Дейвид Брин
Звездният риф (67)

Аскс

Вселената изисква от нас чувство за ирония.

Например, всички усилия и добра воля, изковали Великия мир, са си стрували. Ние, народът на Общностите, сме станали по-добри, по-мъдри. Освен това сме предполагали, че той ще бъде в наша полза, ако/когато дойдат да ни съдят галактянски инспектори. Воюващите народи причиняват повече щети на планетите, отколкото онези, които спокойно обсъждат как е най-добре да се грижат за общата си градина. Фактът, че сме били внимателни и предпазливи, а не хищни престъпници, определено би натежал на везните.

Или поне така си мислехме. Нали, пръстени мои?

Уви, от небето не пристигнаха съдии, а крадци и лъжци. Неочаквано ни се налага да плетем смъртоносни интриги, а това изкуство не е вече такова, каквото е било в дните преди Общностите и Яйцето.

Колко по-добро щеше да е положението ни сега, ако не бе мирът!

Днес болезнено преоткрихме тази истина, когато се появи задъхан урски вестител със съобщение от работилницата-лаборатория на Уриъл Ковачката. Думи на предупреждение. Ужасни напътствия, които разказват за небесни поличби и настояват да се приготвим за посещение на звезден кораб!

О, закъсняло предупреждение! Вече е прекалено късно.

Някога по студените върхове на север от Библос чак до тропическите селища в Долината се издигали каменни крепости и пращали съобщения чрез хитроумно измайсторени огледала, като така изпреварвали и най-бързите урски куриери и дори самите птици. По техен знак човеците и съюзниците им бързо се мобилизирали за битка и умело компенсирали малобройността си. След време урсите и хууните създали свои собствени системи, всяка достойна по свой собствен начин. Дори треките разработили мрежа, която регистрирала мирисни спори, за да предупреждава за вероятна опасност.

След мира не оцеляло нито едно от тези постижения. Семафорът бил изоставен, системата от сигнални ракети изчезнала. Доскоро дори търговията не оправдаваше това разхищение — макар че по ирония на съдбата тъкмо миналата година някои инвеститори започнаха да приказват за повторно използване на онези ледени крепости и за подновяване на мрежата за семафорно сигнализиране.

Щяхме ли да получим навреме предупреждението на Уриъл, ако бяха действали по-бързо?

И с какво щеше да е по-различна съдбата ни, ако го бяхме получили?

О, пръстени мои. Напразно е да се говори за минали вероятности. След самовглъбяването, това навярно е най-безумното нещо, за което си губят времето едносъставните същества.