Матю Удринг Стоувър
Героите умират (35)

19.

— ’Стратор? Мм, ’Стратор Колбърг?

Гласът на личния секретар на Артуро Колбърг дойде през екрана като приглушен, почти благоговеен шепот.

Колбърг преглътна — той добре знаеше какво може да означава този тон. Бързо изчисти от масата остатъците от вечерята си, изтри яростно устата си със салфетка и избърса ръцете си възможно най-грижливо. После въздъхна дълбоко, опитвайки се да успокои биенето на сърцето си.

— Да, Гейл?

— ’Стратор, на линия едно — Женева.

Когато Каин беше влязъл в двореца и връзката с него се беше влошила, на Колбърг му се отвори много работа — от нареждането да се направи вливане на храна на обитателите на кабините до редактирането на клипа за следващото издание на „Най-новото от Приключенията“. Когато връзката беше прекъснала съвсем, директните зрители по целия свят автоматично бяха влезли в режим на изчакване, а студиата бяха засипани от обаждания — от любопитни до паникьосани — на техническите ръководители в клоновете на Студията по целия свят. Сред хаоса и объркването Колбърг положи големи усилия да решава проблемите един по един.

Първото, което направи, беше да се обади на Борда на директорите на Студията в Женева.

В очакване на ответното обаждане се зае с други дела — за малко повече от час успокои останалите студиа, потопи директните зрители на Каин в изкуствено предизвикан спокоен сън, поръча си вечеря и отхвърли куп по-дребна работа: взе някои маркетингови решения относно две второстепенни звезди от Сан Франциско и проведе разговор относно графика на изгряваща Актриса. По такъв начин се опитваше да убеди всички, че „Заради любовта на Палас Рил“ не поглъща цялото му внимание.

Но сега вечерята в стомаха му се бунтуваше и той се опита да поотпусне напрежението в раменете си. Всичко беше заради Каин, всичко бе в името на неговия успех. Само ако Майкълсън знаеше колко усилия беше положил Колбърг, през какво беше преминал, за да се погрижи за него!

Той прие обаждането по първа линия и на екрана се появи логото на „Приключения без край“ — въоръжен, размахващ меч рицар, яхнал изправен на задните си крака крилат кон. Така и не се появи картина — както ставаше винаги при разговорите с Борда на директорите.

Модулираният, изкуствено монотонен глас на Борда започна да говори без никакво встъпление:

— Разглеждаме молбата ви за право на извънредно прехвърляне. Налага се мнението, че се нуждаем от допълнително разяснение.

Бордът на директорите беше орган с непостоянен състав, вариращ между седем и петнайсет членове, Незаети от висок ранг, които определяха политиката на Студията като цяло. Решенията им не подлежаха на обжалване и нямаше как членовете на Борда да бъдат настроени един срещу друг, след като никой извън Борда не знаеше точния му състав в даден момент. Отсъствието на картина и изкуственият глас не позволяваха на Колбърг дори да разбере с кого разговаря. Той беше доста сигурен, че в съвета в момента има един представител на фамилията Сауд, също както и на Уолтън и Уиндзор, но това знание беше безполезно — то не му помагаше да навлажни устните си или да успокои гласа си.

Бързо, почти задъхвайки се, той изстреля предварително замислената реч:

— Като се има предвид преживяването на Каин при предишната му мисия в двореца „Колхари“, смятам, че разрешението за извънредно прехвърляне би било разумна предпазна мярка, за да се съхранят животът и рентабилността на една голяма звезда. Всъщност заради изчезването на трансферния канал и загубата на връзка с него ние не можем да получим дори обичайния летален пик в продажбите на това Приключение…

— Ние не се интересуваме особено от живота и рентабилността на този Актьор. Заинтересувани сме от нещо много по-важно.

Колбърг примигна.

— Не съм много сигурен, че аз…

— Вие ни уверихте лично, Администратор, че в ликвидирането на този анхански император няма да има политика.

