Дейвид Брин
Звездният риф (64)

Легенди

Твърди се, че човеците на Земята живели неизвестен брой поколения в жесток страх, като вярвали в безброй неща, които не би могло да си представи никое разумно същество. Със сигурност не и такова, на което истината е била поднесена на сребърен поднос — както на почти всички разумни раси в Петте галактики.

Земянитите трябвало сами да открият всичко. Бавно и мъчително човеците разбрали законите на вселената и забравили повечето от фантастичните представи, с които живели през дългата си, мрачна самота. Сред тях били вярата в:

— божественото право на егоистични царе,

— умствената непълноценност на жените,

— идеята, че мъдрата държава знае всичко,

— идеята, че индивидът винаги е прав,

— ужасното пристрастяване, което превръща определена доктрина от обикновен модел на света в нещо свещено, за което си заслужава да убиваш.

Тези и много други представи постепенно отишли при призраците и НЛО в килера, в който накрая човеците прибрали детинските си разбирания.

Много голям килер.

И въпреки това, галактяните смятали земянитите за суеверни първобитни създания, за вълкони, склонни на странен ентусиазъм и специфични, недоказуеми убеждения.

Каква ирония е обръщането на ролите, което наблюдаваме на Джиджо. Тук земянитите открили други пет раси, далеч по-назад по пътя, по който човеците вече били минали. Други пет раси, които вярвали в безброй легенди, измислици и съвсем абсурдни идеи. И за този суеверен въртоп заселниците от „Убежище“ допринесли не само с хартиени книги. Те донесли методите на логиката и доказателството — същите онези неща, които някога земянитите възприели с най-много усилия.

Нещо повече, като познавали собствената си история, те станали страстни събирачи на фолклор и записали всяка легенда, всяко поверие на другите пет, дори онези, чиято измамност доказали.

Тази странна смесица произхожда от вълконското им минало — разсъдлив скептицизъм и дълбоко разбиране за особеното, странното, екстравагантно жизненото.

Човеците, знаят, че в мрака е много лесно да се заблудиш, ако забравиш как да откриваш истината.

Но също толкова важно е никога да не загубваш способността си да мечтаеш. Да изтъкаваш илюзии, които помагат на всички ни да издържим тази мрачна, мрачна нощ.

Из „Изкуството на изгнанието“, от Ауф-ху-Фухбху