Дейвид Брин
Звездният риф (24)

Легенди

Сякаш по някаква ирония на съдбата повечето от нощните съзвездия над Джиджо са наречени от човеци, най-младият изгнанически клан. Нито един от шестте преди тях не се е сещал да даде красиви наименования на групи от отделни звезди и да ги свърже с реални или митични зверове.

Странният обичай очевидно произлиза от уникалното човешко наследство като сирашка раса — или като самоеволюирали вълкони, — издигнала се в космоса без напътствията на патрон. Всички други разумни видове, имали такива наставници — както хууните са имали гутхатсите и г’кеките са имали друлите, — по-стари, по-мъдри раси, готови да учат по-младите от тях.

Но не и човеците.

Тази липса е оставила белега си върху Homo sapiens по уникален начин.

По време на мрачното самотно изкачване на човечеството безброй чудати идеи разцъфтели сред местните земянитски култури. Странни идеи, които никога не биха хрумнали на ъплифтирани раси — научени на природните закони още от самото начало. Особени концепции като тази да свържеш точиците в небето така, че да оформят измислени създания.

Когато земянитите за пръв път направили това на Джиджо, по-старите групи реагирали с изненада, дори с подозрителност. Но скоро този обичай като че ли отнел на звездите част от ужаса, който вселявали. Г’кеките, хууните и урсите започнали да измислят свои собствени митове за небето, докато кхюините и треките с удоволствие ги приемали наготово.

Още от настъпването на мира учените дават противоречиви обяснения на този обичай. Някои твърдят, че самата му примитивност помага на Шестте да следват пътя на глейвърите. Това обяснение се посреща с одобрение от страна на онези, които настояват да побързаме колкото е възможно повече в спускането си по Пътя на Изкуплението.

Други смятат, че обичаят е аналогичен на библиотеката в Библос — отклонява от оформянето на проста яснота в ума, която ще помогне на нас, изгнаниците, да постигнем целта си.

Има и трети, които харесват този обичай, просто защото им е приятен и допринася за създаването на блестящо изкуство.

„Културни модели на Склона“ от Ку-Фухаф Туо, гилдия на издателите, гр. Овум, година 1922 от началото на Изгнанието.