Колбърг преглътна и попита предпазливо:

— Няма да има политика?

— Поинтересувахме се в самото начало от мнението ви относно последните Приключения на Палас Рил. Разбирате ли колко е опасно да се показва как героинята руши устоите на властта? Колко е опасно да се насърчават феновете й да я поддържат, докато тя се противопоставя на законно избраното правителство?

— Но нали тя, ъъъ, спасява невинни животи… Със сигурност това е приемлив сюжет…

— Вината и невинността нямат значение, Администратор. Тези местни са осъдени съобразно законите на своето общество и правителството, срещу което Палас Рил се изправя, е законно назначено. Желаете ли да сте отговорен за действията на тукашните й подражатели?

— Но… но аз не мисля…

— Именно. Вие не мислите. Изминаха десет години от Кастовия бунт, Администратор. Нима не сте научили нищо? Нима сте забравили колко крехък може да бъде социалният ни ред?

Колбърг не беше забравил — той беше прекарал онези ужасни дни, свит на кълбо в апартамента си в своята кооперация.

Харизматичният Актьор от Топ десет, на име Кийл Бърчард, по невнимание беше предизвикал Кастовия бунт, докато проповядваше в Отвъдие. Той играеше жрец на бога на смъртта Тишал. Пълната свобода и личната отговорност, които проповядваше, докато подстрекаваше към селско въстание против бароните обирници на Джелед-Каарн, станаха обединителни лозунги на спонтанните бунтове в градовете по света. Недоволните Работници се вдигнаха срещу висшите касти, срещу средните касти, а накрая — и едни срещу други.

За щастие, Бърчард беше убит от един от онези барони обирници, докато ръководеше щурмуването на цитаделата му, и отрядите за бързо реагиране на Социалната полиция в края на краищата потушиха вълненията, но Кастовият бунт си оставаше ужасяващо напомняне за хипнотичното въздействие, което Актьорите можеха да оказват върху публиката си.

— Но… — започна Колбърг, като избърса с опакото на дланта си потта, която извираше от горната му устна, — но нали тя се провали, разбирате ли? И сега се нуждае от Каин — абсолютно аполитичния Каин — който да я спаси или да отмъсти за смъртта й.

— Ние също мислехме така. Но как в такъв случай ще обясните това?

Логото на Студията изчезна от екрана, заменено от фасадата на посолството на Манастирите, видяно през погледа на Каин, а от високоговорителя се чу записаният глас на Каин: „Онези, които не допускат мирна революция, правят неизбежна кръвопролитната революция.“

„О, боже! — помисли си Колбърг. — О, божичко!“

Върху екрана отново се появи логото на Студията.

— Това заявление е категорично политическо, ако не и подривно или дори предателско. Знаете ли кого цитира той?

Колбърг побърза да поклати глава.

— Не, не, нямам никаква представа.

— Добре.

Колбърг погледна надолу — върху панталоните му, там, където беше държал треперещите си ръце, имаше две тъмни петна от пот. Той сплете пръсти и ги стисна така, че почувства болка.

— Аз, ъъъ… присъствах директно на тази сцена, но не вярвам, че Каин е вложил политически смисъл…

— Разбирате ли колко гибелни може да са последствията от това, да се допуска Актьор с популярността и влиянието на Каин да си позволява политически мотивирани нападки срещу авторитарното правителство? Да се допуска да монологва, търсейки оправдание за разрушаване на полицейската държава? Това са отзвуци от историята с Бърчард; земните паралели на подобни настроения биха били пагубни.

— Но нали…

— Каин често се кълне в името на Тишал — богът, за който проповядваше Бърчард.

Колбърг премълча — нямаше какво да каже.

— Каин е започнал да се занимава с подривна социална критика.

— Какво?

