Дейвид Брин
Звездният риф (110)

Легенди

Знаем, че всяка пътуваща сред звездите раса в Петте галактики е започнала чрез процеса на Ъплифта, получавайки тласък към разума от патроните, които са я осиновили. И тези патрони са получили същия дар от други патрони и така нататък, верига на благотворителност, стигаща чак до мъглявите времена, когато имало повече от пет свързани помежду си галактики — чак до легендарните Прародители, поставили началото на веригата преди толкова много еони.

Откъде са дошли самите Прародители?

За някои от религиозните съюзи, които враждуват по космическите пътища, самият въпрос е табу, а понякога дори може да предизвика война.

Други решават проблема, като твърдят, че древните трябва да са дошли „отнякъде другаде“ или че Прародителите са били свръхестествени същества, величествено спуснали се от по-висша плоскост, за да поставят началото на разумния живот.

Разбира се, може да се предполага, че такива лесни отговори просто заобикалят въпроса, но не е разумно да го правите на висок глас. Някои величествени галактяни не обичат да ги залавят в противоречие.

И накрая, съществува един култ — „Потвърдителите“, — който застъпва гледището, че Прародителите трябва да са се саморазвили на някоя планета без чужда помощ — изумително, почти невероятно постижение. Би могло да се допусне, че Потвърдителите ще се отнасят по-добронамерено към земянитите, отколкото към повечето от по-фанатичните съюзи. В крайна сметка земните жители все още вярват, че расата им е направила същото, като се е ъплифтирала в усамотение, без помощта на когото и да е. Уви, не очаквайте голямо съчувствие от Потвърдителите, които смятат за арогантно нахалство едни обикновени вълкони да твърдят такова нещо. Самоъплифтиране-то, посочват те, е феномен от най-висш и свещен порядък — не за създания като нас.

„Прагматично въведение в галактикологията“ от Джейкъб Демуа, препечатано от оригинала от гилдията на таракските печатари,

година 1892 от началото на Изгнанието