Матю Удринг Стоувър
Героите умират (95)

14.

Докато Ма’елкот разговаряше с Тоа Сител и Бърн, Каин стоеше до олтара, на който бе завързана Палас Рил. Отчаяно копнееше да направи нещо за нея, още тук и сега, поне да покрие голото й тяло. Това всъщност беше за негово собствено успокоение — тя все още се намираше някъде далеч, на онова нейно тайнствено място, напълно откъсната от всичко, случващо се около нея.

Докато императорът крачеше из Желязната стая и даваше заповедите си, Каин наблюдаваше Тоа Сител и Бърн. Графът не спираше да хвърля алчни погледи към голото, покрито със синини тяло на Палас. Щом улови погледа на Каин, той бавно и противно облиза с език устните си.

Горчиво съжаление изпълни Каин — планът му не включваше никаква възможност да убие лично този извратен кучи син.

Обаче Тоа Сител не сваляше очи от невъзможно красивото лице на Ма’елкот. Зад обичайната маска на безизразна учтивост на херцога проблясваше загриженост, граничеща със страх. Когато императорът разкри, че истинският му враг е Кралят на Кант, кръвта нахлу в лицето на Тоа Сител.

— Не го вярвам — промърмори той. — И за миг не бих го повярвал.

Императорът се обърна към него.

— От теб не се иска да вярваш, Тоа Сител. Иска се да се подчиняваш.

— Но, но… вие не разбирате! — заекна Тоа Сител. — Какви доказателства имате, освен думите на Каин? Нима забравихте, че разрушението го следва навсякъде? Нима забравихте донжона? Нима забравихте Войната за трона?

Ма’елкот пристъпи и се надвеси над него, а лицето му помръкна така, сякаш облак премина пред слънцето.

— Не съм. Погрижи се и ти да не забравиш — аз съм Ма’елкот. Империята е моя и ако пожелая, мога да я рискувам. И този град ми принадлежи. Както и твоят живот, Тоа Сител.

Херцогът не потрепери, но просто не беше в състояние да откъсне поглед от императора. Когато наведе глава, Ма’елкот омекна и добродушно положи длан върху рамото му.

— Разбирам загрижеността ти, херцоже мой, но ти не трябва да забравяш, че всяко унищожение, извършено от Каин, ми е било полезно. Дойдох на власт благодарение на Войната за трона; след безредиците в донжона почти победих най-досадния си противник. Не искам от теб да вярваш на думите на Каин, а по-скоро на моята преценка.

Бърн пристъпи напред, предъвквайки устната си с подигравателно изражение на лицето.

— А Каин къде ще се намира междувременно? Ако питате мен, аз бих го заключил на някое място, където да мога да го държа под око.

— Не те питам, Бърн. — Ма’елкот се наведе и вдигна сребърната мрежа, която лежеше на пода. С едно движение на мощната си китка я сви на купчина — грифоновите камъни бяха доста тежички — и подхвърли вързопа на Каин. — Каин също играе роля в тази история.

Каин улови мрежата с едната си ръка и заговори, докато я свиваше на вързоп:

— Единственият проблем в плана е Абал Паслава. Наричат го Заклинателя — той е нещо като домашен магьосник на Кралството…

— Всички знаем кой е той — намеси се сухо Тоа Сител.

— Е, той представлява проблем. Специалист е по илюзиите и разни подобни глупости. Може би ще успее някак си да засече фантазията на Ма’елкот или дори да я разруши. Това наистина ще провали плана.

— И какво смяташ да направиш по въпроса?

Каин претегли на ръка мрежата.

— Ще го убия. Няма да е трудно. Те ми вярват, забравихте ли? Ще го спипам насаме, ще метна мрежата на главата му, за да не може да се защити, и миг по-късно проблемът ще бъде решен. Знам доста начини да го убия, без да оставя следи. Паслава не е млад; ако кажа на Величеството, че внезапно се е строполил на земята и е умрял в ръцете ми, всички ще ми повярват.

Бърн се обърна към Ма’елкот.

— Как можем да сме сигурни, че ще постъпи точно така? Защо да рискуваме и да го пуснем? Ма’елкот, казвам ви…

— Не се бойте — прогърмя гласът на Ма’елкот. — Аз се вслушах в Каин и усетих желанието му; той не лъже. Тоа Сител, ти ще дадеш необходимите заповеди; оставям всичко в твои ръце. Бърн, искам Котките ти да са в готовност. Щом Кралят на Кант се озове в ръцете ми, ще се заемем с Палас Рил.

„Бъди по-убедителен“, помисли си Каин.

— Ма’елкот, ти обеща…

— Не съм. Поставих условие: когато всичко приключи. Нищо не е свършило, докато не се убедя сам, че Палас Рил вече не представлява заплаха за Империята. Утре по залез-слънце, ако градът отново е спокоен, ще продължа разследването си. Ако реша, че си казал истината, ще я пусна на свобода.

— На свобода? — Бърн изглеждаше зашеметен. — Не можеш!

