Дейвид Брин
Звездният риф (106)

Аскс

Сега идва нашият ред да заплашваме.

Прокторите се мъчат да задържат бясната тълпа и затварят нашите бивши гости в кръг от ярост. Останалите привърженици на чужденците, предимно човеци, образуват защитен пръстен около звездните същества, докато двата робота близнаци се издигат и спускат, освобождавайки с огнените си мълнии буферна зона.

Лестър Камбъл пристъпва напред и вдига двете си ръце за тишина. Силната шумотевица постепенно заглъхва, докато тълпата изразходва напрежението си върху припрените проктори. Скоро се възцарява тишина. Никой не иска да пропусне следващия ход в играта, в която всички ние на Джиджо сме пионки, които ще бъдат загубени или спечелени в зависимост от нашите умения и късмет.

Лестър се покланя на ротенския пратеник. В едната си ръка той носи метални плочки.

— Нека вече оставим всички преструвки — казва той на звездния бог. — Ние ви познаваме такива, каквито сте. Не можете и да ни подтикнете към геноцидно самоубийство, така че да свършим вашата мръсна работа.

Нещо повече, в случай, че се опитате сами да свършите работата и да унищожите всички свидетели на незаконното ви идване тук, вие ще се провалите. Единственото, което ще постигнете, е да удължите списъка на престъпленията си.

Ние ви препоръчваме да се задоволите. Вземете каквото желаете от този свят и си, вървете.

Мъжкият звезден човек яростно избухва.

— Как смееш да говориш така на един патрон на твоята раса! — обвинително казва Ран с почервеняло лице. — Извини се за нахалството си!

Но Лестър не обръща внимание на Ран, чийто статус се е понижил в очите на Шестте. Един блюдолизец/слуга не може да заповядва на мъдрец, независимо какви божествени сили владее.

Вместо това нашият човешки представител подава на Ро-кен една от металните плочки.

— Ние не можем да се похвалим с това изкуство. За него се използват материали, които не остаряват и не се връщат обратно в почвата на майка Джиджо. А са устойчиви на времето. Съхранявани при подходящи условия, неговите изображения ще издържат, докато този свят отново се напълни със законен разумен живот.

При нормални обстоятелства ние щяхме да пратим такива отпадъци на място, където Джиджо да може да ги, преобразува с огън. Но в този случай ще направим изключение.

Ротенският пратеник поглежда плочката под утринната светлина. За разлика от хартиената фотография, този вид образ се вижда най-добре под определени ъгли. Ние/„аз“ знаем какво е представено там, нали, пръстени мои? Плочката показва Ро-кен и неговите другари точно преди злополучното поклонение — пътуване, чиито ужаси все още мъчително капят по восъчната ни същина. Блур Портретиста прояви снимките, за да послужат като средство за изнудване.

— Други образи представят вашата група в различни пози по време на проучвания, на анализ на видове кандидати, често на фон, който ясно документира това място, този свят. Очертанията на ледниците и на ерозиралите скали ще фиксират датата в диапазон от сто години; Навярно още по-малко.

Рюкът, който покрива нашия/моя зрителен пръстен, разкрива вълни, преминали по лицето на Ро-кен, нов сблъсък на противоречиви чувства — но какви? Дали започваме да разбираме по-добре тази чуждоземна форма на живот? Вторият от нашите познавателни пръстени изпитва дълбоко любопитство към контрастните цветове.

Ротенът протяга изящната си ръка.

— Може ли да видя другите?

Лестър му ги подава.

— Това са само някои. Естествено, върху траен метал също гравирахме подробна информация за срещата ни с вашия кораб и екипаж, за да придружи тези образи на тайно място.

— Естествено — спокойно отвръща Ро-кен, като прехвърля снимка след снимка и ги вдига под слънчевите лъчи. — За самопроклели се преждевремци, вие сте запазили необичайни изкуства. Наистина, никога не съм виждал такова нещо, даже в цивилизования космос.

Това ласкателство предизвиква ропот в тълпата. Ро-кен отново е обаятелен.

Лестър продължава:

— Всички прояви на отмъщение или геноцид срещу Шестте също ще бъдат документирани по този начин. Съмнително е дали ще успеете да ни унищожите, преди скритите писари да довършат изложението си.

— Наистина съмнително. — Ро-кен замълчава, сякаш обмисля възможностите си. Като имахме предвид предишната му арогантност, ние очаквахме изблик на ярост, че го изнудват така, а също и възмущение от загатнатата непочтителност. Не бихме се изненадали да видим открито презрение към усилията на някакви полуживотни да заплашат едно божество.

