Матю Удринг Стоувър
Героите умират (32)

16.

Артуро Колбърг вдигна нагоре щита пред очите си. Докато индукционният шлем автоматично се махаше от главата му, той потърси на подвижната стойка с аптечката транквилант и антацид. Нервите му бяха опънати като натегнатите струни на китара. Каин все още не беше убил никого, въпреки че положението му на беглец в Града на пришълците беше многообещаващо.

Каин явно не разбираше колко важно е да направи така, че това Приключение да добие успех. Господи, та Студията го излъчваше пряко по целия свят! Ако Каин продължаваше да го кара толкова спокойно, щеше да разруши репутацията на Колбърг и да сложи край на шансовете му да премине към кастата на Бизнесмените и да наследи Уестфийлд Търнър като президент на Студията!

Осъзнаваше ли Каин колко важно е това за кариерата на Колбърг? Пукаше ли му изобщо?

Можеше поне да убие онова огре! Господи, и без това беше осакатил клетия звяр — какво му пречеше да го убие? Хората — Незаетите — по света бяха заплатили милиони марки, за да бъдат него, когато отнема живот; какво, по дяволите, го спираше?

Колбърг с усилие се надигна от креслото и изтри потта от челото си. Хвърли поглед към остатъците от закуски в опаковки върху една от подвижните стойки, намръщи се и реши, че трябва да похапне истинска храна, докато все още има тази възможност. Набра системата за обслужване и поръча количка с каквато там имат храна, стига да е топла и прясна, която да доставят в личната му кабина до пет минути.

После се разходи из кабината, докато диктуваше следващото издание на „Най-новото от Приключенията“. Въпреки че не можеше да контролира действията на Каин, определено можеше да контролира това, което публиката да си мисли за тях.