Дейвид Брин
Звездният риф (59)

Аскс

Може би е било грешка, че толкова усилено сме се мъчили да потискаме пси силите сред Шестте.

През повечето дълги хилядолетия на нашето изгнание така е изглеждало най-разумно. Не беше ли най-голямата ни цел да останем скрити? Трябваше само да строим скромно, в хармония с природата и да оставим обратния закон да направи останалото.

Но пси каналите са свръхестествени, нелинейни. Или поне така твърдят книгите, отпечатани от човеците, които признават, че техният вид не е знаел много по въпроса, когато предците им са избягали тук.

Когато Светото яйце ни дало рюковете, някои сред Шестте се опасявали, че симбионтите използват пси сили, което можело да направи нашия изгнанически район по-лесен за откриване. Въпреки удовлетворителните доказателства за противното, сега тази стара заблуда отново се появи и за пореден път поражда търкания помежду ни.

Някои дори твърдят, че самото Свето яйце може да е ускорило унищожаването ни! В края на краищата, защо пиратите идват сега, само век след благословения ден, в който се е появило Яйцето? Други отбелязват, че вече бихме могли да знаем много повече за нашествениците, ако бяхме развивали свои собствени пси таланти, вместо неколцината чувствителни и правдословещи, които имаме днес.

Съжалението е глупаво и безполезно. „Аз“ също бих могъл да копнея за пръстените, които се твърди, че предците ни са изоставили, просто защото те били покварени.

О, колко много неща казват легендите, че някога ни позволявали да правим онези пръстени! Да тичаме пред вятъра, бързоноги като урси. Да плуваме като кхюини и да ходим под морето. Да докосваме и да се справяме със света на всички равнища на неговата зърнеста структура. И най-вече да се изправяме пред тази страшна, пълна със страх вселена с егоцентрична увереност, която била абсолютно, биологично спокойна. Без никаква неувереност, която да измъчва нашата сложна общност от азове. Само извисяващият се егоизъм на главното, уверено „АЗ“.