Матю Удринг Стоувър
Героите умират (4)

4.

Ролс-ройсът на Вило се наклони леко при влизането си в обслужващата линия. Бизнесменът разкопча шофьорския си колан, отиде отзад в пътническия салон и си наля солидна доза метакса. На една глътка изпи третина от питието и се настани на удобната седалка, свързана под прав ъгъл с диванчето, на което седеше Майкълсън.

— Хари, искам да се съберете пак с Шана — каза Вило.

Дългите години опит в общуването с висшите касти помогнаха на Хари да запази каменно лице. Въпреки че беше очаквал такова нещо, пристягането в гърдите му му подсказа, че никога нямаше да е наистина готов за това.

Струваше му се, че по някакъв начин тя е навсякъде около него и той не може да обърне глава, без да види нещо, което да му напомня за нея, сякаш всяка дума, казана в негово присъствие, е била един вид подигравателно напомняне за неговите стремежи и желания и за това, че в края на краищата се беше оказал недостатъчно добър за нея.

Той погледна към широките странични стъкла на ролс-ройса, зад които далеч долу се виждаха покритите със сняг върхове на Скалистите планини.

— Вече сме обсъждали това — изрече той уморено.

— Да, обсъждали сме го. И не искам да се връщаме към тази тема отново, разбираш ли? Оправи нещата с нея, не се шегувам.

Хари безмълвно поклати глава. Погледна надолу към ръцете си, които беше притиснал между коленете си като сърдито дете. Внезапно усука пръсти и кокалчетата му изпукаха така, че ставите го заболяха.

— Може ли да си сипя напитка?

— Добре — каза Вило. — Обслужи се.

Хари се приближи към бара и обърна гръб на своя патрон, правейки се, че си избира напитка от списъка. Най-накрая набра случаен код, приборът забръмча, забуча и изплю някакъв пурпурен леденостуден плодов буламач с отвратителна миризма — и елиминира последната възможност на Хари за протакане. Той сръбна една глътка и направи кисела гримаса.

— Какъв точно ти е проблемът? — попита Вило. — Мисля, че това е третият път, в който ти казвам направо, без никакви увъртания, че искам вие двамата да се съберете отново. Така че какво не е наред?

Хари поклати глава.

— Не е толкова просто.

— Как ли пък не! Позволих ти да се ожениш за нея преди всичко защото това беше от полза за твоя имидж. Както и за моя. Налага се да се подмажа на Шермая Доул, за да смекча подозрителността й и да я накарам да ми продаде ГФТ.

Семейство Доул бяха богати безделници, но Шермая обичаше да се занимава любителски с инвестиране, а от време на време и с бизнес; тя спонсорираше множество Актьори, включително — и предимно — Шана.

Вило отпи нова дълга глътка от брендито и продължи да говори замислено:

— „Грийн Фийлдс Текнолъджис“… Знаеш ли, вече от пет години се опитвам да вникна в земеделието, а ГФТ е разработила някаква синтетична чудесия, която се очаква да направи пустинята Канебраска годна за земеделие. Доул обаче се притеснява за лаборантите и техниците на ГФТ; почти успях да я убедя, че няма да правя съкращения след закупуването на компанията. Тъпа кучка! Както и да е, говорих с нея за Шана и тя каза, че няма да настоява да се сдобрявате. Според нея сами трябва да решите какво да правите. Ако питаш мен, това е тъпотия. Доул е откачалка, при това мекушава. Все се колебае. Ако събера двама ви с Шана, това може да е повратният момент в сделката. Така че просто го направи.

— Та тя ме изостави, Биз’мен — промърмори Хари, изненадвайки се за пореден път от това, колко болезнено е произнасянето на тези думи. — Нищо не мога да направя.

— Е, тогава какъв й е шибаният проблем на нея? — изръмжа Вило. — Сигурно има пет милиарда жени, които биха продали двете си цици и по един яйчник, за да прекарат една нощ с теб! Божичко!

— Проблемът не беше в нощите.

Бизнесменът се ухили просташки.

— Обзалагам се, че е така.

Хари се вторачи в пурпурната пяна на напитката си.

— Тя… о, мамка му! Не знам. Мисля, че тя осъзна, че не се различавам много от Каин. Това стана… — Той си пое дълбоко дъх. — Започна по време на онази история с Тоа Фелатон, ако наистина искате да знаете.

Вило кимна.

— Знам. Точно затова избрах този куб за днешната проверка.

Хари настръхна и мускулите на челюстите му внезапно изпъкнаха.

— Тя те заряза, защото си задник — заяви Вило, тикайки пръст в гърдите на Хари. — Заряза те, защото не можеше да живее с побъркан убиец, който се отнася с нея като с боклук.

Пред очите на Хари започна да се спуска червена пелена.

— Аз никога… — Той стисна зъби, за да се овладее, и каза: — Не беше заради това, как се отнасям към нея. Държах се с нея като с кралица.

Чашата се разтрепери в ръката му и част от напитката се плисна върху килима на ролс-ройса. Петното изглеждаше като от кръв.

Вило проследи погледа му и изсумтя.

— Можеш да изчистиш това по-късно. Още не съм приключил с теб. — Той пресуши чашата си, наведе се напред и се намръщи, от което лицето му се покри с бръчки. — Разбирам, че си малко развълнуван, но ще се наложи да ме изслушаш. Искам да се съберете с Шана и няма да има повече шибани дискусии по въпроса. Направи каквото е необходимо. Ако тя смята, че си твърде… какъвто и да е, увери се, че си станал по-малко такъв. Разбра ли ме? Не ми пука какво ще ти струва това. Просто го направи.

— Биз’мен… — започна Хари.

— Не ме бизменосвай, Майкълсън. Много съм те отпуснал. Позволявам ти да дрънкаш, позволявам ти да се правиш на расов жребец пред публиката и ти давам страшно много шибани пари. Дойде време да се разплащаш. Ако не ти харесва, спомни си, че не си единственият шибан Актьор, работещ за ВИ.

Вило се облегна назад, давайки възможност на Хари да обмисли думите му.

От напрежението във врата на Майкълсън ушите му кънтяха. Той остави бавно и внимателно чашата на бара, като през цялото време наблюдаваше ръката си. После също толкова бавно и внимателно се обърна към патрона си и каза с много мек и спокоен глас:

— Добре, Биз’мен. Съгласен съм.