Логото изчезна още веднъж, този път заменено от сцена, видяна от Каин, докато вървеше край изгорелите покрайнини на Кралството на Кант. Монологване на Каин: Нашите Трудоваци са по-зле всъщност; при зомбитата не се забелязва онази скрита искрица живот — ум, воля, каквото е там — която прави Трудоваците да изглеждат толкова зловещо-жалки.

Логото се върна на мястото си.

— Трудоваците са осъдени углавни престъпници, които са киборгизирани, за да се отплатят на обществото за своите престъпления, Администратор. Тези думи на Каин може да бъдат интерпретирани като апел за съчувствие, като твърдение, че смъртта е за предпочитане пред живота като Трудовак.

— Но монологването…

— Възможно е смъртта им наистина да е по-добра за тях, но смъртта им не е по-добра за нас. На Трудоваците се крепи голяма част от световната икономика.

— Монологването — повтори твърдо Колбърг, потрепервайки вътрешно от дързостта си — е просто поток на съзнанието. То е една от причините Каин да стане толкова добър и ефектен Актьор. То отразява емоционалните и подсъзнателните му реакции, освен осъзнатия мисловен процес. Ако той постоянно трябва да се спира и да анализира политическите последствия от всяка своя мисъл, това ще го унищожи като Актьор!

— Неговата кариера не ни интересува. Може би трябва да се подбират такива Актьори, чиито „емоционални и подсъзнателни реакции“ не са толкова социално безотговорни.

Настана тишина. След малко монотонният глас заговори по-бавно:

— Знаете ли, че Дънкан Майкълсън, бащата на Каин, вече повече от десет години е изолиран в социален лагер „Бюкянън“? Че е обвинен в противодържавна дейност? Крушата не пада по-далеч от дървото, Администратор.

Внезапно пресъхналият език на Колбърг залепна за небцето му, а от лявото му око се търкулна капка пот. Той погледна надолу, към тази сълза от пот и прехапа езика си, за да навлажни устата, така че да може да говори.

— Какво искате да направя?

— Ще позволим извънредно прехвърляне. Ще видите, че в Техническия център на „Кавеа“ вече има активиран авариен ключ. Обмисляхме незабавно отзоваване на Каин, но си даваме сметка за потенциалните приходи от това Приключение. — Гласът стана по-твърд. — В Приключението няма да има повече намеци за подривна дейност, ясно ли е? Нареждаме ви да наблюдавате лично всяка секунда, прехвърлете на други всичките си останали задължения. Отговаряте лично за политическото и социалното съдържание на Приключението. Когато Каин убие Ма’елкот или загине, докато се опитва да го направи, това ще бъде резултат от лично отмъщение, ясно ли е? Няма да има повече обсъждане на политически мотиви. Няма да има и дискусии по договора на Каин — Студията не се занимава със спонсориране на убийства. Ние осигуряваме забавление, и нищо повече. Ясно ли е?

— Ясно е.

— Заложена е не само кариерата ви, Администратор. Всяко сериозно нарушение на тези нареждания ще бъде предадено за разследване на Социалната полиция.

Хладината от гърдите му се разстилаше по цялото му тяло, сякаш някой беше забил леден кинжал в сърцето му.

— Разбирам.

Екранът угасна.

Колбърг седя още дълго, дълго време, гледайки в сивата тъмнина на екрана. После внезапно скочи, сякаш се е пробудил от кошмар — може би Каин вече беше излязъл от двореца, може би вече беше онлайн, може би вече вършеше или казваше, или мислеше нещо, което е способно да разруши живота на Колбърг.

Администраторът изтупа трохите от ризата си, приглади коса с потната си ръка и се понесе към вратата на личната си кабина.

Майкълсън го беше заплашил предишния ден; сега заплахата идваше от Каин. Колбърг реши, че вече е време да плесне през ръцете кучия син.

„Само ми дай повод да се изправя пред Борда — помисли си той. — Един малък повод. И ще видиш какво ще стане после.“