Дейвид Брин
Звездният риф (87)

Легенди

Първите пристигнали на Джиджо преждевремски раси притежавали познания, но нямали сигурен начин да ги съхранят. До нас са достигнали имената на много архивни средства, от инфоплаки до мемонишки и инфопрах, но всички те трябвало да бъдат предадени на бездната.

Земянитите знаели сигурен, неподлежащ на регистриране начин да съхраняват информация. Тайната на хартията — пулпирането и пресоването на растителни нишки с глини и животински продукти — била уникално вълконско откритие. Но екипажът на „Убежище“ напуснал Земята толкова скоро след Контакта, че данните по галактикология, публикувани по време на Великото отпечатване, били недостатъчни, особено онези, които се отнасяли за други „преждевремски зарази“ в Петте галактики.

Затова е трудно да видим нашите джиджоски Общности в перспектива. Колко различни сме от другите случаи на незаконно заселване на угарни светове? Дали сме се справили по-добре и сме свели до минимум вредите, които нанасяме? Какви са възможностите да не ни открият? Какви наказания са налагани на другите преждевремци, когато са били залавяни? Докъде трябва да стигне по Пътя на Изкуплението една раса, за да престане да е престъпна и да бъде благословена?

Свитъците предлагат известни напътствия по тези въпроси. Но тъй като повечето датират от първите две-три приземявания, те почти не хвърлят светлина върху една от най-големите загадки.

Защо толкова много са дошли на това малко парче земя за толкова кратък период от време?

В сравнение с онзи половин милион години, изминал от заминаването на буюрите, две хиляди години не са много. Нещо повече, има толкова угарни светове — защо тогава Джиджо? На Джиджо има много места — защо тогава Склона?

Всеки въпрос има отговори. Великата плюеща въглерод звезда Измунути започнала да скрива местния космос едва преди половин хилядолетие. Казано ни е, че това явление някак си обезсилва патрулиращите по пътищата в тази система охранителни роботи и така улеснява преминаването на тайнокораби. Неясно се споменава също за поличби, че скоро из Петте галактики щяло да настъпи „тежко време“, свързано с глобални катаклизми. Що се отнася до Склона, неговото съчетание от стабилна биосфера и висока вулканична активност гарантира, че следите от нас ще бъдат напълно унищожени.

За някои тези отговори са достатъчни. Други продължават да се питат:

„Единствени ли сме?“

На някои галактянски езици въпросът направо е безумен. В архивите, събирани от един милиард години, могат да се открият прецеденти за каквото и да е. Оригиналността е илюзия. Всичко, което е, вече е било.

Навярно това е показателно за нашето положение — за нецивилизованото ни равнище на съзнание в сравнение с богоподобните висоти на нашите предци, — но въпреки всичко се изкушаваме да се запитаме:

„Възможно ли е тук да става нещо необичайно?“

Спенсър Джоунс, „Проповед за Деня на кацането“