Цончо Родев
Наричаха ме Желязната ръка (1)

От издателя

Няма да описвам подробно как този ръкопис попадна в ръцете ми. Това е дълга история, която може би сама по себе си заслужава да бъде описана в отделна книга. Ще се задоволя да кажа, че преди четири години той ми бе предоставен от болонския архитект Джанкарло Булгарели; още преди няколко поколения, когато предците на господин Булгарели живеели във Верона, ръкописът вече се предавал от баща на син в семейството Булгарели като фамилна реликва. Притежателят на оригинала знаеше само, че в него се съдържат важни данни за българската история през ХІІІ век и смяташе, че за мене, като българин, ще представлява особен интерес да се запозная с ръкописа. По-късно той на драго сърце даде съгласието си да издам този извънредно ценен исторически документ в превод на съвременен български език. И ето — книгата е в ръцете на читателя. Тази книга е точен превод на разказа, записан преди повече от шест столетия и половина от веронския рицар Теодоро Булгаро на онзи стар български език, който някога в училище наричахме „църковнославянски“. Моето участие се свежда само до разделяне на разказа в отделни глави, снабдяване по-неизвестните подробности с обяснителни бележки и намиране общо заглавие на книгата. Мисля, че тази последна маловажна заслуга ми дава основание да използувам израза на един прочут френски романист… И тъй като кръстникът е втори баща, подканваме читателя за удоволствието или за скуката при прочитането на книгата да благодари или да се сърди на нас, а не на Теодоро Булгаро…