Дейвид Брин
Звездният риф (57)

Аскс

Или нашествениците се опитват да ни объркат, или в тях има нещо странно.

Отначало техните сили и знания изглеждат такива, каквито може да се очаква — толкова много над нас, че ние приличаме на диви зверове. Смеехме ли да сравняваме нашата собствена скромна мъдрост или простите ни умения с техните великолепни, неукротими машини, с лечителското им изкуство и особено с ерудицията на проницателните им въпроси за джиджоския живот? Ерудиция, която показва огромния обхват и дълбочина на наличната им информация, със сигурност копирана от последното проучване на този свят преди един милион години. И все пак…

Те като че ли не знаят нищо за лорниците и зукирите.

Не могат да скрият вълнението си, когато анализират глейвърите, сякаш са направили велико откритие.

Правят озадачаващи безсмислени забележки за шимпанзетата.

А сега искат да знаят всичко за мулк-паяците и задават толкова наивни въпроси, че може да им отговори дори тази неопитна купчина пръстени. Даже всичките ми/ни същини на разум да бяха вленирани, оставяйки ни само с инстинкт, памет и двигателна способност.

Емблемата на Великата библиотека липсваше от носа на огромния кораб, който остави тук станцията им. Ние смятахме, че отсъствието му е обикновен признак за тяхната престъпност. Отрицателен символ, който говореше за криещ се позор.

Възможно ли е да означава нещо повече от това? Много повече?