Дейвид Брин
Звездният риф (42)

Разказът на Алвин

И ето ни там, високо в редкия, сух въздух навръх Маунт Гуен, заобиколени от горещина, прах и мирис на сяра от ковачницата на Уриъл. И за какво ли иска да разговаря с нас Гибц Алхимика?

Трекът ни казва, че ни пращат в друг вид ад. Но почакай, Алвин. Размотавай нишката така, както би направил някой старовремски човек разказвач. Опиши сцената, после действието.

Гибц съставя рецепти за метал и стъкло в мрачна работилница, съвсем различна от официалната безупречна зала от въртящи се дискове на Уриъл. Стрити на прах минерали са разсипани по мръсни дървени лавици. От пръстени съдове се разнася смрад на отвратителни течности. Тесен прозорец гледа към северната страна на склона чак дотам, където могат да се различат острите багри на Спектралния поток, а това означава, че стаята е приблизително на същата височина, която можете да достигнете и без да се спускате в огнения кратер на Маунт Гуен.

Под прозореца рояк мухи е покрил страшно стар кухненски съд. Надявах се, че не сме прекъснали вечерята на Гибц.

Ние четиримата — Хък, Клещовръх, Ур-ронн и аз — бяхме дошли в алхимическата лаборатория по нареждане на Уриъл, великата ковачка, повелителка на тази промишлена крепост, кацнала на тресящото се коляно на Джиджо. Отначало си мислех, че ни е отпратила, само за да се избави от досадните хлапета, докато обсъжда с човешки мъдрец как да усъвършенства любимата си конструкция от зъбни колела, скрипци и въртящо се стъкло. Главната й помощничка Урдоннол неодобрително мърмореше и ни водеше нагоре по дългата рампа към лабораторията на трека. Единствено нашата приятелка Ур-ронн изглеждаше весела, почти възторжена. Ние с Хък разменихме погледи, като се чудехме защо.

Разбрахме, когато Гибц повлече изпъстрената си с петна конична грамада, за да излезе иззад работната си маса. Думите закъкриха от говорната му тръба, която набръчкваше третия от горе на долу пръстен.

— Бъдете добре дошли, храбри младежи от четири раси. Върховна новина за вас, чест е да ви я съобщим. Решение за одобрение на вашата експедиция е взето. Да достигнете, посетите, изследвате най-близкия край на Горното бунище, това можете да опитате да направите.

Гибц замълча, като пъхтеше с лилавия си синтипръстен. Когато отново заговори; трекът премина на цвъртящ, неравен англически. Гласът му звучеше напрегнато.

— Опитът ви ще има… пълната подкрепа на ковачницата на Маунт Гуен. Като доказателство за това, вижте своя завършен прозорец!

Майсторът на смесите посочи с усуканото си пипало към дървен сандък до стената. Капакът му беше свален. Сред купчините фини дървени трици вътре блестеше заоблен илюминатор от дебело, безупречно гладко стъкло.

Клещовръх развълнувано затанцува и взе да тупка с червенолапите си крака по каменния под.

— Красота-сота!

— Обработено е с подходящи покрития — съгласи се Гибц, — за ясно виждане в предвижданите условия.

Ур-ронн изви дългата си шия, за да разгледа изпъкналото стъкло.

— Тази фоследна фаза веше деликатна. Благодаря ти, Гивц, за изключителното фокритие!

Ур-ронн се обърна, за да обясни на нас с Хък.

— След месеци отлагане, само преди три дни Уриъл неочаквано се съгласи да позволи отливането. И тъй като резултатите се оказаха добри още при първия опит, тя ще го има предвид за куй-уру!

Това бе урски равнинен диалект за изпълнение, което показва, че авторът му е достоен за майсторски статус. Дълъг път очакваше Ур-ронн до осъществяването на амбициите й.

„Никой от нас, останалите не е захванал каквато и да е професия, нито е решил какво иска да прави — малко завистливо си помислих аз. — От друга страна, урсите трябва да бързат. Те нямат чак толкова много време.“

Погледнах към Урдоннол, която беше основната съперница на Ур-ронн за наследството на Уриъл. Нямах нужда от рюк, за да доловя раздразнението й от всичкия този шум за нещо, което тя наричаше „детинско увлечение“ — построяването на експериментален съд за спускане под вода.

„Трябваше да се досетиш — казах си аз, като изпитах известно съчувствие към Урдоннол. — Уриъл също има свое безполезно забавление — онази зала, пълна с въртящи се дискове. В това отношение двете с Ур-ронн си приличат. И тази близост надхвърля обикновеното родство по мирис.“

Значи за Ур-ронн това бе също и хитър ход. Изпитах радост за приятелката ни.

— Стъклото е изпитано и издържа хидростатично налягане, надхвърлящо онова на петдесет въжета дълбочина — с очевидно задоволство отбеляза тя. — И като прибавите фенерите и другите уреди, които Уриъл любезно ни заема…

— На нас? — прекъсна я Хък и развали настроението ни. Тя се обърна, за да погледне Ур-ронн с три от изпъкналите си очи. — Какво искаш да кажеш с това „ни“? Значи и ти си се решила да дойдеш, така ли?

Тясната глава на Ур-ронн отскочи назад, зяпнала към Хък. После шията й увисна и придоби есовидна форма.

— Ами… ако мога.

— Хък! — упрекнах я аз. Беше подло да натрива носа на Ур-ронн с ограниченията на възможностите й. Чувах, че спиците на Хък започват да вибрират от напрежение.

Гибц се намеси с ново изпухтяване, този път с острия мирис на ръждив метал.

