Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Brightness Reef, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018-2019 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Звездният риф

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1997

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Вихра Манова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1111

История

  1. — Добавяне

VIII.
Книга на Склона

Легенди

Твърди се, че глейвърите са пример за всички нас. От седемте раси, създали изгнанически колонии на Склона, единствено те са избягнали затвора, в който са ги оставили предците им. Постигнали са го, като открили и тръгнали по Пътя на Изкуплението.

Сега те са невинни и вече не са престъпници, защото са се слели в едно с Джиджо. След време дори могат да започнат отново, постигайки тази благословена уникалност — втори шанс да полетят сред звездите.

Причина за известно раздразнение сред земянитите — най-младият клан, пристигнал тук — е фактът, че човеците никога не са се срещали с глейвърите като с мислещи, говорещи същества. Дори хууните и урсите пристигнали твърде късно, за да ги познават в разцвета им, когато се твърди, че глейвърите били могъщи интелекти с дарба за дълбока расова памет. Като гледаме как наследниците им ровят из нашите бунища, трудно можем да си ги представим като толкова велика раса, патрон на три знатни клиентни вида.

Какво ли отчаяние ги е довело тук, за да потърсят безопасност в забравата?

Според г’кекската устна традиция, това е резултат от финансов провал.

Твърди се (според г’кекското знание), че някога глейвърите — били сред онези рядко срещани видове, които притежават способността да разговарят със зангите — цивилизация на дишащи водород, съществуваща успоредно с обществото от раси, които използват кислород. Тази дарба позволявала на глейвърите да действат като посредници, което им носело голямо богатство и престиж, докато една-единствена грешка в някакъв договор не обърнала късмета им и не ги оставила в ужасен дълг.

Твърди се, че великите занги са търпеливи. Дългът изтича след неколкостотин хиляди години. Но лихвата е толкова висока, че глейвърската раса и всичките им любими клиенти били безнадеждно обеднели.

Останало им едно-единствено нещо за продаване, скъпоценно нещо, което все още можели да продадат, в случай, че откриели правилния път.

Това нещо били самите те.

„Събрани легенди на Седемте на Джиджо“ трето издание, отдел за фолклор и езици, Библос, година 1867 от началото на Изгнанието