Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъдие (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heroes Die, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Велчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Удринг Стоувър
Заглавие: Героите умират
Преводач: Васил Велчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Главен редактор: Андрей Велков
Художник: Росен Дуков
Коректор: "Колибри"
ISBN: 978-619-150-282-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1190
История
- — Добавяне
28.
Палас ме поглежда от сгъстяващата се тъмнина.
— Да, Каин. Знам.
Светът примигва — мисля, че за малко съм припаднал. Но после се озовавам пак тук, на арената.
Не се получи.
Изминах целия този път… дадох живота си, за да стигна дотук…
И не се получи.
Предполагам, напразно съм се надявал, че онази торба с лайна ще си удържи на думата.
Става ми студено, наистина студено, което е странно за това време на годината в Анхана. Опитвам отново, търся думите, които ще ни отведат у дома.
— Трябвало е да го направи — продължавам аз. — Наредено му… договорът, неговият договор…
— Шшт — казва тя, докосвайки косата ми. — Всичко е наред. Шшт.
Не е наред, нищо не е…
Мрак.
Изплувам отново в света на светлината.
Все още се намираме на арената.
Трябва просто да се откажа.
Ако някой някога ме беше попитал как бих искал да умра, щях да му отговоря: точно по този начин, с глава в скута й, ръката й ме гали по косата.
Но тук става нещо.
Изведнъж настава тишина, озовали сме се под нещо като прожектор. Ламорак е тук, точно до Палас. Ма’елкот ни е събрал тримата заедно. Ето го и него; разговаря с хората от трибуните… Долавям боботещия уверен гръм на красивия му глас…
Тъмнина. И когато светлината отново се завръща, той стои до мен, точно до мен. Гласът му е топъл и нежен и той ми казва просто да се откажа, да се отпусна и да се откажа.
Гласът му заглъхва. На лицето му се появява разсеяното изражение, характерно за състоянието на ментално зрение.
Заклинанието!
Сега си спомням… спомням си заклинанието.
И отнякъде се сдобивам със сила.
Да се откажа, как ли пък не.
Никога не се предавай.
Никога.
Извръщам глава и се вторачвам в сумрака.
— Ламорак… Ламорак…
Палас се навежда към мен като ангел от приказка.
— Шшт, Каин, знам. Всичко е наред.
— Не…
Събирам още сила, съсредоточавам се. Когато съм съсредоточен, мога да движа ръцете си — не е нужно да съм силен, но трябва да мога да се движа, да ги изненадам…
— Ламорак… Ламорак, моля те, трябва да ти кажа…
Разбитото му лице изниква от сумрака; аз шепна разни безсмислици, за да го накарам да се приближи още повече. Точно така, смотаняко, точно така…
— Ламорак… забрави за Желязната стая… забрави за Театъра на истината… трябва да се погрижиш за Палас…
— Всичко е наред, Каин — казва той. — Ще се погрижа, обещавам.
— Обещаваш, така ли? — Приливът на адреналин прояснява погледа ми и влива сила в ръцете ми. — И как смяташ да спазиш това обещание без шибаната си глава?
Очите му се изцъклят смаяно. За части от секундата сграбчвам дръжката на Косал, за да събудя жужащата му магия, а с другата ръка се вкопчвам в дългата руса коса на Ламорак и придърпвам шията му към острието.
Главата му се отделя от раменете със същия звук, който издава лист, откъснат от тетрадка.
Бликва кръв; Палас отскача от мен и изкрещява; устата на Ламорак се отваря беззвучно; той ме гледа ужасено — мозъкът му все още функционира.
Мятам главата му като футболна топка право в скута на Ма’елкот.
Той сграбчва инстинктивно окървавената глава. Цялото му тяло се вцепенява, очите му се ококорват и от устните му се отронва стон, изпълнен с шок и отчаяние.
Но това не са шокът и отчаянието на Ма’елкот, а на Ламорак.
— Казвам се… — изрича, задъхвайки се, Ма’елкот, а очите му са все така ококорени и безизразни, — Карл Шанкс, казвам се Карл Шанкс! Аз съм Ламорак…
— Ламорак — изръмжавам аз с цялата сила, която ми е останала, — кой ти нареди да предадеш Палас Рил?
— Колбърг — отвръща той замаяно, но отчетливо. — Управителят Администратор Колбърг…
Но преди да успее да довърши изречението, светът се огражда от кристален ореол с всички цветове на дъгата.
Половин секунда преди прехвърлянето се пресягам…
И улавям ръката на Ма’елкот.