Вместо това не забелязваме ли сега по лицето му да преминава нещо напомнящо предпазлива преценка? Дали той разбира, че сме го притиснали в ъгъла? Ро-кен свива рамене по начин, не много по-различен от този на човеците.

— Какво да се прави тогава? Ако се съгласим с вашите искания, как можем да сме сигурни, че въпреки всичко тези неща няма отново да се появят, за да измъчват някой ден потомците ни? Ще ни продадете ли тези документи сега в замяна на нашето обещание да си тръгнем с мир?

Сега е ред на Лестър да се разсмее. Той наполовина се обръща към тълпата и посочва с една ръка.

— Ако бяхте дошли след още век-два мирно съществуване на Общностите, може би лековерно щяхме да приемем. Но кой сред нас не е чувал историите, разказвани от старците, присъствали, когато в края на старите войни Счупен зъб измамил Ур-ксоуна край Лъжлив мост? Кой човек не е чел трогателни описания от някой прапрадядо, избягнал клането в клисурата на Примирието през Годината на лъжите? — Той отново се обърна към Ро-кен. — Нашето познание за измамата идва от собствения ни опит. Мирът е бил спечелен трудно… и неговите уроци не са забравени.

Не, могъщи ротен. Поднасяме ви нашите извинения, но отклоняваме предложението ти просто да приемем твоята дума.

Този път една тънка ръка задържа вбесения Ран и предотвратява ново избухване. Самият Ро-кен изглежда развеселен, макар че на лицето му отново се проявява странно противоречие.

— А каква гаранция имаме ние, че ще унищожите тези предмети, и няма да ги оставите на място, където да бъдат намерени от бъдещите наематели на този свят? Или още по-лошо, от Галактическите институти след по-малко от хиляда години?

Лестър е готов с отговора си.

— Тук се крие ирония, о, могъщи ротен. Ако ние, като народ, ви запомним, пак ще сме свидетели, които могат да свидетелстват за вашето престъпление. Следователно, ако запазим спомена, вие имате причина да действате срещу нас.

Ако, от друга страна, успешно извървим пътя на изкуплението и забравата, след хиляда години навярно вече ще сме като глейвърите, съвсем безопасни за вас. Вече не достатъчно достоверни, за да свидетелстваме. В такъв случай нямате причина да ни навредите. Ще е безсмислено да го направите, дори рисковано.

— Наистина, но ако дотогава сте забравили за нашето идване, няма ли също така да забравите и тайните места, където сте скрили тези изображения? — протегна напред една от плочките Ро-кен. — Те ще лежат в засада, като ракети, и търпеливо ще очакват някой бъдещ момент, за да бъдат използвани срещу нашата раса.

Лестър кимна.

— Тъкмо в това се крие иронията. Проблемът навярно може да се реши като положим от своя страна клетва — да научим нашите потомци на песен-гатанка, нещо просто, което ще звучи, дори когато наследниците ни са с много по-прости умове.

— И каква ще е целта на тази загадка?

— Ще кажем на нашите деца, че ако каквито и да е същества дойдат от небето и знаят отговора на гатанката, трябва да вземат тези предмети от свещените места и да ги предадат на звездните господари — на собствените ви потомци, о, могъщи ротен. Естествено, ако Шестте запазят подробен спомен за вашето престъпление, ние, мъдреците, ще предотвратим предаването им, защото още ще е прекалено рано. Но няма да учим децата си на този спомен, нито пък ще бъде предаван със същото внимание, с което ще им предаваме гатанката. Защото да си спомняме за вашето престъпление означава да държим в пазвата си отрова, която може да убива.

По-скоро ще забравим как и защо изобщо сте идвали. Едва тогава ще сме в безопасност от вашия гняв.

Сделката, която предлага Лестър, е много сложна. По време на съвета той беше принуден три пъти да обяснява логиката й. Сега тълпата започва да шепти, прави разбор на идеята елемент по елемент и споделя късчета разбиране, докато накрая потича шепот на възхищение като стопена яснота около кръг от плътно притиснати създания. И наистина, сделката се отличава с изключително изящество.

— Как ще разберем, че по този начин ще ни бъдат предадени всички предмети? — пита Ро-кен.

