Дейвид Брин
Звездният риф (34)

Аскс

Грабителският кораб скоро замина, както беше дошъл, сред буря вихрещи се парченца от нашата бедна, осакатена гора. След него се изви ураган, сякаш призрачната ръка на Джиджо се пресягаше в опит да го задържи.

Уви, Това заминаване не бе причина за радост, защото екипажът обеща скоро да се завърне. Гаранцията за изпълнението на това обещание можеше да се види близо до оставената от кораба димяща следа — черен куб, широк половин хвърлей на стрела и без други отличителни белези, освен рампата, която водеше към зейнал люк.

По молба на звездните богове, които бяха останали тук след отлитането на техния кораб, бяхме пренесли от Събора два от паянтовите платнени павилиони. Единият като място за контакти, а по-голямата палатка — за „проучване на видове“. Под платнището вече работеше малка група от звездни човеци, които вкарваха екземпляри от джиджоския живот в тъмни, тайнствени машини.

Шокът продължаваше да пулсира сред Общностите. Въпреки настойчивите призиви за единство от страна на техните мъдреци, многобройните кланове и племена се бяха свили в черупките си и всеки търсеше убежище сред собствения си вид. Между тези малки групи щъкаха пратеници, които водеха тайни преговори. С изключение на най-младите от Шестте, чиито представители бяха изолирани.

За момента никой, дори треките, не искаше да говори с човеци.