Дейвид Брин
Звездният риф (48)

Аскс

Натрапниците поискаха да видят шимпанзетата, после започнаха да се дивят на онези, които им доведохме, сякаш никога преди не бяха виждали такива.

— Вашите шими не говорят! Защо е така?

Лестър изразява удивление. Разбира се, шимпанзетата владеят езика на знаците. Но след бягството на „Убежище“ на Джиджо били ли са им прибавени и други способности?

Нашествениците не изглеждат впечатлени от колебанието на Лестър, също и някой от Шестте. За пръв път „аз“/ние усещаме нещо скрито, измамно в поведението на моя/нашия човешки колега. Той знае повече, отколкото показва. Но нашият плашлив рюк не желае да ни разкрие повече.

И това не е единствената ни тревога. Кхюините отказват да говорят за лорниците. Нашите г’кекски братовчеди са стъписани от новината, че са последните от вида си. И всички ние сме ужасени, когато виждаме, че роботите на натрапниците се връщат в базата си, натоварени с обгазени, спящи глейвъри, отвлечени от отдалечени стада за анализиране под онези някога весели павилиони, които заехме на гостите си.

— Това ли е завръщането на невинността, обещано в Свитъците? — пита Ур-Джах и от сведената й муцуна като пара се надига съмнение. — Възможно ли е благодатта да произхожда от престъпление?

Само да можехме да попитаме глейвърите. Това ли са искали, когато са избрали Пътя на Изкуплението?