на еснаф (срв. еснаф).

Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.

Ушак — дете.

Фъндък — валмо от вълна, памук или др.

Хает, хаят — открит трем пред къща.

Хайдамак — голям, но глупав човек; дангалак, скитник.

Хак — заплата.

Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).

Хамсалак — тъп, гламав.

Хапус — затвор; затворник.

Хастане — болница.

Хеким(ин) — лекар.

Хелбете — разбира се, естествено.

Хемен — почти, току-речи.

Хергеле — стадо коне.

Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.

Хесап — сметка.

Хошбеш — размяна на любезности; прен. — добри отношения.

Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.

Хъс — стръв, ожесточение.

Чакъм — участък от нива, определен за жетвар.

Чауш(ин) — старши стражар; подофицер от полицията.

Челеби — господин (така турците са се обръщали към по-заможните българи).

Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.

Чирен — дръжка на ятаган, на нож.

Читак — хулно, презрително название за турчин.

Чифчия — земеделец.

Чобан(ин) — овчар.

Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).

Чурук — разяден от гниене; изгнил, развален.

Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.

Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.

Шериат — мохамедански религиозен закон, който урежда целокупния живот на човека.

Шехзаде — княз.

Юзбашия — стотник, началник на сто души; капитан.

Юруш — атака.

Ягма — плячка.

Янкеседжия — пладнешки разбойник.

Ястъклия — бухнат, с форма на възглавница (за мустаци).

Ясъкчия, ясакчия — телохранител.

Яху — приятелю, мой човек (обръщение).

Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето.