Матю Удринг Стоувър
Героите умират (13)

7.

Обикновените жители на огромния град Анхана, столицата на Империята, рядко поглеждат към небето, особено след падането на нощта. Онези, които живеят в Лабиринта, на северния бряг на Великия Чамбайген, по принцип са твърде заети да внимават кой или какво ги дебне от следващия сенчест портал, или какво ще изскочи от близката уличка. В Града на пришълците злочестите полухора са твърде пияни или надрусани, или пък са твърде заети да наблюдават по какъв начин прекарват нощта си живеещите в Лабиринта чистокръвни. В Индустриалния парк, който разделя Града на пришълците и Лабиринта, фабриките бълват огън и дим, които скриват звездите.

На острова на Стария град почтените хорица се прибират вкъщи след залез-слънце, освен ако не е дошъл редът им да патрулират. Полицаите обикалят улиците с фенери в ръце, които използват предимно за да осветяват калдъръма, да не би случайно да стъпят в някоя купчина от конски фъшкии, пропусната от мързеливите чистачи, обхождащи улиците преди вечерния час.

На Южния бряг, където къщите на богатите и аристокрацията обграждат херцогските имения, прислугата е твърде заета със задълженията си, а господарите им спят като праведници.

Но тук-таме се намира по някой, който поглежда нагоре. Моряк на баржа, закотвена край фабриката за стомана, надушва приближаващия дъжд и поглежда към небето. Елфка проститутка в Града на пришълците увива шала си плътно около слабите си бледи рамене и изръмжава някоя човешка ругатня към приближаващите се облаци. Двама братя, синове на барона на Тинара, си вдигат панталоните след случайното изнасилване на кухненската работничка, която са спипали в градината на бащиния им дом, и доволно се протягат край кървящото момиче. Единият вижда облаците и сръчква другия.

Те и другите като тях, зърнали свирепото лице, в което се превръщат гръмотевичните облаци, потреперват леко, уплашени от знамението. Миг по-късно облаците отново изглеждат като облаци, а хората тръсват глави, присмивайки се на суеверното си въображение.