Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тътени (3)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2013 г.)
Допълнителна корекция
moosehead (2018)

Издание:

Цончо Родев. И стана ден, 1998

Редактор: Добромир Тонев

Художник: Емил Марков

Технически редактор: инж. Станислав Лулов

Набор: Юлия Ташева

Коректор: Юлия Ташева

ISBN: 954 442 067 3

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печат „Полиграфия“ АД, Пловдив

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекции от Диан Жон
  3. — Корекция на правописни и граматически грешки

10.

Оказа се, че не е дип много лесно да се запълни празнота, оставена от великан като Левски — човек като него един народ ражда веднъж на хиляда години.

Като се посъвзеха от покрусата след обесването на Апостола, търновци вече не на думи се заеха да продължат делото му. През март свикаха едно общо събрание в столицата на Асеневците, ала то бе, меко казано, твърде мършаво в сравнение с онова отпреди година, което бе подготвил Левски — на него всичко на всичко присъствуваха само шестима „пълномощни членове“. Тъй или иначе там все пак се свърши нещо: промениха се тайните имена на комитетите (Сливенският получи името Славомир), определиха и едного, който да поеме апостолската мисия на Дякона — изборът им падна на безспорно най-възторжения, ала навярно и с най-малък опит от всички: Атанас Узунов.

Но много скоро се видя, че едно е да си избран за втори Левски, друго да си втори Левски. Узунов, патриот до мозъка на костите си и изпълнен с безмерен ентусиазъм, направи всичко, както си му бе редът. През март отиде в Букурещ, за да установи трайна връзка с БРЦК и да получи наставления за действие. През април се прехвърли в България и се посвети на действие.

А на трети май беше вече арестуван, след един лошо обмислен и още по-лошо осъществен напад срещу хасковския кожодер и турски раболепник хаджи Ставри…

Сливен отново бе скован от мраза на страха. Този път съвсем основателен — Атанас Узунов бе задържан в Хасково, но лесно щеше да се установи къде е бил учител досега и кои са били приятелите му.

И последиците не закъсняха. Само пет дни след залавянето на Узунов сливенската полиция хвърли в хапуса Геренов, който бе заел мястото му в Класното; задържаха и сложиха белегчета на младия човек както най-подобава на един народен учител — точно когато излизаше от урок. Потърсиха и Греков, но той се случи вън от училището. Щастлива случайност: благодарение на нея Михаил Греков успя да спаси архива на комитета, като го повери на Анастас Мишков, с когото се бе сприятелил напоследък — добър българин, но стоящ настрана от народните работи, та сигурно нямаше да бъде заподозрян от властта (както и стана, благодарение на което архивът бе опазен).

Оковани в тежки пранги, двамата бяха отведени на север — през Ески Джумая и Разград за Русе. После се разбра и по-нататъшната им съдба: Михаил Греков, като руски поданик, бе освободен, но със забрана да стъпва отново в Сливен; Сава Геренов набързо бе изпратен на вечно заточение в Ерзерум, ала крехкият му организъм не издържа на изпитните и мъченията и не закъсня вестта за ранната му смърт…

Докато заптисаните бяха само Греков и Геренов, все още се намираха по-куражлии да вярват, че всичко ще спре до тук: даскалували са заедно с Узунова — говореха си, — другарували са, виждали са ги кими в школото, кими навън да правят шушу-мушу, какво има за чудене, че властта ги е подозряла и хвърлила в кауша. Да, но не мина много и последва ново задържане на комитетски човек, който и по положение, и по занаят далеч не бе от чергата на Узунов — Таню Стоянов![1]

Когато вестта за задържането му обиколи Сливен, дори и най-храбрите членове на комитета се вкочаниха от уплаха. Таню не е могъл да бъде заптисан по подозрение, а само по сведение. А щом има сведение за едного, то сигурно ще последва лавина от нови издайства и нови запирания в хапуса… Всички комитетски дейци се изпокриха. Някои, които имаха дюкяни по Аба пазар или по чаршиите, се престориха на болни и по цели дни не вдигнаха кепенците. Други си намериха поводи и уж по търговски работи се запиляха по близки или по-далечни села и градчета. Михаил Икономов използува връзките си с френските инженери, напусна учителството и се настани в Шуменското техническо писалище на барон Хиршовата железница[2]. А нали ударите досега се стовариха главно върху учителите, не остана в Сливен и Иван Ханджиев; той пое някъде на юг и така заличи дирите си, че дори и другарите му не узнаха къде точно е намерил убежище. Мъчителната неизвестност продължи чак докато един добър турчин, досетил се за тревогата на Танювите другари — табакът от Айше Хатун махала Юмер ефенди, — изучи, щото имаше да се изучава от него и после пусна като случайно изтърван лаф между българите: Таню бил изтезаван по незапомнен начин в кауша, при истиндака му Али Байрактар Топчи приложил всички дивашки мъчения, които мозъкът му на бивш разбойник могъл да измисли, но българинът удържал, не произнесъл нито едно име.

Тази вест се потвърди десетина дни по-късно, когато Келеш Осман, кадията, лепна на бърза ръка една присъда „заточение до живот“ и Таню Стоянов Куртев пое към Диарбекир. Ако се очакваха нови разкрития, щяха ли да заточат един толкова важен свидетел?

Малко по малко се разбра, че нямаше да последват други заптисвания, ала комитетът тъй и не се съживи.

Беше уж пищна и тучна пролет, пък сърцата на революционните дейци останаха сковани като в зимни ледове…

Бележки

[1] В интерес на романа тук допущаме малко отклонение от фактите. Всъщност Таню Стоянов е бил арестуван на два пъти — първо по подозрение в съучастие в някакъв обир, извършен в Ески Джумая (Търговище), но след доказване на невинността му е бил освободен; второто арестуване е било заради революционната му дейност, за което той е бил изпратен на доживотно заточение в Диарбекир.

[2] Автентично.