Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heroes Die, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2015 г.)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Героите умират

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Главен редактор: Андрей Велков

Художник: Росен Дуков

Коректор: "Колибри"

ISBN: 978-619-150-282-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1190

История

  1. — Добавяне

8.

Слухът се разпростря като импулс по нервите в човешкото тяло, чиято глава беше Медният стадион в Лабиринта. Един рицар, който патрулираше по границата с Лицето, разговаряше със семейство прокажени просяци. Единият от просяците тръгна бавно по Пътя на измамниците и размени няколко думи с групичка хлапета с мръсни лица. Едното от децата се промъкна в Индустриалния парк, за да намери приятеля си, който работеше за „Последните новини от Колин“. Пажът поговори с един от работниците, който почиваше заедно с другарите си пред „Въглищарите на Черния Ганон“, на ъгъла на „Лаклънд“ и „Бонд“. Работниците се пръснаха по доковете. Един от тях размени няколко реплики с някакъв каруцар, който пренесе слуха заедно със стоките си през Моста на глупците право в Стария град.

Потайните Поданици на Кант си знаеха работата — всеки един от тях разговаряше с поне още трима други. След около час просякът на Брега на благородниците, който се намираше на южния бряг на Великия Чамбайген, каза на преминаващия благодетел:

— Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че Ма’елкот се изсилва твърде много с тия актири. Някога питал ли си се той откъде се появи? Замислял ли си се дали не крие нещо? Крадецът вика дръжте крадеца, си мисля аз.

Почти същите думи можеха да се чуят из таверните и странноприемниците от Змийската яма до сградата на съда. Повечето, които ги чуеха, се мръщеха. Това беше недопустимо. Беше абсурдно. Но когато разказваха през смях на приятелите си за този невероятно глупав слух, който са научили, почти във всяка групичка се намираше по някой, който изричаше, искрено навъсен:

— Ами знам ли. Това вече го чух днес. Може пък да има някаква истина в него. Хайде, признайте си, че не е невъзможно

Историята заживя свой собствен живот, макар че със същия успех можеше да отмре напълно естествено до ден-два. Няколко дни мир и спокойствие щяха да успокоят внезапно събудените страхове и абсурдните слухове щяха да изчезнат.

Но само един час след пладне, в този къс есенен ден, пламъците облизаха задната част на Благородническия игрален дом на южния бряг на реката. Противопожарната бригада се зае веднага да го гаси, но на миля от там пламна жилищна сграда. Половин час по-късно в сенките на Моста на крадците беше подпалена конюшня. По това време мостовите капитани вече бяха започнали да изпращат редови войници да се борят с пламъците и помолиха гарнизона за помощ.

Няколко часа по-късно войниците бяха пръснати из столицата и изпотени и със зачервени лица, се бореха с разпръснатите пожари. Много от тях мърмореха, че „императорът може да праща дъжд, за да спаси реколтата на някакви си селяни в провинцията на стотици левги от тук, а му се свиди да пусне дори една малка буря, за да угаси проклетите пожари. Може пък да иска проклетият град да изгори“.

Капитанът на стражата при разрушения Мост на рицарите освободи всичките си хора от ежедневните им задължения и лично ги поведе на помощ. Чуха го да казва на помощника си, докато бързо прекосяваха острова:

— Това направо смърди, да ти кажа. Нещата със сигурност ще се влошат, преди да се оправят, помни ми думата.

Никой в града нямаше нужда да чува това; всички го усещаха ясно.

Целият град си пое дъх и го задържа в страхливо очакване на крясъка, който всички знаеха, че ще чуят с падането на нощта.