Дейвид Брин
Звездният риф (19)

Аскс

Онези в звездния кораб отвориха малък процеп в блестящата му повърхност. През този портал излезе пратеник, какъвто Общностите никога не бяха виждали.

Робот!

„Моят“/нашият асоциативен пръстен трябваше да потърси сред една от мириадите си влагосъхранителни жлези, за да открие контурите му, спомняйки си илюстрация, която веднъж ние/„аз“ видяхме в човешка книга.

В коя книга? А, благодаря ти, мое „аз“. „Проучване на основните галактянски оръдия“ от Джейн. Един от най-редките оцелели плодове на Великото отпечатване.

Точно както бе изобразен на онази древна схема, този механизъм представляваше черна осмоъгълна плоскост, приблизително с големината на млад кхюин, която се носеше над земята горе-долу на равнището на зрителния ми пръстен и имаше различни блестящи придатъци, стърчащи отгоре или висящи отдолу. От мига, в който люкът се затвори зад него, роботът пренебрегна всякакви земни очертания, оставяйки пътека в трева, камъни и пръст, смачкани от невидим натиск.

Където и да се приближеше, събралите се отстъпваха назад. Само една група от същества остана неподвижна в очакване на съществото от неплът. Ние, мъдреците. Отговорността беше нашата жестока верига, толкова здрава, че дори моят основен сегмент остана на мястото си, макар че пулсираше от малодушно желание да избяга. По този начин роботът — или неговите господари от кораба — разбра кой има правото/ дълга да води преговори. Той се поколеба пред Вуббен — като че ли разглеждаше нашия най-стар мъдрец за пет-шест дури, — навярно усетил почитта, която всички ние отдавахме на този най-мъдър от г’кеките. После се оттегли малко назад, за да застане пред всички ни.

„Аз“/ние гледахме със смутено страхопочитание. В края на краищата, това беше предмет, също като хуунски речен кораб или някое безжизнено оръдие, оставено от изчезналите буюри. Само че оръдията, които правим ние, не летят, буюрските останки също вече не проявяват желание да го правят.

А това нещо не само мърдаше, то и говореше, като започна с повторение на предишното изявление:

— Проучваме (местни, уникални) форми на живот и с оглед на това търсим вашето (любезно) съдействие.

Информация за (местната) биосфера, с каквато (със сигурност) разполагате.

Инструменти и (полезни) изкуства, това предлагаме в замяна.

Поверително можем ли (взаимно) да общуваме?

Нашите рюкове бяха безполезни — изчерпани от мощния поток на тревогата ни. Въпреки това ние, мъдреците проведохме съвещание. По общо съгласие Вуббен се придвижи напред. Колелата му скърцаха от възрастта. В израз на дисциплина всичките му очни стълбчета се обърнаха към чуждото устройство, макар че със сигурност бяха свръхпреситени от вдъхващия му страх вид.

— Клети корабокрушенци ний сме — започна напевно той със синкопираните пропуквалия и прещраквания на официалния галактически две. Макар нашите урски братовчеди да намират този език за най-лесен и да го използват помежду си, всички признаваха, че г’кекът Вуббен е ненадминат в майсторското си владеене на граматиката му.

Особено, когато ставаше дума да изрича необходими лъжи.

— Клети корабокрушенци, невежи и захвърлени тук.

Възхитени сме ний. Вдъхновени от туй чудо.

Поява на избавление!