— Ако е възможно, ще бъде желателно да има урско присъствие. — Трекът като че ли се задъхваше. — Но дори да се окаже невъзможно, страх не изпитвайте. Представител от Маунт Гуен ще… участва в това смело начинание… до най-големите глъбини.

Едва успявах да следвам пресекливия англически диалект на Гибц. Двамата с Хък разменихме объркани погледи.

— „Аз“/ние сме… тези, които ще участваме… в тази почитаема група — поясни Гибц, като хриптеше през най-горния си пръстен. После трекът ни показа нещо, което никой от нас не очакваше. Той се завъртя и по средата на месестата купчина видяхме сълзящ мехур. Това не бе нормално издуване, в което трекът би могъл да оформя ново пипало или да приготвя химикали за работилницата. Подутината се разцепи и вътре се разкри нещо хлъзгаво и гърчещо се.

Зяпнал, аз разбрах — трекът се влен-пъпкуваше пред очите ни!

Докато цепнатината се разширяваше, Майсторът на смесите като че ли потръпна. Сложно къркорене от неясни неприятни звуци съпътстваше нещо, което започна да излиза навън през отвора, а после се плъзна по страната на трека и остави зад себе си следа от провлачени нишки.

— Божичко-жичко… — повтори последователно с всичките си кракоусти Клещовръх, като бясно въртеше зрителната си лента. Урдоннол нервно отстъпи, когато Хък започна да се търкаля насам-натам, разкъсвана едновременно от любопитство и отвращение. Аз изпитвах остри, парещи усещания, а малката Хуфу, нашият нур-талисман, се покатери и седна на рамото ми, тревожно ръмжейки. Полусъзнателно погалих гладката й козина и изтътнах умбла, която трябва да звучеше по-уверено, отколкото се чувствах.

Лъскавото от слуз нещо с цопване се приземи на пода и остана почти неподвижно. Само малки концентрични вълнички излизаха от центъра на влажното му тяло, състоящо се от четири миниатюрни пръстена. Междувременно под отпуснатата кожа на трекския му родител с трептене протичаха възстановителни процеси.

— Загрижени… не бъдете — изклокочи от речевия връх на старата купчина пръстени леко променен глас. — „Аз“/ние се… преподреждаме.

Успокоителни думи, но всеки знае, че вленирането е опасен период за треките, през който единството на предишната купчина е поставено на изпитание и понякога се нарушава. Поради тази причина повечето от тях се възпроизвеждат външно и отглеждат нови пръстени поединично в кошари или ги купуват от специалисти-гледачи, като правят замени, за да получат пълния комплект от особености, които искат да има потомството им. И все пак, чувал съм, че вленирането си има предимства. Господин Хайнц твърди, че е присъствал на няколко пъпкувания, но аз се обзалагам, че никога не е виждал да се появява четирипръстенна пъпка като тази, вече готова и движеща се сама!

— Към това новоотделило се „аз“ можете да се обръщате — засега — като Зиз. На тази дума-име то може да отговаря, ако устоят вградените модели на обучение. След като изпълни функцията си достойно, то може да се върне за развитие като кандидат за пълен живот. Междувременно то е обучено… да служи на вашата експедиция и притежава особености, които могат да ви потрябват.

— Не зная… — От смущение Ур-ронн описа елипса с глава. — Да не искаш да кажеш…

— Гибц — промълви Хък, — какво се предполага да…

— „Аз“/ние вече не отговаряме на това име — прекъсна я трекът. — Нашите пръстени сега гласуват. Моля ви, не говорете и не ни пречете.

Ние замълчахме и благоговейно наблюдавахме как създанието буквално се бореше със самото себе си вътре в себе си. От основния сегмент чак до върха като че ли се надигнаха вълнички, които завършиха с изригване на жълта пара. Кожата по цялото тяло вертикално и хоризонтално се развълнува. Това продължи много дури, докато ние се бояхме, че Гибц ще се разпадне на части.

Накрая вълнението отслабна, после съвсем изчезна. Сетивните органи на трека отново се фокусираха. От набръчканата му уста заклокочиха думи със съвсем преобразен глас.

— Решени е. Временно можете да ме/ни наричате Тюг и имате доста добри шансове тази Купчина да ви отговори. — Тялото му отново се разтърси от пулсиране. — Това ще ви отговоря. Моля, съобщете на Уриъл, че това е свършено. Още нещо, кажете й, че моите/нашите главни същности на умение изглеждат непокътнати.

Едва тогава разбрах какво е било изложено на опасност по време на вленирането. Майсторът на смесите е жизненоважен член на екипа на Уриъл. Ако Гибц — ако Тюг — не помнеше всички тънкости на изкуството си, сплавите на Маунт Гуен можеха да не блестят и режат така добре или да не се разпадат напълно с течение на времето.

Колко съм глупав само! А аз през цялото време се тревожех за живота на бедния трек.

Хуфу се плъзна надолу по гърба ми и се приближи до новооформената трекска полуобщност, която вече събираше ред от подобни на перки крака под най-долния си сегмент и тромаво размахваше пипала от заравнения си най-горен пръстен. Нурът подозрително го подуши, после с доволно изпискване се върна обратно.

Така Хуфу първа приветства Зиз — най-новия член на бандата ни.

„Сега само да имаше и едно човешко дете и щяхме да сме истинска шесторка.“

Понякога предзнаменованията са полезна работа, както знае всеки моряк. Късметът е нещо суперско. Непостоянно, но далеч по-добро от алтернативата.

Имах чувството, че ще се нуждаем от цялата помощ на Ифни, която можехме да получим.