— До известна степен трябва да се доверите на късмета. Вие сте рискували, още като сте дошли на тази експедиция, нали, могъщи ротен? Мога да ти кажа следното. Нямаме голямо желание да оставим тези предмети да оцелеят през вековете, за да бъдат разглеждани от адвокатите на Института в търсене на причини да накажат нашите собствени братовчеди по вид, все още странстващи сред звездите. Заради своята, твърдост и трайност, тези плочки са обида към нашата цел на този свят — да постигнем невинност. Да заслужим втора възможност.

Ро-кен се замисля над думите му.

— Изглежда сме дошли на Джиджо няколко хиляди години преждевременно. Ако успеете в следването на вашия Път, този свят ще бъде истинско съкровище.

Отначало смисълът на заявлението му не е ясен, после сред тълпата се разнася шепот — от урско сумтене до кхюинско съскане и накрая кънтеж на хуунски смях. Някои са впечатлени от остроумието на Ро-кен, други от загатнатия комплимент — че ротените биха искали да осиновят която и да е от присъстващите раси, в които могат да се превърнат Шестте. Но тази реакция не се отнася за всички. Някои от събралите се кипват от гняв, отхвърляйки всякаква идея за осиновяване от страна на народа на Ро-кен.

Не намираме, ли ние/„аз“ този гняв за глупав, пръстени мои? Имат ли расите-клиенти някаква власт да избират своите патрони? Не и според текстовете, които сме чели.

Но тези книги ще станат на прах, много преди да се случи нещо от това, за което става дума.

— Ще положим ли клетвите си? — пита Ро-кен. — Този път на основата на най-прагматичната гаранция — на взаимното си възпиране?

С този нов договор ние ще заминем с нашия кораб, изчаквайки само докато разузнавателната ни машина се върне от последната си мисия и сподавяйки горчивината, която изпитваме заради подлото убийство на наши другари. На свой ред вие също ще се закълнете да забравите за идването ни и за глупавия ни опит да говорим чрез гласа на вашето Свето яйце.

— Съгласни сме — отвръща Остра като нож прозорливост и изтраква с две лапи. — Довечера ще се посъветваме и ще изберем гатанка, чийто таен отговор ще ти бъде съобщен. Когато: представители на твоя вид дойдат някога на Джиджо, нека е, за да открият свят на невинни. Този отговор ще ви насочи към скривалището. Тогава ще можете да вземете вашите изображения. И сделката ни ще се изпълни.

Надежда изпълва тълпата и блъска нашия рюк като вълна от нежнозелени трепети.

Трябва ли да се доверим на тази възможност, пръстени мои? Че Шестте ще доживеят, за да видят щастливия край? За ревнителите това като че ли е всичко, което са желали. Техният млад водач радостно танцува. Сега няма да има наказание за жестоката им постъпка. А по-скоро ще станат прочути като герои на Общностите.

Писари регистрират подробностите на договора. Скоро висшите мъдреци ще бъдат свикани да свидетелстват и одобрят. (Пригответе се, мои по-долни пръстени!) Междувременно, ние отново се замисляме за противоречието, доведено до нашето восъчно внимание от рюка, който продължава да показва дразнещи цветове от Ро-кен. Възможно ли е това да са оттенъци на измама? На измама и развеселеност? Радостно нетърпение да приеме нашето предложение, но само външно, печелейки време, докато…

„Стига“, заповядваме ние на нашия втори пръстен, който прекалено лесно се отвлича. За това е четено в твърде много романи. Ние не познаваме ротена достатъчно добре, за да долавяме тънките, сложни значения на лицето на чуждоземеца.

Освен това, не държим ли Ро-кен в капан? Няма ли той причини да се страхува от образите на онези плочки от твърд метал? Логично е, че не смее да рискува те да бъдат предадени, за да хвърлят обвинение срещу расата му, срещу неговия род.

Или той знае нещо, което ние не знаем?

О, какъв глупав въпрос, когато става дума за звезден бог!

Докато надеждата изпълва тълпата, „аз“/ние с всяка дура ставаме все по-нервни. Ами ако не ги е грижа за фотографиите? Тогава Ро-кен може да се съгласи на каквото и да е, защото щом пристигне всемогъщият кораб, няма да има значение какви клетви подписва. От този момент насетне, след като е осигурена личната му безопасност…

…

Ние изобщо нямаме възможност да довършим тези капещи разсъждения. Защото неочаквано се случва нещо ново! Прекалено бързо, за да се процежда восъкът.

