Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Brightness Reef, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2018-2019 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2019 г.)
Издание:
Автор: Дейвид Брин
Заглавие: Звездният риф
Преводач: Крум Бъчваров
Година на превод: 1997
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Вихра Манова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1111
История
- — Добавяне
Аскс
Нашият керван от раси напредваше към мястото, където за последен път беше видян чуждият кораб — пламтящ цилиндър, който се спуска зад един от ниските хълмове. По пътя Вуббен продължаваше да рецитира части от Свитъка на Опасността.
Пред нас се разнесоха викове. Тълпата се блъскаше по хребета, като шептеше и мърмореше. Трябваше да си пробием път сред човеци и хууни, за да излезем отпред.
След което, не се ли взряхме отвъд? Нова поляна, заобиколена със съборени дървета, все още димящи от онзи лъч, който ги бе повалил.
И насред това опустошение — блестяща от горещината на проникването си в атмосферата — лежеше причината.
Наблизо човеци и урси-занаятчии спореха на странния диалект на кастата на инженерите и обсъждаха дали тази изпъкналост или онази закръгленост могат да са оръжия или сензори. Но кой от нас на Джиджо притежаваше достатъчно опит, за да разбере? Нашите кораби отдавна бяха потънали, за да се слеят с разтопената кора на планетата. Дори човеците, пристигнали последни, бяха отдалечени на много поколения от пътуващите сред звездите. Нито един жив представител на Общностите никога не бе виждал такова нещо.
Това беше кораб на цивилизацията на Петте галактики. Толкова можеха да кажат техниците.
Но къде бе спиралата от лъчи? Символът, който задължително трябваше да се намира отпред на всеки законен космически кораб?
Нашите разтревожени учени обясняват — спиралата не е просто символ. Тя безшумно се движи. Безпристрастно записва. Обективно свидетелства за всичко видяно й извършено, където и да отлети корабът.
Ние се взирахме и търсехме, но на посоченото място виждахме само лъскавина, по-гладка даже от кхюинска ларва.
И тогава смутът отстъпи място на разбирането. На осъзнаването какво представлява този кораб.
Не великите Институти, както отначало си мислехме.
Не справедливите, могъщи и строго налагащи закона звездни кланове… или тайнствените занги.
Нито дори изгнаници като самите нас.
А поставени извън закона. Престъпници, много по-ужасни от собствените ни предци.
Престъпници.
На Джиджо бяха дошли престъпници.