Матю Удринг Стоувър
Героите умират (85)

4.

Проследяващата система на Студията засече Колбърг веднага след като той излезе от камерата. Най-близкият екран проблесна и гръмогласно обяви: „Администратор Колбърг! Спешно съобщение от Професионалист Мона Карсън!“

Професионалист Карсън оглавяваше Правния отдел на Студията в Сан Франциско; това можеше да означава само сериозни проблеми. Колбърг промърмори някакво проклятие под носа си и избърса изпотените си длани в мантата си, преди да отговори.

— Пусни я.

На екрана се появи дребничкото личице на Карсън. Деликатните й вежди се бяха сбърчили разтревожено.

— Администратор, патроните на Каин и на Палас Рил в момента се намират заедно в Техническия център в „Кавеа“ — и са довели със себе си Социалната полиция. Моля, потвърдете получаването на това съобщение и нека се срещнем там колкото се може по-скоро.

Колбърг се почувства така, сякаш върху главата му се беше стоварил чувал с пясък; не му достигаха две стъпала от кастовата стълбица, за да не му се подкосяват краката, щом чуе, че сопитата го чакат. За миг му се стори, че светът се завърта около него, и се притесни да не припадне.

Замайването отмина. Колбърг порови из джобовете на мантата си за кутийката със спийд, извади една капсулка и я преглътна на сухо, след което отпрати Трудоваците. Нямаше да е добре, ако се появеше, следван от двама охранители по петите; така щеше да изглежда подозрително уплашен.

Колбърг погледна към стенния екран, повика частния си асансьор и се запъти към него с твърда походка, като че ли се надяваше да замени недостига на увереност със симулирането й.

Когато, пуфтейки, стигна до Техническия център, при вратата му вече го чакаше Карсън.

— Нищо не мога да направя, Администратор. Те ни изненадаха със забраната, а Социалната полиция има съответната заповед; като публичен тръст не могат да ни пипнат, но са намерили заобиколен начин. Вече изпратих човек в съда, за да извади временна ограничителна заповед, но те са подготвени и за това и ще обжалват. В най-добрия случай ще минат часове, преди да успея да ги изкарам оттук.

— Всичко това е заради проклетата забрана за по-нататъшни противоправни действия, нали?

Карсън кимна.

— Докарали са сопитата, за да наложат изпълнението й.

Колбърг удари с юмрук в дланта си и усети как косъмчетата по ръцете му настръхват — амфетаминът започваше да действа.

— Проклети да са. Добре, аз поемам оттук. Ти продължавай да търсиш изход.

— Добре, но съм изправена срещу адвокатите на семейство Доул…

Нямаше нужда да казва нищо повече; Колбърг идеално я разбираше.

— Ще направим каквото можем, Мона. Не се предавай.

Тя кимна и си тръгна с обещание, че ще продължи борбата. Колбърг си пое дълбоко дъх няколко пъти и приглади престилката си, преди да отвори вратата на центъра и да влезе вътре.

Шермая Доул седеше в стола му до мястото на помощник-режисьора и се държеше пред зашеметените техници като кралица. Досега те никога не се бяха озовавали в такава близост до Незаета, затова се суетяха наоколо, заекваха и раболепничеха.

До нея, изправен като принц-консорт, стоеше Марк Вило, а зад тях се виждаха две сопита, облечени с небесносините си комбинезони и сребристи шлемове.

Колбърг разтегли в усмивка месестите си устни и каза:

— Мадам Незаета Доул, Бизнесмен Вило, каква неочаквана чест да ви намеря в Техническия ми център.

Вило изсумтя, без да крие презрението си, а Доул рече:

— Марк, моля те. Бъди снизходителен. — Тя изпъна гръб в стола си и заговори с царствен тон: — Администратор, съжалявам, че трябваше да се срещнем отново при такива… напрегнати обстоятелства. Надявам се, разбирате, че нищо от това… — тя махна с ръка към сопитата зад гърба си — … не е насочено лично срещу вас. Те са тук само заради някои смущаващи доклади, които се разпространяват в мрежата, и аз реших, че трябва да предприема някои стъпки, за да защитя интереса на семейство Доул и нашите служещи.

— Разпространяват се в мрежата? — попита Колбърг, преструвайки се на изненадан.

Кучката се опитваше да откачи Майкълсън от куката и точно сега той не можеше да направи почти нищо по въпроса.

— О, да. И макар да разбирам, че записите и договорите на Студията са запечатани, всички наблюдения, осъществени от служителите на Социалните сили, ще бъдат законно приети като доказателство.

— Очевидно сте много добре запозната с бизнес законите — промърмори Колбърг.

Тя сви кокетно рамене — жест, който според Колбърг изглеждаше отвратително при пълна жена на средна възраст.

— Имам своите малки увлечения — отвърна Шермая Доул. — Човек трябва да се занимава с нещо, нали знаете. Така, мисля, че е време да тръгваме. Марк отново ме покани в своята кабина, а Каин всеки момент ще се качи на платформата за прехвърляне. Благодаря ви за отделеното време, Администратор, и се извинявам за неудобствата. Хайде, Марк — рече тя, надигайки се от стола, и двамата излязоха, без да кажат нито дума повече.

Колбърг изгледа сопитата; те не бяха помръднали от местата си и на него леко му се догади при мисълта, че ще трябва да седи в стола на помощник-режисьора, а двете безизразни сребристи лица ще надничат през раменете му.

Той се обърна към един от опулените техници.

— Два стола за Социалната полиция. Веднага.

Техникът изхвърча от помещението.

— Ще останем прави — рече едното сопи. Двамата стояха толкова близо един до друг, че Колбърг не можа да разбере кой бе произвел компютърния глас. — Когато изпитаме нужда да седнем, ще седнем. Продължавайте със задачите си.

Колбърг се изкашля в юмрука си и се настани напрегнато в стола, усещайки болезнено ясно забитите в гърба му погледи.

— Добре — рече той със свито гърло. — Хубаво. Сигнализирайте в камерата и кажете на Каин, че отброяването започва.