Дейвид Брин
Звездният риф (49)

Ларк

— О, я виж кой бил тук. Изненадана съм, че имаш нахалството да си показваш лицето наоколо.

Усмивката на жената от нашественическия кораб изглеждаше едновременно лукава и дразнеща. Тя свали еластичните си ръкавици и се извърна от глейвъра, проснат върху лабораторната маса, с вкарани в скалпа жици. Под студената светлина на мощни лампи над няколко от големите бюра бяха наведени човешки, г’кекски и урски работници, изпълняваха рутинните задачи, на които ги бяха научили, и помагаха на работодателите си да анализират животните, събрани от различни джиджоски екосистеми.

Ларк беше оставил раницата си на входа. Сега отново я взе.

— Ако искаш, ще си ида.

— Не, не. Остани, моля те. — Линг му махна да влезе в лабораторната палатка, преместена на скрито в гората място в същата нощ, през която Ларк за последен път видя красивата нашественичка, същата нощ, през която черната станция се зарови под купчина пръст и откъснати растения. Причината за двете постъпки беше неясна, но началниците на Ларк смятаха, че трябва да е свързана с унищожаването на един от роботите на натрапниците. Събитие, на което брат му трябва да бе присъствал.

После идваше разказът на Рети, момичето от другата страна на планината, подкрепен от нейното съкровище — странна метална машина, някога имала формата на джиджоска птица. Дали бе останала от буюрите, както предполагаха някои? В такъв случай, как един толкова малък предмет би могъл да пречи с нещо на могъщите нашественици? Освен ако не беше като върха на червена кхюинска коруба, безопасен на пръв поглед, стърчащ над пясъчна дюна, част от нещо много повече, отколкото изглеждаше? Сега „птицата“ лежеше в една пещера, безглава и няма, но Рети се кълнеше, че преди се е движела.

Ларк получи нареждане да се върне на Поляната преди брат му да е в състояние да потвърди разказа му. Знаеше, че не трябва да се тревожи. Данъл Одзава можеше да се погрижи за раните на Дуер. И все пак, дълбоко негодуваше срещу заповедта за връщане.

— Ще имаш ли нужда от мен за друга експедиция? — попита Линг той.

— След като последния път ме изостави ли? На мястото, където е бил унищожен роботът ни, открихме човешки следи. Натам ли се беше разбързал? Странно как си намерил пътя.

Той нарами раницата си.

— Е, щом не се нуждаеш от мен…

Тя махна с ръка пред лицето му.

— А, няма значение. Хайде да продължаваме. Има достатъчно работа, ако искаш да участваш.

Ларк погледна към лабораторните маси. От Шестте на Джиджо, нашествениците използваха и трите раси с добра координация очи-ръце. Навън работеха хууни и кхюини, за които дрънкулките на командващите ги натрапници означаваха невъобразимо богатство. Сред палатките не можеха да се видят само треките, тъй като пръстеновидните очевидно правеха гостите нервни.

„Сипайски труд“. Така презрително се изрази Лена Стронг, когато донесе новите заповеди на Ларк в язовира на Тънкоостър зъб. Стара фраза от Земята, означаваща местни, които се бъхтят за могъщи чужденци и получават за труда си мъниста.

— О, не прави такава кисела физиономия — засмя се Линг. — Ще ти е от полза, ако ти дам да оцветяваш нервна тъкан или да почистваш кошарите на дългокосите… Не, почакай. Наистина искам да обсъдя с теб някой неща.

— Утен е тук. Той посочи към отсрещния край на палатката, където неговият колега-биолог, едър мъжки кхюин с бронирана сива коруба, разговаряше с Ран, единия от двамата мъже от нашественическия кораб, висок и едър в стегнатата си униформа.

— Утен знае невероятни подробности за връзките между различните видове — с кимване се съгласи Линг. — Това не е лесно на планета, на която всеки двайсетина милиона години в продължение на еони са пристигали чужди видове. Като се имат предвид ограниченията ви, вашите познания са внушителни.

Дали тя имаше някаква представа докъде всъщност се простират джиджоските „познания“? До този момент мъдреците не им бяха показали подробните си карти и Утен трябва да влачеше и петте си крака, за да окаже точно толкова помощ, колкото да продължава да им е необходим, И все пак натрапниците като че ли лесно се впечатляваха от ограничените проблясъци на местна проницателност, което показваше само колко обидно, малки бяха очакванията им.

— Благодаря — измърмори Ларк. — Много благодаря.

Линг въздъхна и за миг извърна тъмните си очи.

— По дяволите, изобщо ли не мога да изразя нещо както трябва днес? Не съм искала да те обидя. Просто… виж, какво ще кажеш да опитаме отначало, а? — Тя протегна ръка.

Ларк я погледна. Какво се очакваше да направи сега?

Линг протегна лявата си ръка и го хвана за дясната китка. После нейната дясна длан стисна неговата.

— Това се нарича ръкуване. Използваме го, за да изразим уважение, приятелски поздрав или договореност.

Ларк запремигва. Ръката й беше топла, силна и малко влажна.

— О, да… Аз съм че… чувал съм за това.

Той се опита да отговори на стисканото й, но изпита толкова странно усещане — някак си смътно еротично, — че я пусна по-рано, отколкото очевидно очакваше жената. Усети, че лицето му се изчервява.

— Разпространен ли е този жест?

— Чувала съм, че е много разпространен. На Земята. „Чувала ли си?“ Ларк се улови за подхвърлените думи и разбра, че отново се е започнало — играта им на загатвания и разкрития, взаимно разпитване и недомлъвки.

— Разбирам защо тук, на Джиджо, сме се отказали от него — отбеляза той. — На урсите не би им харесало. Техните ръце са нещо по-лично, отколкото гениталиите им. Хууните и кхюините биха смачкали нашите длани, а ние бихме направили на пихтия пипалата на всеки г’кек, който опита да се ръкува.

Все още усещаше пръстите си горещи. Ларк сподави порива си да ги погледне. Определено бе време да промени темата.

— И така — каза той, като се мъчеше да говори с деловия глас на равен на нея, — значи никога не си била на Земята?

Тя вдигна едната си вежда. После се засмя.

— А, знаех си, че няма да можем да наемем човек като теб само за шепа биоразпадащи се играчки. Не се тревожи, Ларк. Ще ти се плаща в края на всеки ден с отговори с някои отговори. След като ги заслужиш.

Ларк въздъхна, макар че договорът всъщност не звучеше зле.

— Много добре тогава. Защо не ми кажеш какво искаш да знаеш ти?