Дейвид Брин
Звездният риф (43)

Легенди

Сред кхюините се твърди, че бягството на Джиджо не е било толкова въпрос на оцеляване, колкото на култура.

Легендите, предавани от покритите с броня същества още от кацането им на Джиджо, преди повече от хиляда години, са противоречиви. Сивите, сините и червените разказват различни версии за събитията преди и след пристигането на тайнокораба си.

Онова, в което са единодушни, е, че всичко започнало в Галактика първа, в която кланът се оказал в опасност в рамките на собствения си съюз.

 

 

Според нашия оцелял екземпляр на „Галактянска социополитика за начинаещи“ от Смелт, повечето пътуващи сред звездите раси са членове на кланове — връзка, основаваща се на великата верига на Ъплифта. Например, кланът на земянитите е сред най-малките и най-простите и се състои от човеците и двете им раси клиенти — неошимите и неоделфините. Ако някога се открият патроните, за които се предполага, че са ъплифтирали Homo sapiens, земянитите могат да се свържат с огромно „семейство“, обхващащо минали епохи, навярно чак до Прародителите, които преди един милиард години поставили началото на цикъла на Ъплифта. С членството си в такъв клан, земянитите биха могли да станат много по-силни. И също така биха могли да станат отговорни за безброй древни дългове и задължения.

 

 

Друга, съвсем отделна система на преданост очевидно се основава, на специфична философия. Много от кръвните вражди и прекрасни войни на честта, разделящи галактянската култура, са резултат от спорове, които нито един от Шестте вече не си спомня или разбира. Огромни съюзи са се сражавали заради тайнствени теологични различия, като например заради природата на отдавна изчезналите Прародители.

 

 

Твърди се, че когато обитавали звездите, кхюините били членове на съюза на Очакващите — принадлежност, която наследили от патроните си зхоши, открили и осиновили примитивните кхюини от рояците на морските скали; доминирани от яростни сиви царици. Нещата биха могли да са по-прости, стига зхошите да бяха ъплифтирали само сивите, но те дали същия ум и разум на подчинените им касти. Нито пък това бил краят, защото според легендата, философията на Очакващите е егалитарна и прагматична. Съюзът открил сред червените и сините полезни дарби. Били приети закони, които настоявали васалната подчиненост към сивите да бъде отслабена.

Някои кхюини избягали от тази намеса и потърсили място, на което да запазят естествения си начин на живот в мир.

Накратко, това е причината, поради която живеят тук.

И до ден-днешен трите вида на Джиджо спорят кой кого е предал. Сивите твърдят, че колонията им започнала съществуването си в хармония, дисциплина и обич. Всичко вървяло добре, докато урсите и после човеците не предизвикали вълнения сред сините. Други историци, като Речен нож и Остър корал яростно отхвърлят това мнение.

Каквато и да е причината, всички са съгласни, че кхюинската култура на Джиджо вече е още по-нетрадиционна, отколкото онази, от която са избягали предците им.

Такава е иронията на съдбата, когато децата пренебрегват желанията на родителите си и действат на своя глава.

„Събрани легенди на Седемте на Джиджо“, трето издание за фолклор и езици, Библос, година 1867 от началото на Изгнанието