Дейвид Брин
Звездният риф (88)

Аскс

Ние, мъдреците, проповядваме, че е глупаво да се допусне това. И все пак, по време на тази наша най-голяма криза често се оказва, че нашествениците знаят много за онова, което сме смятали за сигурно скрито.

Трябва ли да се изненадваме, пръстени мои? Нима те не са звездни богове от Петте галактики?

Нещо по-лошо, нима ние бяхме обединени? Нима мнозина от Шестте не упражниха прибързано правото си на несъгласие и не се възползваха от услугите на небесните човеци, въпреки нашия съвет? Някои от тях просто изчезнаха — включително преждевремското момиче, толкова раздразнило Лестър с неблагодарността си, дръзвайки да открадне съкровището, което бе донесло и което цели дни наред занимаваше нашия човешки мъдрец. Нима тя дори не се засели в заровената под земята станция, глезена, както г’кек пощи любимия си зукир? Или пък небесните престъпници просто са я премахнали, както земянитските тирани са унищожавали чуждите предатели, след като вече не са им били нужни?

Въпреки всичките тайни, които са открили, пиратите изглеждат удивително невежи за небесни богове по много повече въпроси.

Това е загадка — и скромна утеха, докато наблюдаваме гордия, заплашителен посетител, който тази сутрин се изправи пред Съвета на мъдреците.

Покри ли вече споменът за това събитие вашите восъчни същини, пръстени мои? Спомняте ли си звездния човек Ран, който отправи своето искане? Той помоли да поканим неколцина от неговата група, когато следващия път общуваме със Светото яйце.

Искането беше любезно и въпреки това приличаше на заповед.

Не трябва да се изненадваме. Как биха могли чужденците да не забележат какво става?

Отначало доловими само за най-чувствителните, трусовете се усилват и сега вече обхващат тази част от нашия свят.

— Чухме много неща за вашия свещен камък — каза Ран. — Неговата активност вълнува сетивата ни. Ние бихме видели това чудо с очите си.

— Много добре — отвърна от името на Шестте Вуббен и изтри три от очните си стълбчета в жест на съгласие. Всъщност, как бихме могли да откажем? — Кажете, моля, колко голяма ще бъде групата ви?

Ран отново се поклони — внушителен за човек, висок колкото всеки трек и с рамене, широки като на млад хуун.

— Ще бъдем трима. Мен и Линг вече познавате. Що се отнася до третия, неговото почитаемо име е Ро-кен и е важно да разберете каква чест ще ви бъде оказана. На нашия учител трябва да бъдат отдадени всички изрази на любезност и уважение.

С различни очи, визьори и зрителни ленти, ние, мъдреците премигнахме и потръпнахме в изумление. Всички, освен Лестър, който тихо прошепна на нашата трекска купчина:

— Значи гадните дакини през цялото време са криели под земята още един.

Човеците са изненадващи същества, но нетактичността на Лестър толкова порази нашите пръстени, че „аз“ единодушно се удивих. Не се ли страхуваше, че ще го чуят?

Очевидно не. Чрез нашия рюк „аз“ прочетох лошото отношение на Лестър към човека срещу нас и към неговите думи.

Що се отнася до останалите от Съвета, не ни трябваше рюк, за да забележим тяхното любопитство.

Най-после щяхме да се срещнем с ротена.