Дейвид Брин
Звездният риф (81)

Легенди

Твърди се, че предишните поколения тълкували Свитъците по-различно от нас, в нашите съвременни Общности.

Без съмнение, всяка следваща вълна имигранти носела на Склона нова криза на вярата, след което тя се променяла.

Отначало всяко ново пристигане за кратко давало преимуществата на богоподобните оръдия от Петте галактики. Новодошлите ги запазвали за интервали от време, вариращи от няколко месеца до повече от осем години. Това помагало на всеки клан да установи сигурна база за потомците си, както направили човеците в Библос, хууните на о-в Хауф и г’кеките на платото Дуден.

И все пак, всички първозаселници си имали проблеми — малко първоначално население и незнание как да водят първобитно съществуване на непознат свят. Дори надменните сиви царици признали, че трябва да приемат определени принципи и че в противен случай рискуват да си навлекат отмъщението на всички други заедно. Договорът за изгнание установил правила за контролиране на населението, укриване и запазване на Джиджо, както и подходящи начини за изхвърляне на отпадъците. Тези основни принципи се спазват и до днес.

Прекалено лесно е да забравим, че други въпроси били решавани само след убийствени битки.

Например, яростната съпротива срещу повторното въвеждане на металургията от страна на урските ковачки само отчасти се дължала на опита на цариците — да запазят монопола си върху оръдията. Освен това, сред много хууни и треки се ширело искрено убеждение, че подобно нововъведение е светотатство. До ден-днешен някои на Склона не докосват наново изкована буюрска стомана и не я допускат в селищата или домовете си, независимо колко пъти мъдреците са постановявали, че е безопасна за „временно ползване“.

Друга останала от миналото представа може да се наблюдава сред онези пуритани, които презират книгите. Макар че не може да се вини самата хартия — тя се разлага бързо и може да се използва за препечатване на копия на Свитъците, — все още има малцинство, което нарича библоската библиотека в най-добрия случай „суета“ и пречка за онези, чиято цел трябва да е благословеното невежество. В първите дни на човешкия живот на Джиджо това мнение било използвано от урските и кхюинските им врагове — докато великите ковачки не открили изгода в коването на печатарски матрици и пристрастяването към книгите безпрепятствено се разпространило из Общностите.

Странно, тъкмо от последната криза на вярата днес са останали най-малко следи. Ако не са писмените сведения, би било трудно да се повярва, че само преди век мнозина на Склона са мразели и са се страхували от новопоявилото се Свето яйце. И все пак на времето имало сериозни призиви към, гилдията на сапьорите да го унищожи! Да разбие камъка, който пее, за да не издаде нашето убежище или още по-лошо, да не отклони Шестте от следването на пътя, вече посочен от глейвърите.

„Ако, го няма в Свитъците, не може да бъде свещено.“

Това винаги е било твърдението на ортодоксалността, още от незапомнени времена. И трябва да признаем — в Свитъците не се споменава за каквото и да е, дори далечно напомнящо на Яйцето.