— Мога. И ще го направя. Каин, чака те много работа. Върви с Тоа Сител да уредите бягството от желязната карета, докато те откарват в донжона. Трябва да бъдеш убедителен, но… — веждите на императора се сбърчиха застрашително — не убивай никого. Запази стръвта си за нашите врагове и ще бъдеш възнаграден. Отнемеш ли живота на някой от моите верни войници, ще бъдеш наказан. Ясен ли съм?

Каин сви раздразнено рамене, показвайки неудовлетворението си.

— Да, добре.

— Отивайте тогава. Мен също ме чака много работа — трябва да призова обратно бурята от Каарн, за да спася града. Това ще ми отнеме няколко часа, а след това трябва да подготвя фантазията за утре. Тръгвайте.

Тримата мъже се спогледаха; погледът на Каин беше мрачен, на Тоа Сител — невъзмутим, а Бърн открито злобееше. Каин си пое дълбоко дъх и неохотно тръгна към вратата. Трябваше да положи физически усилия, за да се откъсне от Шана. Той стисна зъби и не погледна назад.

Тоа Сител стигна пръв до вратата и я отвори пред него. Когато двамата излязоха в антрето, гласът на Ма’елкот прогърмя зад гърбовете им:

— Бърн, изчакай за момент.

Каин веднага се обърна. Яркият образ на Бърн, който остава сам в Желязната стая с Шана, докато Ма’елкот се занимава някъде с буреносната си магия, направо изгаряше съзнанието му. Ма’елкот махна с ръка от другия край на стаята и вратата се затръшна пред лицето му.

Той остана за миг на мястото си, втренчил поглед в сребристите руни, виещи се около змиевидната халка, като се опитваше да диша, опитваше се да възстанови психическото си равновесие.

— Каин.

В гласа на Тоа Сител се усещаше необичайна напрегнатост. Когато Каин погледна през рамото си към херцога, обикновено безизразното лице на Тоа Сител беше пребледняло от потисканата ярост.

— Веднъж вече ме направи на глупак, Каин — изсъска той, — и сто хиляди души загинаха във Войната за трона — сред които и синовете ми. Познавам те, Каин, и няма да ти позволя да ме изиграеш за втори път. Не знам как си успял да излъжеш Ма’елкот, но знай, че не си излъгал мен. Наблюдавам те, Каин, и при най-малкия намек за предателство ще се погрижа да умреш.

Каин посрещна гневния му изблик с оголени зъби.

— Ядосан си само защото върша работата ти по-добре от теб. Величеството те изигра по същия начин, по който Ламорак изигра Бърн.

— Предупреждавам те, Каин…

— Знаеш ли, на твое място щях да обръщам по-малко внимание на мен и щях да мисля повече за спасението на собствения си задник — отбеляза приятелски Каин, прекратявайки свадата. — Ще ти дам един съвет, херцоже. Не защото те харесвам, нали разбираш, а защото мисля, че дълбоко в себе си ти си един свестен човек. Не забравяй кои са ти приятелите. Трябва да помислиш какво ще правиш, ако Ма’елкот падне.

— Той няма да падне, не и докато съм жив — отвърна Тоа Сител.

— Не давай такива обещания. Ако Ма’елкот си отиде и повлече и теб със себе си, кой ще остане начело? Поне докато някой не го убие и не заеме мястото му?

Тоа Сител се намръщи; после очите му се разшириха и той започна да пребледнява. Миг по-късно поклати глава и промърмори:

— Но… никой няма да тръгне след него; той е само един граф — няма никаква власт, никаква реална сила…

Каин му се ухили цинично.

— Хей, на този свят има хора, които само чакат някой да им каже какво да правят и изобщо не ги интересува кой ще е той.

Известно време Тоа Сител гледаше мрачно, но после тръсна глава, сякаш за да прогони образа от главата си.

— Но Ма’елкот няма да падне. Това не може да стане.

— Не залагай живота си на това. Не мислиш ли, че напоследък се държи малко странно? Внезапните гневни избухвания, натрапчивата му мания за мен, за това, къде съм бил, какво съм правил. Започвам да си мисля, че полудява.

Тоа Сител присви очи и зарея поглед. Каин знаеше, че той вече размишлява над думите му.

— Естествено — продължи Каин, — утре всичко ще се изясни. Но според мен ти вече разбираш, че Ма’елкот не е неуязвим. Щом на нас ни е ясно, то значи, враговете му също го знаят.

— Каин…

— Съжалявам за синовете ти, Тоа Сител. Знам, че след толкова време думите ми не значат нищо, но ти се кълна, че никой не знаеше колко ужасна ще бъде Войната за трона. Монашеският съвет никога нямаше да ме изпрати тук, ако подозираше, че нещата ще се развият така. Аз също не искам да стана свидетел на още една война. Помисли върху това. Тук трябва да има някой, който да поддържа реда, в случай че Ма’елкот падне. А аз не мога да се сетя за някой друг, който би могъл да свърши по-добра работа от теб.

Мускулите в крайчетата на устата на Тоа Сител се напрегнаха и отпуснаха, а погледът му бавно се фокусира върху Каин.

— Ела. Трябва да уредим бягството ти.