Дейвид Брин
Звездният риф (124)

Аскс

Какво е това, пръстени мои? Това тръпнещо усещане, което минава по нашата купчина?

Прилича на нещо ужасно познато.

Или на познат ужас.

Сред невероятния блясък ние неподвижно стоим на празничната поляна. Ротенският кораб е кацнал наблизо, обгърнат в мехур от замръзнало време. Листата и клонките в него не помръдват във въздуха край запечатания му в златисто сияние корпус.

А отгоре тази нова мощ. Този нов гигант.

Пронизващите светлини помръкват. Бръмчейки непреодолима песен, чудовищният кораб се спуска, и смазва всички останали дървета в южния край на долината. Той изравя ново легло за реката и изпълва небето като планина.

Можете ли да го усетите, пръстени мои?

Можете ли да усетите предчувствието, което пулсира в нашата същина с кисели пари?

По огромната страна на звездния кораб се отваря люк, достатъчно голям, за да погълне малко селище.

На фона на светлата му вътрешност се очертават силуети.

Заострени конуси. Купчини пръстени.

Страшните родственици, които се бяхме надявали да не видим никога повече.