Дейвид Брин
Звездният риф (74)

Аскс

След дългото, трудно пътуване от пристана Канду, Портретиста дори не поиска да си почине, той веднага се залови за работа и започна да подготвя материалите си — разяждащи химикали и твърди метали, чиято неуязвимост от времето ги правеше подозрителни за закона на Общностите… и в същото време идеални за изнудване.

Други от неговата гилдия вече бяха тук, дошли за Събора, за да продават хартиени фотографии на гости, майстори и победители в игрите — на всеки, достатъчно суетен, за да желае образът му да бъде отпечатан и да трае един, може би дори два живота. Неколцина от тези опитни портретопродавачи ни бяха предложили тайно да фотографират нашествениците, но за какво? Хартиените портрети са предназначени да изтлеят и изгният, а не да траят еони. Най-добре беше да не рискуваме чужденците да ги заловят, докато го правят и така да разкрият някои от тайните ни изкуства.

Но Ариана, Блур и младата Сара Куулън очевидно са измислили нещо друго, нали, пръстени мои? Въпреки умората от пътя, Блур веднага дойде при нас, за да ни изтъкне качествата на дагеротипа. Невероятно точен образ, гравиран върху метал, запазен отпреди векове. Ур-Джах потръпна, когато погали вярното изображение на велик татуиран урски вожд от миналото.

— Ако се решим на този опит, от жизнено значение е да го запазим в тайна. Враговете ни не трябва да знаят, че са направени съвсем малко снимки — отбеляза Фхуун-дау, докато над нашата скрита палатка за съвещания се рояха патрулни оси, чиито блестящи криле приличаха на пъстроцветни капки.

— Небесните богове трябва да си мислят, че сме приготвили стотици плаки и вече сме ги скрили надалеч оттук на толкова много дълбоки места, че никога не биха могли да открият всички.

— Така е — прибави Вуббен и залюля очните си стълбчета в танц на предпазливост. — Но има още нещо. За да стане това, портретите не трябва да показват само лицата на човешките нашественици. От каква полза ще е такова доказателство след един милион години? Трябва да се виждат машините им и характерни джиджоски особености, а също и местните животни, които изследват като кандидати за отвличане.

— И техните костюми, техните ослепителни одежди — настоятелно вметна Лестър Камбъл. — Всички възможни особености, които показват, че това са човеци-отстъпници. А не представители на нашия клан на Джиджо, нито пък на Земята.

Всички се съгласихме с последното искане, макар да изглежда, че е безполезно. Нима няколко гравирани плаки могат да изразят такива фини различия за обвинителите, много, след като ние ще сме си отишли?

Помолихме Блур да се посъветва с нашите агенти, като има предвид всички тези изисквания. Истинско чудо ще е, ако от това се получи нещо.

Ние вярваме в чудеса, нали, пръстени мои? Днес рюкът в нашата/моята торбичка излезе от летаргичното си състояние. Също и онзи на Вуббен, нашият Говорител на разпалването. И други съобщават за раздвижване.

Възможно ли е да наречем това основание за надежда? Или само са започнали да се събуждат, както понякога правят рюковете в последните етапи на болест, малко преди да обърнат очи и да умрат?