…

Започва с остър човешки вик…

Един от подмазвачите, всеотдаен поддръжник на ротените, посочва зад звездните същества, към повдигнатата носилка, върху която лежат двамата им мъртви другари…

Двамата, убити от експлозията, са покрити с копринена тъкан. Но сега ние виждаме, че тези покрови са дръпнати и разкриват покойния ротен и покойния небесен човек…

Не разпознахме ли Блур Портретиста, застанал със своето фотографиращо устройство и опитващ се да заснеме лицата на мъртвите?

Блур не обръща внимание на гневното ръмжене, надигнало се от онези, които следват ротените като патрони. Той спокойно изважда навън експонираната плака и поставя вътре нова. Изглежда като хипнотизиран, съсредоточен в изкуството си, дори когато Ран насочва вниманието си към него, а после и разгневеният Ро-кен, който крещи на напрегнат галактически шест…

Блур забелязва връхлитащия робот и има време да извърши последен акт на професионализъм. С крехкото си тяло портретистът заслонява скъпоценната си камера и умира.

 

 

Имайте търпение, вие, по-малки пръстени, които лежите най-далеч от сетивата. Трябва да почакате и да галите тези спомени с нашия вътрешен дъх. За онези, които са по-високо в нашия заострен конус, събитията се развиват като вихрушка от мъгливи образи.

Гледайте — синкавият гняв на звездните богове, бушуващ с яростта на оскърблението!

Слушайте — безплодните викове на Лестър, Вуббен и Фхуун-дау, умоляващи за сдържаност!

Вижте — сгърчените останки на Блур, димяща купчина!

Забележете — как тълпата отстъпва пред насилието, докато други, облечени в тъмни дрехи фигури се хвърлят напред откъм края на гората!

Тръпнете — от ревящите роботи, които устремно връхлитат, готови да убиват по заповед!

И над всичко, удивлявайте се — на сцената точно пред нас, онази, която Блур фотографира в мига на гибелта си…

Образ, който трябва да съхраните, докато се издига тази кула от пръстени.

Две същества лежат една до друго.

Едното, човешка женска, изглежда спокойно в смъртта, измитото лице е ведро, очевидно в мир.

Другата фигура изглеждаше също толкова невъзмутима, когато преди разсъмване я видяхме за последен път. Видът на Ро-пол бе като на идеализиран човек, внушителен с ръста и широкото чело, със силните скули и конструкцията на женствената брадичка под устата, която в живота обаятелно се е усмихвала.

Но не това виждаме сега!

А по-скоро едно треперещо нещо, което изпитва свои собствени смъртни гърчове, се смъква от лицето на Ро-пол… и отнема със себе си голяма част от това лице! Същото чело, скули и брадичка, които сме съзерцавали, представляват тялото на създанието, което трябва да е скривало ротена, както рюкът лежи върху някой от Шестте, толкова плътно прилепнал на място, че не се забелязва нищо.

Това обяснява ли противоречията? Сблъсъка на цветове, показан от нашия стар рюк? Когато някои части от лицето на Ро-кен издаваха силни чувства, други винаги изглеждаха хладни, невъзмутими и приятелски.

То изпълзява настрани и зрителите зяпват към онова, което е останало — много по-тясно лице без брадичка, остро, с черепни краища, които са изцяло различни от тези на човешките същества.

Изчезнал е миражът за небесна миловидност според земянитските стандарти. О, основната форма остава хуманоидна, но в някаква изострена, хищническа карикатура на нашия най-млад клан.

— Хр-рм… И преди съм виждал това лице — напевно казва Фхуун-дау, като гали бялата си брада. — Когато четях в Библос. Мъглява раса с репутация на…

Ран смъква покрова над трупа, докато Ро-кен рязко прекъсва мъдреца.

— Това е последната ви жестокост!

Сега Нашият рюк; ясно показва Ро-кен като две същества, едното от които е жива маска. Изчезнала е търпеливата веселост, преструвката, че се предава пред изнудването. Досега ние не сме имали с какво да го изнудваме.

Досега.

Ротенът посочва към Ран и заповядва:

— Наруши радиомълчанието и повикай обратно Кун. Веднага!

— Плячката ще бъде предупредена — очевидно потресен възразява Ран. — А и ловците. Можем ли да рискуваме…

— Ще поемем този, риск. Действай! Повикай Кун, после очисти всички тези! — Ро-кен посочва към тълпата, подмазвачите и шестимата мъдреци. — Да не остане никой, който да разкаже за това.

Роботите започват да се издигат като пропукват със страшна сила. От тълпата се разнася уплашен стон.

После — както понякога се казва в земянитските разкази — настава истински ад.